/Поглед.инфо/ Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган избра като оръжие нацистката "политика на оскърбления": той изрази съмнения относно психичното здраве на Еманюел Макрон и призова всички мюсюлмански държави да бойкотират френските стоки, пише Le Figaro в редакционна статия. Атаките са предизвикани от мерките за борба с ислямския сепаратизъм, но целта на Ердоган е да създаде вътрешна криза във Франция в отговор на гръмките критики към турската външна политика.

Политическият ислямизъм се отвращава от светския характер на френската държавност, така че „братът-мюсюлманин“ Реджеп Ердоган съветва Еманюел Макрон да „провери психичното си здраве“, пише Филип Жели, заместник-главен редактор на Le Figaro. Нивото на оскърбления, според журналиста, го кара да възкликне след Сирано дьо Бержерак от героичната комедия на Едмон Ростан: „Е, това е всичко? .. Но къде невежите могат да намерят думи”*.

В отговор Елисейският дворец заяви, че „възмущението и грубостта не са метод“, но авторът на текста със съжаление заявява, че всичко е точно обратното. Във вестникарската рубрика „Политика на оскърбления“ на Le Figaro на 14 октомври 1938 г. членът на Френската академия Жорж Дюамел, говорейки за Хитлер и Гьоринг, отбелязва, че обидите имат за цел „да наранят масите и да раздразнят врага“, поради което те са основният инструмент на популистите ... Бразилски министър на правителството Болсонару нарече Еманюел Макрон „кретен-приспособленец“, а Доналд Тръмп нарече желанието му да наложи данъци на американските цифрови гиганти „глупост“: както се отбелязва в статията, по някаква причина всички искат да осмиват френския президент.

Желанието на Ердоган да унижи лично Макрон има политическа цел: да мобилизира ислямистите от всички цветове срещу Франция, страна, която последователно и по-силно от останалите се противопоставя на мръсната игра на Турция в Сирия, Либия, Източното Средиземноморие и Нагорни Карабах. Подобно на всички диктатори, които губят хватката си, турският президент постоянно трябва да създава нови кризи, за да отклони вниманието от собствените си провали - икономически или демократични. Ето защо Франция и нейните продукти (включително културни) се бойкотират от онези режими, при които няма религиозна или политическа търпимост. Подобно извращение на вината след ужасното убийство на учителя Самуел Пати от терориста (Ердоган изглежда го одобрява с мълчанието си) говори повече за тях, отколкото за нас, смята Филип Жели.

За ислямистите оскърблението често е сигнал за убийство. В отговор на подобно сплашване западните демокрации трябва да стегнат редиците, за да защитят своите ценности, защото никой не може да се чувства в безопасност. „Синьо-бяло-червеното знаме, което тук изгарят, не олицетворява Франция, а свободата.“, се подчертава в редакционната статия на Le Figaro.

* Превод на Ю.А. Айхенвалд (бел. ИноТВ).

Превод: М.Желязкова