Президентът на Украйна Зеленски обещава бързи реформи на страната. Естествено, за да осигури на страната щастливо европейско бъдеще. Именно желанието за европейска интеграция, обвързано с раздяла с Русия, преди шест години доведе Украйна първо към сътресенията на Майдана, след това до държавен преврат, загубата на Крим и войната в Донбас. В същото време в рамките на пет години всъщност няма напредък в европейската интеграция, с изключение подписване на споразумението с ЕС и безвизово влизане, получено от украинците.
Европа не обещава присъединяването на Украйна към Европейския съюз, като го нарича въпрос на далечно бъдеще, но обещава всякакви форми на задълбочена интеграция, инвестиции, сътрудничество и помощ. Но само ако се проведат реформи. На първо място, това е борбата с корупцията, изграждането на честна съдебна система и отстраняването на олигарсите от властта. Владимир Зеленски беше избран за президент, най-накрая за да направи това, което Петро Порошенко беше обещал. Всъщност много украинци все още вярват, че Европа е готова да ги вземе в обятията си.
На самата Европа ѝ е неудобно да говори пряко и честно защо не иска и не може да вземе Украйна в своите редици. Това е невъзможността за интегриране на 40-милионната славянска държава в Европейския съюз и нежеланието за караници с Русия, която правилно възприема разделянето на Украйна дори не като геополитическо разширяване в зоната на жизнените си интереси, а директно като опит за завземане на изконна руска територия. Дори и най-честните европейски лидери не са в състояние публично да кажат това.
Освен това за тях е много важно Киев да повярва в европейската мечта и да не се обърне обратно към Русия. Тоест, те сами няма да я вземат, но и няма да я върнат. Въпреки това, без да казват истината не само на украинците, но и на собствените си граждани, европейските лидери са изправени пред нарастващо недоволство в своите страни.
И хората се чудят защо техните страни се карат с Русия заради Украйна, водят нерентабилна война със санкции, а в Украйна нищо не се променя. При тях пристигат украински гастарбайтери от страна, в която няма работа, но олигарси и корумпирани служители управляват всичко. Французите, италианците и испанците добре знаят, че трябва да им платят за подкрепа на Украйна.
На европейската политика ѝ остава единствено в отговор да говори колко е важна поддържката на демокрацията и свободния избор на украинския народ, свързал своето бъдеще с Европа. За това колко е важно отблъскването на руската експанзия. Но никой не иска да слуша това, дори в най-антируско настроените европейски страни. Затова политиците казват, че Украйна ще бъде реформирана: сега Зеленски стана президент и всичко ще се получи. Но също така ще възстановят отношенията с Русия, без да се отказват от подкрепа за Киев.
В същото време в Европа има много малко вяра, че Зеленски наистина ще успее да промени ситуацията в Украйна. Да, и няма нужда да успява - защото тогава ще трябва да се обяснява защо ЕС не прави стъпки от своя страна по отношение на европейската интеграция. Но сега е от значение друго нещо: необходимо е да се стимулират украинците към активна работа.
И така, президентът на Естония Керсти Калюлайд пристигна в Киев и разказа в интервю как Естония подкрепя Украйна по трудния ѝ европейски път. Отначало обаче тя трябваше да се оправдае за неотдавнашното изявление на министъра на вътрешните работи на страната си, който предложи да се спре безвизовото пътуване за гражданите на Украйна – видите ли, той е лидер на нова партия, която е за първи път в правителството, и „трябва да им простим некомпетентността“. Но в определен момент я попитаха дали „в по-широка Европа“ (тоест отвъд пределите на Естония) „умората от Украйна става все по-силна“.
„Да. А причината за умората е, че в продължение на много години ние даваме същите съвети и не виждаме Украйна да става по-малко корумпирана, икономиката по-малко олигархична и т.н. Следователно е съвсем естествено да възникнат тези въпроси. Задачата на новото правителство е да покаже, че сега развитието ще върви по-бързо. Искам да подчертая: това не означава, че досега нищо не е направено. Напротив, реформите, проведени през последните години, създадоха основата, за да постигнем сега резултат. Но сега постигането на този резултат е от решаващо значение“.
Тоест, Калюлайд признава общоевропейската умора от Украйна и липсата на промени в страната, но се опитва да убеди украинците, че те просто трябва да проведат реформи и тогава отношението на европейците към тях ще се промени. Освен това, провеждането на реформи е „критично важно“, тоест без тях умората ще започне да се превръща в раздразнение и след това отхвърляне.
Между другото, не само обикновените европейци, но и европейските лидери са уморени от украинската тема. Тъй като само заради Украйна не е необходимо ограничаване на отношенията с Русия. Киев продължава непрекъснато да залага на антируската карта, като изисква от ЕС не само да не отказва санкции срещу Русия, но и да ги затяга през цялото време. Разбира се, това поведение не само изморява, но и дразни европейските лидери, включително защо очакват Владимир Зеленски да има много по-спокойна позиция по отношение на европейско-руските отношения. В същото време в самия Киев непрекъснато се дискутира темата за евентуалното отхвърляне на санкции от страна на Европа и във все по-песимистичен план.
И Калюлайд беше попитана: дали ЕС може да премахне или значително да отслаби санкциите през тази година? Естонският президент започна да успокоява събеседника, да говори, че това няма да се случи, и след това реши да добави още един аргумент в подкрепа на убеждението си:
„Но има още нещо, което може да подкрепи санкциите - успехът на реформите в Украйна. Когато не виждаме реалния напредък на вашата държава, тогава имаме много по-малко аргументи, за да подкрепим санкциите. И ако през следващите месеци покажете такъв напредък, това значително ще улесни работата ми, докато убеждавам европейските си колеги да поддържат санкциите“.
Това, разбира се, е много естонска логика: колкото по-успешни са реформите на Зеленски, толкова по-надеждно ще държи ЕС на санкциите срещу Русия, за да подкрепи Украйна. И въпреки факта, че европейските лидери са уморени както от Украйна, така и от санкциите срещу Русия, те със сигурност няма да градят дълго време отношенията си с Русия в зависимост от ситуацията в Украйна. Още повече няма да се борят наистина за Украйна, разбирайки, че това занятие е безперспективно.
Превод: В.Сергеев
