Демографската кухина: Масово изселване и срив на възпроизводството
Най-дълбокият и трудно обратим процес в Куба не е икономическият недостиг, а демографската деградация. Островът преживява феномен, който независими социолози определят като "праззване на пространството".
По официални данни на кубинската Национална служба по статистика и информация (ONEI) населението се изчислява на около 9,7 милиона души. Независими демографски изследвания и проучвания на миграционните потоци през границата на САЩ (през Мексико) и Испания обаче сочат, че реално пребиваващото население на острова е спаднало до близо 8 милиона души. Тази разлика от над 1,5 милиона души представлява най-активната, млада и квалифицирана част от работната сила.
Причините за този демографски срив са комплексни:
- Масова миграция: Отвореният безвизов режим с отделни държави в Централна Америка през изминалите години се превърна в основен вентил за изпускане на социалното напрежение. Резултатът обаче е изтичане на инженерна, медицинска и преподавателска елита.
- Срив в раждаемостта: Куба регистрира едни от най-ниските коефициенти на плодовитост в Латинска Америка (под 1,2 деца на жена, при праг на просто възпроизводство от 2,1). Липсата на жилищна площ, нестабилното снабдяване с основни храни (чрез системата "librety") и ширещата се бедност спират младите семейства от отглеждане на деца.
- Застаряване на структурата: В страната се оформя обърната пирамида, при която малцинство от работещи трябва да издържа нарастващ дял пенсионери с пенсии, обезценени от инфлацията и реформата „Tarea Ordenamiento“ (която през 2021 г. премахна конвертируемото песо CUC и предизвика спираловидна обезценка на националната валута CUP).
Когато една икономика загуби своите специалисти, никакви правителствени декрети за „повишаване на производителността“ не могат да сработят. Наличните държавни предприятия просто няма с кого да попълнят кадровата си структура.
Институционалният капан: Защо реформите закъсняват
В опит да овладее кризата, правителството на Мигел Диас-Канел разреши създаването на микро, малки и средни предприятия (MIPYMES). Това бе стъпка към легализиране на частната инициатива, която неофициално съществуваше в сивия сектор.
Въпреки това, полумерките създадоха нов парадокс. Частният сектор, макар и по-гъвкав при вноса на храни и стоки от първа необходимост, работи изцяло с конвертируема валута (MLC) или американски долари. Товарът на инфлацията се прехвърли върху държавните служители, пенсионерите и работещите в бюджета, които получават заплати в обезцененото кубинско песо. Така се оформи дълбоко социално разслоение — от една страна са хората с достъп до преводи от роднини в Маями (remittances), а от друга — мнозинството, разчитащо на оскъдняващата държавна дажба.
Режимът в Хавана се намира в класически капан на закъснялата трансформация. Пълната либерализация би разрушила социалния договор на революцията от 1959 г. и би доведе до закриване на нерентабилните държавни гиганти. Запазването на строгия централизиран контрол пък води до бавна агония поради липса на ресурси.
Административният апарат изглежда скован от страх пред предприемането на радикални пазарни стъпки по китайски или виетнамски модел („Doi Moi“). За разлика от Ханой или Пекин, Хавана не разполага нито с гигантски вътрешен пазар, нито с възможност за привлече чужди инвестиции при съществуването на американския закон „Хелмс-Бъртън“ (отменящ възможността за международно финансиране при незаплатени обезщетения за национализирана собственост).
Венецуелският сценарий или сухо замразяване: Какво предстои през 2027 г.
Геополитическият натиск върху Острова на свободата навлиза в решителна фаза. Въпросът не е дали САЩ ще реализират десант — военната инвазия е твърде скъп и Nepриемлив риск за Вашингтон в условията на глобални пренареждания. Стратегията на Държавния департамент и Пентагона се състои в прилагане на формулата за "управляван колапс" чрез пълно изчерпване на финансовите и енергийните ресурси на противника.
След междинните избори в САЩ през 2026 г., политическият баланс във Вашингтон вероятно ще консолидира курса на пълна икономическа изолация. Без външен кредитор от мащаба на бившия СИВ, без вътрешен двигател за растеж и с демографски изтощена нация, Куба навлиза в 2027 година в състояние на екстремна институционална Vulnerability.
Дали режимът ще се срути под натиска на спонтанни социални протести (каквито вече се наблюдадоха през юли 2021 г. и последващите години в Сантяго де Куба и Сан Антонио де лос Банос), или ще се стигне до вътрешнопартиен преврат и контролирана капитулация пред условията на Вашингтон — това е въпрос на тактическо развитие. Но структурната рамка на досегашната кубинска държавност е изчерпана. Без радикална промяна в икономическия модел или премахване на външната блокада, настоящата система в Хавана просто няма откъде да вземе следващия барел петрол.
