Поради кризата, причинена от коронавируса, финансово разглезените страни от ЕС в Източна Европа може да се окажат в положение, познато на Германия - когато те самите вършат добра работа през кризата, но трябва да плащат за други, пише немският вестник Die Welt.
Според немско-френския план ЕС следва да осигури цели €500 млрд за разпределяне на средства между страните, които са най-засегнати икономически от коронавируса. На първо място от това се възползват държавите в южната част на Европа. Напротив, страните от ЕС в Източна Европа ще бъдат непропорционално претоварени, подчертава изданието. Това е изключително чувствителна и конфликтна тема и европейците ще се изправят пред трудни преговори, защото все още не е ясно как точно ще бъдат събрани парите и по какви критерии ще бъдат разпределени.
В сряда еврокомисарят Урсула фон дер Лайен ще представи подробностите на този план. Ако се окаже, че именно страните от централната част на Източна Европа трябва да бръкнат в джоба си, протестът от Прага или Варшава ще бъде особено силен, смята авторът на статията.
Както обяснява журналистът на изданието, Чехия и Полша се справят по-добре с коронавирусната криза, отколкото южните и западните европейци. Чехия стана първата държава от ЕС, която реагира на огнището на болестта чрез носене на маски, докато правителството в Прага въведе ограничителни мерки, за да забави разпространението на вируса. В Словакия два дни след появата на първите заразени, училищата в столичния район бяха затворени. Полша следи за спазването на карантината от гражданите, използвайки програма за разпознаване на лица.
„Никой не е действал в ЕС толкова бързо и радикално, колкото на изток“, подчертава немският вестник. Сега в столиците на източноевропейските страни ЕС се сблъсква с впечатлението, че онези, които бързо се отзоваха и успяха да запазят броя на заразяванията на ниско ниво, трябва да платят за успеха си.
Заплахата от конфликт се очерта след видеоконференцията на Ангела Меркел и чешкия премиер Андрей Бабиш. На пресконференцията той обяви недоволството си от факта, че €500 млрд трябва да отидат на първо място за онези страни, които са най-засегнати от пандемията на коронавирус. „Не искам да бъдем„ победени “, защото се справихме с кризата по-добре от другите“, написа Бабиш в Twitter малко след това.
Страните от Вишеградската четворка обаче все още не са образували единен блок срещу плана на Меркел и Макрон, се казва в статията. Те искат да изчакат подробностите, преди официално да заемат противоположната позиция.
Според полския министър по въпросите на ЕС Конрад Шимански механизмът за набиране на средства в ЕС работи правилно и в пълно съответствие с предложението на Европейската комисия от самото начало и Полша изцяло го подкрепя. В същото време Шимански отбеляза, че настоящият документ не казва нищо за правилата за разпределяне на средствата и това е важно решение, от което зависи окончателното споразумение на Полша и страните от Централна Европа и одобрението на този механизъм за преодоляване на кризата в ЕС.
По този начин полският министър даде да се разбере, че неговото правителство ще подкрепи немско-френската инициатива - ако това няма да има негативни последици за Полша, обяснява Die Welt. Както отбелязва вестникът, никой не може да гарантира това. Напротив, според анализ на Центъра за европейски икономически изследвания „Лайбниц“ в немския Манхайм, Полша може да стане най-големият платец в Европа при изчисляване на съответствието с производителността на икономиката на страната. Според проучването, общоевропейски изход от кризата може да струва на Полша €10,4 млрд.
За другите източноевропейски страни ситуацията може също да се промени: досега Полша, Унгария, Румъния или България, които се присъединиха към ЕС през 2007 г., са се възползвали повече от паричните преводи от Брюксел, отколкото всеки друг. Затова сега във Варшава, както и в другите столици на региона, се водят активни дискусии при затворени врати.
Политиците правят изключително малко официални изявления, но засега всички те затвърждават позицията на чешкия премиер Бабиш с критично отношение към плана на Германия и Франция, въпреки че те не изключват възможността той в крайна сметка да получи подкрепата на техните правителства.
Вероятно е също така страните от центъра на Източна Европа да заемат позиция на скептично изчакване в преговорите с Брюксел, за да накарат ЕС да направи отстъпки по други въпроси. Според ръководителя на консервативния аналитичен център във Варшава солидарността действа в две посоки, така че Полша може да поиска солидарност във важни за нея области като енергетиката или транспорта.
В същото време Полша може да приеме позитивно немско-френския план, защото той дава шанс за съживяване на европейската солидарност, смятат експертите. На първо място обаче един принцип се прилага за Полша, Унгария или Чехия: тяхното одобрение може да бъде получено само при условията им, заключава немският вестник Die Welt.
Превод: М.Желязкова
