/Поглед.инфо/ „Поражение“, „провал“, „разгром“, „катастрофа“, „фиаско“ - това са най -често срещаните определения, които сега присъстват в заглавията на западните вестници, когато се описват събитията в Афганистан. Освен това често можете да ги намерите заедно в различни комбинации. Подобно на това: „Поражението в Афганистан се превръща в бедствие“ или „Провалът на американското ръководство доведе до поражението в Афганистан“.

Дори най -лоялните към Джо Байдън медии в Америка, леко ретуширащи негативния фон, най -често не могат да избегнат острата критика към президента на САЩ. В най -добрия за Байдън случай, те се опитват да разпределят отговорността между всички президенти, участващи в афганистанското приключение, от Буш -младши до сегашния.

Европейските медии и политици също гневно обвиняват Америка. Виж, с колективната отговорност, за тях е по - трудно. Повечето анализатори от Стария свят, обсъждайки причините за поражението и възможните последствия, се фокусират изключително върху кризата в отношенията между Европа и Америка. И само малцина признават, че това е поражение за Запада като цяло.

По някакъв начин мнозина вече са забравили, че нахлуването в Афганистан е колективна операция на НАТО. Ето защо гласовете на редица западни политици, които напомнят за това, се посрещат с известна досада и дори възражения от евроатлантиците.

Най -силната критика към Северноатлантическия алианс дойде от устните на чешкия президент Милош Земан. В интервю за онлайн вестника Parlamentni Listy, без да избира дипломатически изрази, той откровено каза: „След като напуснаха Афганистан, американците загубиха престижа на световен лидер, а оправданието за самото съществуване на НАТО сега е под въпрос“. „НАТО загуби драстично“, подчерта няколко пъти Земан и добави, че разходите за поддържане на алианса вече са „загуба на пари“.

Многобройни американски „фактчекъри“ /проверители на факти/, които получаваха наградите „Пулицър“ за критики срещу републиканците и лично срещу Тръмп, веднага се втурнаха да дезакуират думите на чешкия президент, обяснявайки ги просто: „Земан, който е държавен глава, но не и глава на правителството, е известен със своя дружествен подход към Русия." От гледна точка на американските експерти нищо повече не е необходимо да се обяснява.

Вярно, те бяха разочаровани от още един европейски политик, който все още не е класифициран като „приятел на Путин“ - лидерът на християндемократите на Германия и потенциалният канцлер Армин Лашет каза: „Това е най -голямото поражение на НАТО от създаването му. Очакват ни епохални промени. "

Атлантистите (все едно американски или европейски) посрещнаха тези забележки „на нож“. Експертите на небезизвестния Атлантически съвет реагираха особено цинично. Например френският дипломат Жерар Аро - бивш френски посланик в САЩ и ООН - каза:

Европейците хленчат, че Вашингтон не се е консултирал с тях, но всъщност САЩ никога не са се консултирали със своите съюзници по важните въпроси. Алиансът винаги е бил неравноправно партньорство. Повечето европейски страни приемат това като застрахователна премия за сигурност, към която са дълбоко привързани ... САЩ ще изпълнят задълженията си по договора на НАТО, но няма да направят нищо повече извън това. "

Ето на това място френският дипломат, както повечето убедени привърженици на евроатлантизма, очевидно е налегнат от пристъп на амнезия. Нека припомним, че операцията в Афганистан е единственият случай на прилагане на самия пети член от Хартата на НАТО, на който така се надяват съюзниците на САЩ. Единствениятслучай в цялата 70-годишна история на организацията!

Нещо повече, не Америка беше тази, която защити съюзниците, а напротив, те изпълниха задълженията си да защитават САЩ след атаката на 11 септември 2001 г. Този факт някак си не обичат да си спомнят самите членове на НАТО. Наистина, тогава се оказва, че не Америка е „чадърът за сигурност“ за своите васали. Напротив, те са длъжни да защитават суверена, да служат вярно на интересите на САЩ, изпращайки синовете си на смърт, но техните мнения и интереси няма нужда да се вземат предвид.

Друг експерт от Атлантическия съвет, американско-италианският журналист Дейв Кийтинг, също подчертава: „Внезапното оттегляне повдига въпроси относно ангажимента на Америка да защитава своите съюзници и дали НАТО наистина е съюз или просто военен протекторат, в който само Вашингтон дава заповеди.“. ..

Като цяло си струва да се отбележи, че историческите термини от епохата на империите много често се използват сега от западните анализатори, опитващи се да опишат отношенията между САЩ и неговите съюзници. Някои хора си спомнят книгата „Следващото десетилетие“ на известния американски „предсказател на бъдещето“, основател на частната разузнавателна компания Stratfor, Джордж Фридман.

Самата книга, в която авторът директно предлага да се затвърди статута на империя за САЩ и се оплаква, че Америка не възприема опита на „успешни“ империи като Римската или Британската. Това „пророчество“ сега все повече се помни във връзка с факта, че тази година е последната през десетилетието, което Фридман се опита да опише. И както сега може да се види, очевидно се провали поне по отношение на aфганистанската криза.

Но отношението на САЩ към техните съюзници като към „безправни провинции“ беше изтъкнато и от словашкия анализатор Едуард Хмелар, който каза: „Съединените щати отдавна се държат като империя. Както всяка империя, те имат свои глобални интереси, но нямат глобална отговорност. Освен това САЩ имат свои слуги." Словакът директно нарича американския посланик „управител на империята“ и е съгласен с чешкия президент Земан, че бюджетът на НАТО е черна дупка, в която значителни европейски бюджети се всмукват напълно безполезно.

Оценката на Хмелар е пренебрежителна за НАТО: "Провалът в Афганистан е най -дълбоката криза на Алианса в историята му. Дори Съветите напуснаха тази страна достойно, с вдигнати военни знамена, а ние избягахме като уплашени крастави кучета." В тази връзка словакът предлага да се изоставят старите подходи от периода на Студената война и да се изгради нова глобална архитектура на световната сигурност, прекратявайки безсмислените „имперски войни“.

Хмелар дори не крие факта, че има предвид участието в тази нова система и Русия - Москва е предлагала тази идея много пъти навремето. Но, разбира се, тази идея не се споделя от лъвския дял от западните анализатори, които дори не пазят в тайна, че се страхуват не толкова от възраждането на джихадизма и световния тероризъм, колкото от укрепването на фона на Афганистанската криза на Русия и Китай, които, казват те, са безразлични към това дали правата на човека се нарушават в Афганистан или не.

Сякаш Съединените щати се ръководеха от тревогата за равните права на жените или други групи от населението, когато създаваха, подкрепяха и въоръжаваха афганистанските моджахеди през годините на присъствие на съветски войски в този регион.

Без значение как европейските медии критикуват Америка и лично Байдън, те все още оплакват: „Имаме нужда от световен жандарм“ в лицето на САЩ. „В противен случай ще започне хаос“, плаши публиката си Даниел Финкелщайн, колумнист на The Times. Той ясно се страхува, че ако Европа се обади на 999 (британския спешен номер), Америка няма да вдигне телефона.

С това плаши европейците и друг менте-гадател от Америка - Брет Стивънс, който дълги години призовава Америка да бомбардира всичко и всички (дори в Афганистан, дори в Сирия, дори в Русия), за което също получава наградата „Пулицър“.

Този път той казва: „Критиците на американската външна политика постоянно нападат идеята за това, че САЩ са длъжни да играят ролята на глобален полицай и пресмятат цената на тази работа“. Скоро те ще разберат, доколко повече може да се увеличат тези разходи, ако полицаят се уволни и напусне.“ Тоест нещо като: Треперете, васали, ако вашият сюзерен за минута забрави за вас и за известно време няма да е нужно да умирате за неговите интереси.

Самите американци се успокояват: не всичко е толкова лошо, по-голямата част от европейците все още подкрепят НАТО и Америка. Вярно е, че резултатите от социологическите проучвания, проведени доста преди трагичните събития на летището в Кабул, са цитирани в потвърждение (Земан, в споменатото по -горе интервю, предупреди, че тези цифри сигурно ще се променят в близко бъдеще).

Френският дипломат Аро, описвайки настоящата ситуация, също прибягва до имперска терминология: „Империята е уморена и легионите се връщат у дома“. Това е всичко. Очевидно той е забравил с какво завършват „уморените“ империи - достатъчно е да си припомним опита на същия този Рим, който разчиташе на лоялността на своите лимитрофи, които всъщност ненавиждаха своя господар.

При това, по думите на Аро, „умората на империята“ именно води до ситуация, в която „европейците нямат какво да очакват от САЩ в Украйна, Сирия, Либия и Сахел, освен дипломатическата подкрепа“. Французинът признава: „Европа гори, но пожарникарят от САЩ няма да дойде на помощ“. Така че наистина няма смисъл да се обаждате на 999 или 112. Уморената империя не се интересува от безопасността на васалите.

Превод: ЕС

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели