/Поглед.инфо/ „24 юли [2020] беше много специален ден“, заяви водещият френски експерт по исляма Жил Кепел.
"Беше време за поклонение в Мека и поради пандемията никой не беше там! Беше годишнината от Договора от Лозана, произхода на съвременна Турция в сегашните й граници. Ердоган беше на път да извие ръцете на светския Ататюрк , който превърна старата базилика "Света София" в музей, който беше дарил "на човечеството". Ердоган ... я превърна обратно в джамия", твърди той.

Това беше моментът, отбелязва Кепел, който току-що публикува нова книга, "Le Prophète et la Pandémie" ["Пророкът и пандемията"], - когато турският президент Реджеп Тайип Ердоган стана новият лидер на Уммата или глобалната ислямска общност .

„Ердоган се опитва да се изяви като шампион на исляма, точно както аятолах Хоменей през 1989 г.", казва експертът.

Както Хомейни, така и Ердоган са се ангажирали да изтрият секуларизма и връзките със западната култура от съответните си страни; да водят битка срещу Саудитска Арабия за надмощие на ислямския свят и да реислямизират техните общества.

Например забулени жени рядко са се виждали в Техеран преди аятолах Хомейни. Президентът Реджеп Тайип Ердоган въведе това отново в турското общество.

Иранските мули също успяха да наложат на международната арена употребата на думата „ислямофобия“, но сега Турция е тази, която води идеологическото преследване на „ислямофобите“.

Под егидата на турския дипломат Волкан Бозкир, председател на 75-ата сесия на Общото събрание на ООН, ООН току-що отбеляза "Международния ден срещу ислямофобията".

Самият генерален секретар Антонио Гутериш категорично осъди "епидемията от ислямофобия". Президентът Ердоган популяризира своята глобална кампания за придобиване на статут на жертва на "ислямофобията", докато всъщност критиците на екстремисткия ислям са в опасност и често биват убивани.

Тази гротескна и срамна конференция беше организирана от Организацията за ислямско сътрудничество (ОИС), образувана от 56 предимно мюсюлмански държави, плюс "Палестина" (авторът нарочно слага Палестина в кавички, НПО-то на чийто сайт е публикувана тази статия е про-израелски настроено, бел.р.)

В ОИС държави като Пакистан наказват „богохулството“ със смърт; Саудитска Арабия бичува и затваря либерални блогъри като Раиф Бадауи, а Турция пълни затворите си с писатели и журналисти, ако трябва само да изредим някои от членовете на организацията...

На този 24 юли, 2020 г., Реджеп Тайип Ердоган предизвика Европа и Запада, като отново си присвои най-голямата църква на източното християнство, която е била християнска в продължение на хиляда години.

Липсата на отговор от страна на Запада най-вероятно го убеди, че моментът е удобен. Никой не обърна внимание и не се противопостави на постъпката.

За разлика от Иран и Саудитска Арабия, Турция е демокрация (теза на автора, бел.р.). Водят се преговори с Европейския съюз относно възможното й членство; глезена е във Вашингтон; тя е втората по големина армия в НАТО и представлява врата на Азия към Европа.

Financial Times посвети поредица от анализи на големия план на президента Ердоган за хегемония. Например в Африка през последните 15 години турският президент оглавява мега-рестартиране на своите съюзи.

От 2009 г. насам Турция увеличи броя на посолствата си в Африка от 12 на 42. Дори самият Ердоган е чест гост, като пътува до повече от 20 столици.

Правителството си е поставило за цел през следващите няколко години да удвои обема на търговията на Турция с Африка до 50 милиарда долара олара, което представлява около една трета от настоящата й търговия с Европейския съюз.

Турция също е избрала Балканите за бойно поле - "регионът", според Financial Times:

"Е символично много важен, тъй като голяма част от него е бил управлявана от Истанбул по време на Османската империя".

След това е и Европа:

"Няколко европейски държави изразиха мнение за дейността на разузнавателната служба на Турция на тяхна територия, както и използването на обучени от държавата турски имами за шпиониране на диаспората".

Изглежда, че целта на Ердоган в Европа е да използва турската диаспора като политически инструмент за натиск върху държавите (по-специално Германия, Франция, Австрия, Белгия и Холандия) и като основа за неговата хегемония.

В Кавказ Турция подкрепи войната на Азербайджан срещу Армения в Нагорни Карабах, вероятно за създаване на тюркско-ислямски коридор между Азербайджан, Турция и други мюсюлмански страни.

Очевидно Ердоган също така използва наемници. Индийските медии съобщават за контингент, изпратен в Кашмир в подкрепа на Пакистан. Турция също преди това е използвала наемниците "Садат" срещу арменците, както и в либийската и сирийската гражданска война.

В последния брой на Reveue des deux mondes френският философ Мишел Онфре отбеляза, че има сблъсък на цивилизации и че сега Ердоган води ислямистката страна.

„Започна (сблъсъкът, бел.р.) през 1989 г. с фатвата срещу Салман Рушди“, пише той.

„Нито една западна държава не реагира, освен с думи - сякаш смятаха, че словесното заклинание може да работи", заяви Онфре.

