По публикация на Владимир Маслов. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Обективната калкулация на колапса: Квт/ч, барели и изтъняващ суверенитет
Идеологическата реторика отдавна не произвежда киловатчасове електроенергия. Това е първият и най-брутален факт, с който се сблъсква администрацията на Мигел Диас-Канел в Хавана през 2026 година. Всичко останало — геополитическите декларации, историческите реминисценции за Студената война и дипломатическите протести — се разбива в техническото състояние на термоелектрическите централи (ТЕС) на острова.
Основата на кубинската енергетика почива върху остарели съветски блокове, изграждани през 70-те и 80-те години на миналия век (като ТЕС „Антонио Guiteras“ в Матансас и ТЕС „Фелитон“ в Олгин). Тяхната поддръжка изисква специфични резервни части, капитал и най-вече — тежък петрол с високо съдържание на сяра. Когато корабният транзит на горива се блокира или финансирането пресъхне, мрежата просто изключва. Честите сривове в Националната електроенергийна система (SEN) през последните години не са случайно събитие, а системен отказ на материалната база.
ИСТОРИЧЕСКИ ВАКУУМ И ВЪНШНИ ФАКТОРИ (1991 - 2026)
1991 г. 2010–2020 г. 2026 г.
Распад на СССР ───────► Криза във Венецуела ──────► Търговска блокада &
(Загуба на (Спад в доставките финансов натиск
субсидии) на суров петрол) (Криза в SEN)
Според данни, публикувани в руския вестник „Комерсант“, външното министерство на Куба оценява преките щети от американските търговски и финансови ограничения за периода март 2025 г. – февруари 2026 г. на 8,83 милиарда долара, което представлява увеличение с 7% спрямо предходния отчетен период. В натрупване от 1960 г. насам Хавана изчислява преките загуби на над 178,7 милиарда долара по текущи цени. В тази сума обаче не влизат т.нар. вторични щети — отказът на чуждестранни банки да обработват транзакции в евро и долари за кубински държавни компании от fear от екстериториални глоби от страна на Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ.
По изявления на Върховния комисар на ООН за правата на човека Фолкер Тюрк от юни тази година, затягането на ограниченията върху доставките на горива пряко засяга критичната социална инфраструктура, възпрепятствайки снабдяването на болниците с медицински консумативи и реактиви. Твърди се, че системният недостиг на дизелово гориво за генераторите в провинциалните лечебни заведения създава преки рискове за живота на пациентите.
Административният натиск от Вашингтон се засили допълнително, след като през януари 2025 г. администрацията на Доналд Тръмп отново потвърди включването на Куба в списъка на държавите — спонсори на тероризма. Документът, разпространен от Държавния департамент през юли тази година под ръководството на Марко Рубио, определя кубинската държава като „разузнавателен център“ и обвинява Хавана в дългогодишна подривна дейност срещу САЩ. В доклада се твърди, че кубинските служби са провеждали дълбоко проникване в американските федерални структури и са поддържали мрежи за влияние в Северна и Латинска Америка.
За Хавана това не е просто информационна война, а пълно пресичане на достъпа до международния кредитен пазар.
Геополитическият мит за „новия покровител“: Защо Пекин и Москва нямат интерес от втори СССР
Във външнополитическия дискурс често се изказва предположението, че Руската федерация или Китайската народна република ще поемат изцяло издръжката на кубинската икономика, повтаряйки модела на СИВ от периода на Студената война. Подобни сметки обаче игнорират прагматичната трансформация в стратегията на двете сили.
Днешна Москва не е Съветският съюз от времето на Никита Хрушчов или Леонид Брежнев. Прагматизмът на съвременния кремълски капитализъм изисква възвръщаемост на инвестициите или ясна геостратегическа компенсация. Заплащането на милиардни сметки за петрол и хранителни доставки в замяна на символична идеологическа лоялност вече не фигурира в нито един бюджетен ред на Руската федерация. Търговският оборот и договорените инвестиционни проекти — като модернизацията на металургичния завод „Antillana de Acero“ или възстановяването на железопътната мрежа — се движат с бавни темпове, спъвани от липсата на конвертируема валута в Кубинската централна банка.
Китай, от своя страна, провежда в Латинска Америка стриктна икономическа политика, базирана на кредитиране срещу твърди активи или суровини (както в случая с медта в Чили или петрола във Венецуела). Тъй като Куба не разполага с мащабни ресурси от въглеводороди или промишлени метали, Пекин ограничава подкрепата си до хуманитарни пратки, скромен износ на домакинска техника и частични инвестиции в телекомуникационната инфраструктура (чрез компании като Huawei).
ПАРТНЬОРИ И ТЕХНИТЕ ИКОНОМИЧЕСКИ ОГРАНИЧЕНИЯ В КУБА
┌──────────────┬────────────────────────────────────────┐
│ Партньор │ Характер на ангажимента │
├──────────────┼────────────────────────────────────────┤
│ Руска фдерерация│ Частични доставки на петрол; бизнес │
│ │ прагматизъм; липса на безвъзмездни │
│ │ субсидии в мащабите на бившия СИВ. │
├──────────────┼────────────────────────────────────────┤
│ КНР │ Доставка на оборудване и хуманитарна │
│ │ помощ; отказ от поемане на държавния │
│ │ дълг на Хавана. │
├──────────────┼────────────────────────────────────────┤
│ Венецуела │ Исторически доставчик на петрол; спад │
│ │ в добива поради вътрешнополитически │
│ │ и финансови затруднения в Каракас. │
└──────────────┴────────────────────────────────────────┘
Илюзията, че Хавана може да разчита на външно безвъзмездно спасение, окончателно се разпадна, след като Каракас — сам преминаващ през тежка пренастройка под натиска на американските лицензионни режими за PDVSA — съществено съкрати преференциалните петролни доставки за острова. Когато "петролът срещу лекари" престана да бъде функционална формула поради спада в добива във Венецуелския басейн Ориноко, кубинското правителство остана само срещу свободния пазар. А на свободния пазар се плаща в брой.
