/Поглед.инфо/ Безпрецедентен дипломатически скандал избухна между Турция и Европейския съюз. Ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен беше унизена по време на официално посещение в Анкара, като дори не ѝ бъде предложен стол. "Диктатор!", кипят в в ЕС, сочейки към турския президент Ердоган. Но защо му е на турския подобна безсрамна грубост?

Тези кадри са се разпространили по целия свят. Залата, подготвена за преговори между турския президент Реджеп Тайип Ердоган и ръководството на Европейския съюз, включва трима - самият Ердоган, председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, но има само два стола. Ердоган, сякаш нищо не се е случило, сяда на мястото си до турското знаме, Мишел с леко колебание заема второто, а Лайен е принудена да седне самотна на дивана срещу турския външен министър Мевлют Чавушоглу. Скандал и неуважение.

Формално председателят на Европейския съвет, който включва държавните и правителствени ръководители на страните от ЕС, е върховният представител на Брюксел на международната сцена, но той има малко правомощия. Турският султан решил да се отнася към него като към равен.

Председателят на Европейската комисия е нещо като ръководител на правителството в парламентарна република и има значителни правомощия, така че е спорен въпрос кой е главният в тази двойка европейски гости. Ердоган знае всичко това много добре, но желанието да унижи Урсула фон дер Лайен се оказа по-силно.

Мишел, като на първо място дипломат, се опита да изглади ситуацията, нарече инцидента „недоглеждане на протокола“ и „предизвикваща съжаление ситуация“, споменавайки „желанието“ на страната домакин да „направи всичко както трябва“. Самата турска страна обаче не признава грешка.

„Това не е първият път, в който приемаме чуждестранни гости, а традиционното турско гостоприемство е известно по целия свят. На тази среща всичко беше в съответствие с приетите международни правила и обичайния протокол ”, отсече Чавушоглу, реагирайки на скандала.

Малко преди това италианският премиер Марио Драги, който се застъпи за Урсула фон дер Лайен, вече беше нарекъл Ердоган диктатор. Явно не вярва в случайността на случилото се и най-вероятно е прав. Протоколните служби работят в такива ситуации до най-малкия детайл. Ако е било пропуск, разбира се, нямаше да стигне до физическа саморазправа, но на виновника нямаше да му се размине просто така - нравът на Ердоган е страховит. Следователно това, което се е случило, е било негова лична инициатива.

Може да изглежда, че това е отмъщението на Ердоган за това, че Турция кисне в чакалнята на ЕС повече от 20 години (или 34 години, ако броим от момента на подаване на заявлението). Формално преговорите за присъединяването на Анкара към ЕС все още продължават и е очевидно и за двете страни, че няма да постигнат успех. На първо място, самият Ердоган няма нужда от това членство.

Президентът-султан претендира за не по-малко от ролята на лидер в ислямския и тюркския свят, както и за възстановяването на Османската империя, макар и не в рамките на една държава. Така, че нейните фрагменти - вече независими държави - да зависят от Анкара, да са ѝ напълно лоялни или дори под турска окупация като в момента частта от Сирия. Султанът няма да се ограничава и да споделя правомощията си с европейски служители, но не го устройва и да приключи безперспективните преговори.

Някога (отдавна) Ердоган беше основният поддръжник на присъединяването към ЕС и даде различни обещания по този въпрос, които е по-лесно да се забравят, отколкото да се върнат обратно. Оттогава неговият електорат се е променил значително - ислямистката вътрешност подкрепя султана във всичко, а западните градове (предимно Истанбул, където Ердоган някога е бил кмет) са по-скоро съгласни с Марио Драги, но значителна част от избирателите все пак искат да се присъединят към ЕС - и президентът-султан взема предвид това.

На свой ред ЕС не се оттегля от преговорите заради стратегията за „запазване на Турция на Запад“. Осъзнавайки безжизнеността им и осъзнавайки, че в ЕС има в пъти повече противници на разширяването с Турция, отколкото привърженици, Брюксел въпреки това вярва, че някой ден турското магаре отново ще посегне към моркова, който виси пред носа му.

Затова изглежда, че Ердоган си отмъщава не толкова дори на Европейската комисия, колкото на Урсула фон дер Лайен лично. За разлика от Мишел, тя редовно критикува Турция (и следователно нейния султан) за милитаризма, нарушенията на човешките права и намесата в делата на трети държави (включително военна).

Връзката им обаче се влоши много по-рано. Фон дер Лайен се смята за креатура и едва ли не приятел на германския канцлер Ангела Меркел - тя оглавяваше германското министерство на отбраната в две правителства. През този период имаше рязко (по думите на някои германски политици - „фатално“) влошаване на отношенията между Анкара и Берлин, в което настоящият ръководител на ЕК взе забележимо участие. Например тя отказа няколко договора за оръжие на Турция, страхувайки се, че в крайна сметка тези оръжия ще попаднат в ръцете на протурските бойци в Сирия. В отговор Ердоган изгони германците от авиобаза “Инджирлик”.

Интензивността, с която фон дер Лайен критикува Ердоган, показва, че тя не е забравила предишните си претенции. Освен това Ердоган никога не забравя нищо и не прощава на никого. Оттук и инцидентът със столовете: султанът посочи ясно на ръководителя на Европейската комисия (а много турци, които са се поддали на пропагандата на Ердоган, сега имат лични претенции към нея) нейното място на втория ред и в същото време угоди на ислямистите.

Самият Ердоган в този смисъл е напълно озападнен, но по-консервативната част от неговия електорат и привърженици на султанската власт извън Турция, цялата тази „трета вълна на феминизма“ е като кост в гърлото. Но основният въпрос във връзка с цялата тази ситуация не е защо Ердоган направи това, а какво ще получи за това сега. Отговорът е прост - нищо няма да се случи и той много добре разбира това.

Султанът държи в ръцете си мощен лост за натиск върху Европейския съюз, така че белгиецът Мишел се покланя пред него. На територията на Турция има лагери за бежанци от Близкия изток - по споразумение с ЕС, който плаща за това. Ако Ердоган реши да отвори границите за тях, Европа ще получи миграционна криза, сравнима с това, което се случва в момента в САЩ, и подобна на тази, която самата тя преживя в разгара на войната в Сирия. Брюксел и Берлин не искат да повтарят това, особено след като това неизбежно ще доведе до нов скок в популярността на евроскептиците.

Това отваря широки възможности за султана да се забавлява на ръба на наказателното поле и да унижава тези, които са му неприятни. И той, разбира се, ще продължи. Според редица европейски анализатори Ердоган буквално е опиянен от властта и амбициите си и всяка година ще трябва да се очакват нови и нови изненади от него, а няма как да се вразуми.

Какви ти стол, каква ти Урсула. На него му се размина дори войната в Нагорни Карабах.

Превод: В. Сергеев