"С обезглавяването на професор Самюел Пати се атакува именно това юдео-християнство. В Армения ислямът атакува най-старото християнство в Европа", добави той.

"Европа се страхува от Ердоган и способността му да нанесе щети. Този Тамерлан е в процес на издаване на заплахи, обиди, атаки [и] подкрепя тези, които ни заплашват, обиждат и нападат", смята Онфре.

Това, продължава Онфре, беше смисълът на турската агресия срещу Карабах:

"Армения е атакувана от азербайджанци и мюсюлмански турци, които искат пълното й изчезване."

"Това е резултат от цивилизационна война. Това, което се случва в тази страна, която е люлката на християнската цивилизация, е това, което ни очаква тук, в гробницата на самата юдео-християнска цивилизация", категоричен е французинът.

"Загубената битка в Армения е първата от войната, водена на Запад срещу юдео-християнската цивилизация", смята той.

Ердоган дори не се и опитва да скрие идеологическата си визия.

"Полумесецът и звездата украсяват небето на Карабах сега благодарение на усилията на нашите азербайджански братя и сестри", заяви турският президент след войната.

„Азербайджанското знаме гордо се вее над Нагорни Карабах като символ на доблестта на нашите мъченици", каза още турският държавен глава.

Един от съветниците на Ердоган, пенсионираният турски генерал Аднан Танвърверди, който основава наемническата агенция "Садат", формулира визията за обединена ислямска суперсила. Неговият Център за стратегически изследвания на защитниците на правосъдието го нарече "Асрика", тоест съюзът на Африка и Азия, 61 държави, чиято столица е Истанбул и под егидата на този "Ердоганистан".

Този съюз включва 12 държави от Близкия изток, а именно Бахрейн, Обединени арабски емирства, Палестина, Ирак, Катар, Кувейт, Ливан, Сирия, Саудитска Арабия, Оман, Йордания и Йемен; осем в Централна Азия, Азербайджан, Казахстан, Киргизстан, Турската република Северен Кипър, Узбекистан, Таджикистан, Турция и Туркменистан.

Освен това влизат и четири държави в Близкия изток, а именно Афганистан, Бангладеш, Иран и Пакистан; три в Югоизточна Азия, Бруней, Индонезия и Малайзия; шест в Северна Африка, а именно Алжир, Чад, Мароко, Либия, Египет и Тунис; шест в Източна Африка, включително Джибути, Еритрея, Коморски острови, Мозамбик, Сомалия и Судан; десет в северозападна Африка и Южна Америка, т.е. Западна Сахара, Гамбия, Гвинея, Гвинея Бисау, Мали, Мавритания, Сенегал, Сиера Леоне, Гвиана и Суринам; осем в Югозападна Африка, а именно Бенин, Буркина Фасо, Габон, Камерун, Нигер, Нигерия и Того; и четири в Европа, Албания, Босна и Херцеговина, Косово и Македония.

Очевидно Турция иска да бъде велика неоосманска империя и единствената, способна да води мюсюлманския свят.

Превръщането на Света София в джамия изглежда е било замислено като вододел в историята на исляма, който предвещава създаването на мощна лига от мюсюлмански нации, изправени срещу Запада под турското ръководство.

Три морета обграждат Турция: Източното Средиземноморие, Черно море и Егейско море. Наскоро Турция започна голямо морско учение. Турското министерство на отбраната съобщи, че 82 военни кораба, 17 военноморски авиационни плавателни съда, десантни сили, военновъздушни части и екипи за специални операции, участвали в учения, приключили на 8 март.

„Синята родина“ - Mavi Vatan на турски - е геополитическата концепция, която бележи програмата на Ердоган за следващите години. Замислена от националистическия адмирал Джем Гурдениз, именно „дипломацията на тренировките и бойните кораби“ преследва:

„Завръщането на Турция в морето, съюзът между Анадола и Източното Средиземноморие“.

Целта е ясна: да се контролира морето, да се контролират енергийните ресурси и да се наложи неговото влияние. Ердоган обяви, че вече няма да се нарича "Егейско", а "морето на островите".

Анкара е в конфликт с Гърция и Кипър за това кой има право да експлоатира находищата на нефт и газ в Източното Средиземноморие.

"Те ще разберат, че Турция има политическата, икономическата и военната сила да разкъсва неморални карти и наложени документи", каза Ердоган.

Турция има проблеми с Кипър, който за разлика от турците принадлежи към Европейския съюз, но не и към НАТО. Турция, нахлула на острова през 1974 г., оставайки единствената страна, която признава окупирания от самата нея Северен Кипър за държава.

Република Кипър, която е кипърската гръцка страна с гръцко мнозинство, иска да сключи сделки с чуждестранни енергийни компании, докато Турция на север от острова иска икономически права във водите, които Кипър смята за свои.

Докато новият султан разширява своето влияние върху Сирия, Либия и Кавказ, той го разширява и в Средиземно море. За пацифистката Европа това море съществува само, когато става въпрос за привличане на мигранти.

