/Поглед.инфо/ Подобно на Джордж Сорос, Грийнпийс и полезните зелени идиоти се опитват да повлияват на политиката.

"Катехон" многократно изтъква връзката между западните олигархични групи и екологичната програма. Представители на Г7 редовно се опитват да налагат свои правила и определени стандарти на други страни, които ограничават суверенитета и накърняват националните интереси.

В тази геополитическа игра са включени и мултинационални корпорации: милиардерите, от Бил Гейтс до Джордж Сорос, използващи проблемите на околната среда за собствена печалба, разработвайки дългосрочни стратегии на национално, регионално и глобално ниво.

Редица международни организации, които декларират своите високи морални стремежи, всъщност също се оказват замесени в мръсни скандали, свързани с интересите на западните политически и бизнес кръгове.

Например, Грийнпийс през 2013 г. организира инцидент, насочен срещу Русия, когато на 19 септември с помощта на кораба "Арктик Сънрайз" активисти на движението се опитаха да извършат умишлено нападение срещу руската петролна платформа "Приразломная", собственост на Газпром.

Няколко души се опитаха да се изкачат на платформата, като двама паднаха във водата и бяха спасени от граничен патрулен кораб. Те бяха задържани от руските граничари.

Очевидно това действие имаше ясен геополитически фон, свързан с интересите на Русия в Арктика, както и създаването на негативен образ на нашата страна в западната общност.

Корабът "Арктик Сънраайз" плаваше под холандското знаме, а на борда му, според Би Би Си, позовавайки се на Грийнпийс, е имало граждани на 18 държави: Аржентина, Австралия, Бразилия, Канада, Дания, САЩ, Великобритания, Холандия, Нова Зеландия, Украйна, Русия, Франция, Италия, Турция, Финландия, Швейцария, Полша и Швеция , тоест намерението на организаторите да уредят международен скандал беше очевидно.

А самият инцидент се разигра в навечерието на "Арктическата среща на върха" в Салехард, така че руският президент Владимир Путин, волю-неволю, трябваше да изрази мнението си за инцидента.

Разбира се, Грийнпийс е само върхът на айсберга тук. Всеизвестен факт е, че той е инструмент за постигане на определени политически цели от някои транснационални корпорации.

Многократно е отбелязвано, че по някаква причина много от акциите на тази организация са били насочени срещу определени компании, докато техните конкуренти тихо са заемали и облажвали "сметаната".

Това се дължи на щедри субсидии от заинтересованите страни - те плащат за елиминирането на конкурентите под "екологичен" предлог. В същото време много хуманитарни бедствия, като използването на боеприпаси с обеднен уран от войските на НАТО по време на бомбардировките над Сърбия през 1999 г., бяха просто игнорирани от Грийнпийс.

Въпреки че Грийнпийс традиционно се опитва да се справи с глобалните проблеми - чистият въздух на планетата, водоизточниците и други въпроси винаги са на дневен ред за политическите еколози, защото това може да оправдае намесата във вътрешните работи на други държави.

В същото време не може да се говори за морал и ценности, за които иначе се твърди, че са отстоявани от организацията. Етиката на работата на Грийнпийс се характеризира с основен принцип: крайният резултат оправдава средствата.

„Грийнпийс“ често е хващан и привличан за изготвяне на доказателства за екологични щети. Във връзка с това могат да се припомнят следните точки:

- умишлено изтезание на тюлени пред камерата през 1979 г .;

- хонорари на западноафриканските рибари за улов на заразена риба;

- наемане на тийнейджъри, които да изтръгнат плода на бременно кенгуру за филма на Грийнпийс от 1986 г. „Сбогом радост“;

- изобразяване на чист пясък като радиоактивно замърсен през 1996 г .;

- хонорар от 5 долара за тийнейджъри от Сиатъл, за да протестират пред камерата срещу продажбата на исландска риба през 1999 г.

А един от основателите на „Грийнпийс“ Дейвид МакТагард участва в измами с недвижими имоти. Той изигра важна роля в създаването на организацията като такава, която израсна от малък колектив от фанатични активисти.

Разбира се, Грийнпийс внимателно прикрива подобни факти. От друга страна, многобройни либерални политици и активисти във всички страни по света, включително Русия, им помагат да проповядват високи идеали.

Финансирането на еко активистката Грета Тунберг от структурите на Джордж Сорос е още един факт от наличието на идеологически и политически интереси зад гърба на изкуствено отгледани „герои“, които отговарят на вкуса на епохата.

В началото на 2020 г. Джордж Сорос обяви, че ще предостави 1 милиард долара за изграждането на нов глобален университет, който ще се бори срещу авторитарните правителства и изменението на климата.

Резултатът не закъсня и през същата година започна да функционира международна структура, наречена Университетска мрежа на Отворено общество. Тази глобална мрежа включва около 40 образователни институции и университети от цял свят, не само от Съединените американски щати и Западна Европа, но и от Киргизстан, Сърбия, Кения, Тайван, Мианмар, Бангладеш, Колумбия и Ливан.

Може да се предположи, че Сорос ще се опита да разшири мрежата си и в същото време да оказва влияние върху правителствата на различни държави чрез съществуващите клонове.

Университетската мрежа на Отворено общество се занимава с обучение на младежи, има изследователски проекти (общо осем), а също така участва в научни програми, като при това има специализирани докторантски изследвания и места по линия на британската академия на Чатъм хауз.

Една от дейностите на Университетската мрежа на отвореното общество е „гражданска ангажираност“ - която от своя страна се подразделя на три компонента: ангажираност на младите хора, ангажираност чрез учене и международна ангажираност, което предполага задълбочаване на международните отношения.

Тази стратегическа инициатива явно е насочена към създаване на глобална „държава в сянка“ - международна мрежа от глобалистични активисти с армия от млади улични активисти, както и слой от учени и политици.

Да отбележим още един факт: гробарят на СССР Михаил Горбачов е основател и президент на международния фонд „Зелен кръст“, който е създаден през 1993 г. и разглежда, както се досещате от името, екологични теми.

Централата се намира в Женева. От 2019 г. Фондацията се председателства от Даяна Майер Саймън от САЩ, която преди това оглавяваше Global Green USA.

В допълнение към въпросите за достъпа до вода и други чисто екологични теми, този фонд се занимава с въпроси за разоръжаването, неразпространението на оръжия и контрола на ядрените и химическите материали.

Това е ръката на Държавния департамент на Съединените щати, който чрез различни форми, се опитва да установи монополи в технологиите с двойна употреба и производството на оръжия.

Координираната дейност на такива фондации и глобалисткия елит може да доведе до прилагането на нов модел на „цветни революции“.

Ако по-рано цветовите тонове за държавните преврата, организирани за изборите, бяха избрани според политическите символи на тези партии, които идваха на власт, работейки за Съединените щати, то в близко бъдеще "екологичното" зомбиране чрез програми за обучение, безвъзмездни средства и медийната среда ще се превърне в основния лост за натиск. Зелените революции няма да закъсняват.

Превод: СМ