Още през 2016 г. настоящият премиер на страната Виктор Орбан каза, че „наш дълг е да предотвратим съветизацията на Брюксел“, а европейските власти и зависимите от тях структури в Будапеща започнаха кампания срещу „ревизионизма“ на управляващата консервативна коалиция в Унгария.
Децата на партийната номенклатура, чиито родители са участвали активно в събитията от 1956 г. или са пострадали по време на репресиите на режима на Ракоши, стават активни участници в тази кампания.
Според Мария Вашархея, социолог и специалист по унгарска „историческа памет“, кабинетът на Виктор Орбан „заличава ролята на“ левиту „политици и лидери" и отрича „левия“ характер на революцията“. Бащата на Вашархея е бил активен участник в тези събития.
Тя се повтаря от Ласло Раджек-младши, чийто баща като министър на вътрешните работи е жертва на чистките от началото на 50-те години и една от най-значимите фигури, реабилитирана в навечерието на 1956 г. Той смята, че според правителството на Орбан само малка група хора са герои:
„Има много тълкувания на събитията от 1956 г.... но тълкуването, дадено от това правителство, е измамно“.
Какво предизвика такова раздразнение в Брюксел и прозападните сили в Унгария?
В съвременната либерална историография историята се разглежда като движение напред към установяването на либерален режим – и в това отношение унгарската историография след 1989 г. не е изключение. Хрониката на страната е представена като борба за демокрация: от революцията от 1848 г., до въстанието от 1956 г. и възстановяването на капитализма през 1989 г., след което Унгария се завръща в „европейското семейство на народите“.
Но след като Фидес дойде на власт през 2007 г., в унгарското общество започна процес на преразглеждане на старите концепции. Това, което либералите тълкуваха като въстание срещу "тоталитаризма", беше преосмислено като защита на традиционните ценности на унгарската нация.
Както каза Золтан Балок, министър на човешките ресурси, в настоящата интерпретация на историята „народът излезе на преден план".
"В миналото основният фокус беше върху интелектуалците: какво направиха писателите, какво направиха комунистическите реформатори, какво направиха антикомунистическите политици, какво направи църквата... Сега говорим за обикновените хора, за случващото се на местно ниво", казва министърът.
От края на 90-те години на миналия век на базата на новооткрити архивни документи унгарските историци доказват „десния“ и консервативен характер на „революцията“ от 1956 г.
Антикапиталистическите възгледи на бунтовниците не ги правят привърженици на „демократичния социализъм“, както твърдят ляво-либералните историци от десетилетия.
Преди Втората световна война унгарските работници са имали силни "десни", националистически и консервативни възгледи. Националистическа организация играе важна роля в профсъюза на металурзите и миньорите и сред най-бедното селячество.
Прави впечатление, че самият Виктор Орбан нарича себе си „десен пролетар“, противопоставящ се на интересите на „космополитния бизнес“, представляващ интересите на богатите страни в Европа, разширяващ се срещу „бедната периферия“.
Интелектуалците лесно преминават от „десния“ лагер към „левия“ – и обратното, като подобни метаморфози са характерни за много членове на литературния кръг Петьофи Кьор, в който полемиката отключва кризата от 1956 г.
През 1999 г. унгарският историк Робърт Салай публикува изследване, озаглавено Истинската история на революцията. От него се вижда, че въстанието от 1956 г. е продължение на "антиболшевишката борба" на унгарския народ през 1919 г. и по-късно. Ядрото на въстанието са били бивши активисти на "Кръстосани стрели" (екстремно дясна групировка, бел.р.) и по-голямата част от въстанието не са били разочаровани комунисти, а младежи.
През 1956 г. списание Times прави анонимния унгарски борец за свобода личността на годината, но по-късно този образ е забравен в полза на бившите комунистически функционери, които подкрепят реформите, а след това отиват на служба на Европейския съюз.