Президентът Ердоган, на официално посещение в Париж на 5 януари 2018 г., пристъпи към тази провокативна фраза към лидерите на Френския съвет за мюсюлманско поклонение:

„Мюсюлманите във Франция са под моя защита“.

Това бяха първите редове на анкета на френския Journal du Dimanche. Няколко доклада, изпратени до Елисейския дворец от Генералната дирекция за вътрешна сигурност (DGSI), с които вестникът успя да се консултира, разкриват обхвата, формите и целите на „реална стратегия за проникване“ чрез мрежи, управлявани от турското посолство и турската шпионска агенция, МИТ.

"Те действат главно в рамките на турското имигрантско население, но също така и чрез мюсюлмански организации, а също и наскоро в местния политически живот, чрез подкрепата, оказана на избраните служители", се казва в анализите.

„Тези действия имат различни цели“, коментира журналистът Мохамед Сифауи.

"Първо, за подобряване на имиджа на турския режим в диаспората и във френското общество", твърди той.

"След това, за защита на имиджа на Ердоган на всяка цена. И накрая, разбира се, разпространението на ислямистка визия за исляма", обяснява Сифауи.

Той посочва като пример последната харта, която е желана от френския президент Еманюел Макрон. Става въпрос за хартата на принципите, присъстваща в закона, който засилва "републиканските принципи" и в момента се разглежда от френския законодателен орган:

„Не беше подписана (хартата, бел.р.) от двете турски федерации, по искане на Анкара, защото това е харта, която припомня основните принципи, важни за републиката и на която турският режим явно се противопоставя."

"Това, което прави турският режим, е да използва своята диаспора като троянски кон "

Институтът Брукингс написа през 2019 г .:

„Според [френското] министерство на вътрешните работи, Турция е изпратила 151 имама (които през последното десетилетие предприеха поредица от религиозни връзки с мюсюлманите в цяла Европа) ...“

Точно както Турция контролира 400 джамии от 2500 във Франция. Именно Ахмет Ограс, очевидно близък до Ердоган, заема две години символичната позиция на председател на Френския съвет за мюсюлманско вероизповедание - тъй като турските избиратели във Франция обикновено са по-ердоганисти, отколкото дори в самата Турция.

По време на президентските избори през 2014 г. Ердоган спечели 66% от гласовете, подадени от турски граждани във Франция, в сравнение с едва 51,79% в Турция.

Турски имигранти от първо и второ поколение във Франция продължават да гледат турска телевизия, която е изключително подчинена на силата на Ердоган. Във френските държавни училища 180 учители, директно назначени от Анкара, отговарят за преподаването на турски език.

Тези усилия съставляват великия завоевателен проект на ислямизатора Ердоган.

Наскоро Ердоган оттегли Турция от международен договор за предотвратяване на насилието над жени (авторът визира скандално т.нар. "Истанбулска конвенция", б.р.). С това решение изглежда, че президентът Ердоган е решен да увеличи безнаказаността около убийствата на жени и "убийствата на честта", които са често срещани в Турция.

В Турция на Ердоган училищните учебници са пренаписани, за да се отнасят към евреите и християните като гяури, тоест „неверници“, според ново проучване, публикувано от Института за наблюдение на мира и културната толерантност в училищното образование (IMPACT-se).

По-рано турските учебници посочваха представителите на двете религии като „хора на писанието“.

„Училищните учебници са използвани като оръжие в опитите на Ердоган да ислямизира турското общество и да проследи една носталгична епоха на турското господство“, пише главният изпълнителен директор на IMPACT-se, Маркус Шеф.

Това са някои от откритията на проучването:

Джихадът е въведен в учебниците и трансформиран в „новата норма“, с прославяне на мъченичество в битка. Преподават се етнонационалистически религиозни цели на неоосманизма и пантюркизма.

Следователно ислямът се описва като политически проблем, като науката и технологията се използват за постигане на целите му. Набляга се на понятия като „турско световно господство“ и „турски или османски идеал за световен ред“.

Според учебната програма "турският басейн" се простира от Адриатическо море до Централна Азия. Учебният план заема антиамериканска позиция и показва съчувствие към мотивите на ИДИЛ и Ал-Кайда.

Турция заема антиарменски и проазербайджански позиции. Идентичността и културните нужди на кюрдското малцинство продължават да бъдат пренебрегвани до голяма степен. Погромите от 1955 г. срещу гръцката общност в Истанбул се пренебрегват.

По време на мандата на Ердоган в училищата се появиха карти, показващи турската мощ. Прави се препратка към „турското наследство от Адриатическо море до Китайската стена“:

„Турските културни артефакти могат да се видят в обширен регион, започвайки от страните от Централна и Източна Азия, като Китай и Монголия, и се простира до Херцеговина и Унгария ... "

"Ние сме голямо семейство от 300 милиона души от Адриатическо море до Китайската стена," каза Ердоган в реч, изнесена в Молдова.

Европа, Съединените щати, НАТО и свободният свят може да започнат да се тревожат. Ердоган изглежда се стреми да бъде новият ислямистки вълк в овчи кожи.

Превод: СМ

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели