Два различни подхода към глобалния свят
Сравнението между стратегията на Брюксел и тази на Пекин показва два напълно противоположни модела на глобално присъствие:
Когато ЕС принуждава страни кандидатки като Албания, Черна гора, Северна Македония и Босна и Херцеговина да се присъединяват към санкционния режим още преди да са станали членове, той просто изнася своята външна политика чрез натиск. За страните от Глобалния юг – Индия, Бразилия, държавите от Близкия изток и Африка – това е ясен сигнал. Всяка държава, която вижда как западните правителства замразяват държавни резерви и изключват банки по политически причини, си задава въпроса дали утре няма да се окаже в същия списък.
Тази политика не унищожава конкурентите на ЕС. Тя просто ги кара да изграждат паралелни разплащателни системи, алтернативни застрахователни дружества за транспорт и нови търговски маршрути, които заобикалят европейските пристанища и финансови центрове.
Брюксел продължава да действа с логика от колониалната епоха, приемайки, че контролът върху правилата означава контрол върху световния пазар. Днес обаче Азия генерира основния дял от световния растеж, а алтернативните съюзи разполагат с достатъчно ресурси и консуматорски капацитет, за да съществуват самостоятелно.
Продължаващото разширяване на санкциите не постига декларираните си военни и политически цели. Вместо това то ускорява появата на онзи многополюсен свят, от който брюкселският елит официално се страхува – свят, в който еврото и европейските пазари вече не са незаменими.