Младите, често дори антисемитски протестиращи се оказват твърде неудобни за политически коректния дискурс. И чак сега споменът за тях се възражда в Унгария.
Демонтирането на паметника на Имре Наги в центъра на Будапеща на 28 март 2018 г. се превърна в символ на промяната във възгледите на унгарците за тяхното минало.
Този политик дълго време беше функционер на унгарската комунистическа партия, който по време на събитията от 1956 г. играе ролята на "унгарския Горбачов".
Заставайки начело на страната по време на кризата, Наги губи контрол над бързо развиващите се събития, прави отстъпки на бунтовниците и дори призовава унгарската армия да се противопостави на съветските войски. Това решава съдбата му. След възстановяването на просъветския режим Имре Наги е арестуван, съден и екзекутиран.
През 1989 г. Наги е обявен за национален герой, а през 1996 г. е издигнат паметник на загиналия политик, където той стои с гръб към съветския паметник на освободителите на Будапеща и с лице към парламента. Сега на негово място стои статуя на унгарец, убиващ болшевишки дракон, реставриран паметник от 1934 г., напомнящ за победата над Унгарската съветска република на Бела Кун.
Малко по-малко забележимо за чуждестранната общественост беше премахването на паметника на Михай Кароли, първият министър-председател, а след това и президент на Унгарската република през 1918-1919 г.
На негово място е издигнат паметник на граф Ищван Тиса, виден политик от Австро-Унгарската империя, загинал на 30 октомври 1918 г., когато въстанически войници нахлуват в имението му в Будапеща. Тази рокада подчертава тенденцията за преосмисляне на унгарската история в консервативен дух.
Освен „войната на паметниците“ унгарското правителство предприема и други стъпки за изтласкване на институциите със западно влияние от научния и обществен живот на страната. Например в Унгария беше закрита фондация „Отворено общество“, както и Европейският университет, финансиран от противоречивия бизнесмен Джордж Сорос.
Трябва да се отбележи, че правителството на Виктор Орбан се позиционира като наследник на делото от 1956 г. Той дойде на власт след въстанието през 2006 г., когато унгарците се разбунтуваха срещу правителството на социалдемократа Ференц Дюрчани, което (по негово собствено признание случайно попаднало в ефира) лъжеше народа „сутрин, вечер и през нощта."
Демонстрациите през 2006 г. бяха най-големите сблъсъци в центъра на унгарската столица от 1956 г. насам, с ранени 326 демонстранти и 399 полицаи. Ефектът на déjà vu беше подсилен от факта, че в началото на 21 век унгарците отново се бориха срещу наследниците на Унгарската работническа партия, която този път действаше по нареждане на Брюксел.
Подобна ситуация, разбира се, не може да удовлетвори управляващите кръгове на Европейската империя. Тя с удоволствие използва събитията от 1956 г. от десетилетия като антисъветски, а след това и антируски мит. Но днес унгарските власти обявиха, че Европейският съюз е същата империя, което разгневи управляващите на Европа. Както пише The Globalist:
„... Виктор Орбан на 23 октомври 2018 г. използва годишнината от Будапещенското въстание от 1956 г., за да сравни Европейския съюз със Съветския съюз. В същото време той заключи, че и двете образувания са империалистически окупатори. По време на речта на премиера поддръжниците му стояха с плакати: „Колонизация: съветски танкове през 1956 г., западни банки през 2012 г.“
"Правейки аналогия между Европейския съюз и СССР, Орбан се подиграва на унгарската история на 20-ти век. Но за Орбан това очевидно няма значение. Чрез евтина демагогия той се опитва да се представи като защитник на европейски държави от ... Европа...... Орбан сее раздори единствено в името на собствената си политическа изгода в страната (и, парадоксално, в полза на Русия)", продължава The Globalist.
Така събитията от 1956 г. от символ на европейското единство и съпротивата на Европа срещу "варварите от Изтока" след 65 години се превърнаха в поредния камък на раздора между Унгария и Европейския съюз.
Превод: СМ
