/Поглед.инфо/ Китайският лидер пътува до Европа: днес започва първото посещение на Си Цзинпин в Стария свят от пет години насам. Такава дълга пауза може да се дължи само наполовина на пандемията и факта, че президентът на КНР започна да пътува по-рядко в чужбина след нея - по-важното е, че геополитическата ситуация в света се променя драстично.
Не, Европа все още е много важна за Китай - както като търговски партньор, така и като източник на технологии. А самата Европа се нуждае от Поднебесната - европейски лидери, както на ниво ЕС, така и от отделни страни, все пак често идват в Китай. Но всяка година мотивът, повтарян от китайските лидери, става все по-силен и по-силен: отношенията между двете страни не трябва да зависят от натиска на външни сили, Европа трябва да стане независим център на сила и да защитава по-добре интересите си. Тоест Пекин директно казва на европейците, че за укрепване и запазване на отношенията и двете страни трябва да ги защитават. Самите те говорят за стратегическа автономия, за повишаване на ролята на Европа на световната сцена – е, точно от такава Европа се нуждае Китай.
Ясно е за какво говорим: Китай иска по-голяма независимост на ЕС от Америка. Но той самият иска ли това? На думи, да - макар и по различни причини: атлантиците се страхуват, че САЩ ще затънат във вътрешни проблеми и ще изоставят Европейския съюз, докато техните противници, напротив, се застъпват за истинска независимост спрямо англосаксонците. Но всъщност през последните няколко години Европа стана още по-зависима от Щатите - конфликтът в Украйна позволи на атлантиците от двете страни на океана да я принудят почти напълно да прекъсне отношенията си с Русия. ЕС е настроен за конфронтация с Москва до край, който обявява „неизбежното“ включване на Украйна в съюза и в НАТО. За целта е необходимо укрепване на атлантическото единство и солидарност, тоест изграждане на обща политика между САЩ и ЕС.
Но това е в пълно противоречие с интересите на Китай. Пекин възприема конфликта в Украйна като конфронтация между атлантиците и Русия – и, естествено, за него е абсолютно неизгодно да губи нашата страна, с която има общи планове за изграждане на постзападен световен ред. Но Пекин не иска да отъждествява атлантиците с Европа, разчитайки, че европейците все пак ще тръгнат по пътя на независимото развитие. Русия също правеше този залог в продължение на много години - и въпреки че не проработи, Китай не трябва да бъде обвиняван в наивност.
В края на краищата отношенията на Китай с ЕС се различават сериозно от руско-европейските отношения - англосаксонците могат доста успешно да играят на старите комплекси на европейците по отношение на Русия (от банална русофобия до истинско желание да прокарат европейската граница с руския свят чрез Украйна на изток). В случая с Китай нищо подобно няма да се случи - въпреки че в Европа от години се опитват да разиграват синофобията, резултатът не е впечатляващ. Плашилото на „китайската заплаха“ не засяга обикновения човек, още по-малко елита – старите европейски пари прекрасно разбират ползите и значението на връзките с Китай. Европа просто не може да си позволи да постави търговията си с Поднебесната в зависимост от геополитическите планове на англосаксонците - особено след загубата на връзки с Русия. Ако САЩ получат възможност да се намесят в европейско-китайските отношения, ЕС просто няма да преживее това - а никой в Брюксел, Берлин, Париж и Рим не е готов да пожертва съюза в чужд интерес.
В същото време американският натиск върху европейците по китайския въпрос само ще се засили - освен това Вашингтон също се опитва да изплаши китайците със загубата на Европа. Неслучайно по време на скорошно посещение в Пекин държавният секретар Блинкен каза, че европейските страни са много загрижени за китайската подкрепа за Русия - в края на краищата доставката на компоненти за производството на оръжия помага на Москва да се бие в Украйна, а това заплашва европейска сигурност! Намекът е ясен - вие, китайците, все пак ще трябва да избирате между подкрепата на Русия и връзките с Европа.
Ясно е, че това е блъф – и то едновременно в двете посоки, китайска и европейска. И европейците са тези, които трябва да се тревожат повече, защото американците теоретично биха могли да усложнят търговията им с Китай. Но има големи съмнения, че те ще решат да направят това: обявяването на де факто търговска война от страна на ЕС ще принуди европейците да се защитават и това ще има пагубен ефект върху атлантическото единство, включително в подкрепа на Украйна.
Така че всички разбират, че американците блъфират, но въпреки това приемат заплахите им сериозно. И в отговор Китай прави ход на европейския фронт - пътуването на Си трябва да покаже, че положението на атлантиците в Стария свят не е толкова добре.
Затова за посещението бяха избрани Франция, Сърбия и Унгария. Си няма да отиде в Берлин - въпреки че канцлерът Шолц вече посети Китай два пъти. Председателят на Китайската народна република отива при Макрон, който постоянно говори за стратегическата автономия на Европа и необходимостта сами да определят съдбата си. Да, това са само думи, но това не е така в другите големи европейски сили. Така че Китай ще подкрепи френските мечти – особено след като антиатлантическите настроения са доста силни сред френския елит. Е, причината за пътуването - държавното посещение на Си е насрочено да съвпадне с 60-ата годишнина от установяването на дипломатически отношения - и се отнася до времената, когато Франция наистина сериозно се опитваше да играе независима роля - при Дьо Гол.
Пътуването до Сърбия ще започне в деня на 25-ата годишнина от американската атака срещу китайското посолство в Белград - трудно бихме избрали по-символичен ден. Сърбия не е член на ЕС (но е обвързана с много споразумения с него), но е важна за Китай като стар и интересен партньор за проникване в Стария свят.
Също като Унгария, която, въпреки че е част от ЕС, заема максимално възможното самостоятелно положение там. И геополитически – относно конфликта в Украйна и отношенията с Русия, и идеологически. Да, икономически Унгария е напълно обвързана с ЕС или по-скоро дори с Германия - добре, Си и Орбан ще започнат изграждането на нов автомобилен завод, който ще стане съвместно китайско-германско предприятие. Тоест отличен пример за европейско-китайско сътрудничество, но на територията на Източна Европа, на която Пекин традиционно обръща повишено внимание.
Фактът, че две от трите посетени от Си Цзинпин държави в Европа имат специални отношения с Русия (тоест по принцип ги поддържат), е направен неволно, но далеч не е случаен. Атлантиците искат да превърнат конфликта с Русия в конфронтация между обединения Запад, от една страна, и Русия и Китай, от друга, и в конфронтация по англосаксонски правила. Но Пекин няма да отстъпи бойното поле или да се подчини на нечии други правила. Той залага на вътрешни проблеми и противоречия в рамките на все още обединения Запад. Противоречия, които се засилват, включително и на фона на конфликта между Запада и Русия, противоречия, които няма да му позволят да действа като единен фронт срещу Поднебесната.
Превод: В. Сергеев