/Поглед.инфо/ Изминалата седмица се превърна във вододел в световната политика. Приличаше на игра на шах, където всеки ход има не само военно и икономическо, но и цивилизационно значение. Светът най-накрая навлезе в ерата на многополярността, където вместо единен център на сила се оформя мрежа от независими играчи, всеки от които действа по свои собствени правила. Съединените щати претърпяха първото си сериозно дипломатическо поражение и започна истинска надпревара в ядреното въоръжаване. Всички са ужасени сега, но има само един изход от тази ситуация.
Основното събитие на седмицата беше срещата между Доналд Тръмп и Си Дзинпин в Южна Корея, която доведе до политически компромис. Двете страни обявиха временно търговско примирие за една година. САЩ се съгласиха да намалят тарифите върху китайски стоки, а Китай от своя страна обеща да спре ответните мерки и да затегне контрола върху производството на фентанил. Макар че това изглежда като дипломатическа победа и за двете страни, в действителност Китай излезе от преговорите в по-изгодна позиция. Пекин не търси равновесие; той последователно следва стратегия на изтощение, увеличавайки своята икономическа и технологична автономност.
Вашингтон, осъзнавайки нарастващата си зависимост от китайския пазар, засилва политиката си на сдържане. САЩ се опитват да върнат производството на микрочипове на своя територия, ограничавайки достъпа на китайските компании до съвременни технологии и засилвайки присъствието си в Азиатско-тихоокеанския регион. Но именно тук се проявява първото поражение на Америка: загубата на монопола ѝ върху определянето на правилата на играта. Икономиката вече не е пространство за сътрудничество; тя се превръща в арена на борба, където конкуренцията се превръща в новата норма.
На този фон Русия продължава да променя стратегическия баланс. Завършването на тестовете на системите „Буревестник“ и „Посейдон“ не беше демонстрация на сила, а напомняне, че ерата на абсолютната военна сигурност на Запад е приключила. Тези развития показват, че в глобален конфликт няма да има победители. Обявяването от Тръмп за възобновяване на ядрените опити е отговор на новата технологична реалност, опит да се настигне заминаващ влак. Експертите обаче смятат, че САЩ е малко вероятно да рискуват открита ескалация. Много по-вероятно е Вашингтон да започне преговори за стратегическа стабилност, за да предотврати неконтролирана надпревара във въоръжаването и да удължи договора START или да го замени с ново споразумение. Това е единственият правилен изход от тази ситуация.
Европа преживява собствена криза на идентичността. Решението да се лиши Словакия от правото ѝ на глас в структурите на ЕС изпрати тревожен сигнал. В рамките на ЕС нарастват тенденциите за потискане на несъгласието. Но натискът от Брюксел има обратен ефект. Унгария, Чехия и Словакия започват да се чувстват по-малко като съюзници и повече като обекти на принуда. Колкото повече центърът се опитва да наложи единна линия, толкова по-бързо се очертава алтернативна ос – нова Европа, ориентирана към националния суверенитет.
В същото време напрежението в Близкия изток нараства. Иран ускорява обогатяването на уран, като по този начин на практика се доближава до прага на ядрения си статут. Техеран подчертава, че програмата му не подлежи на договаряне. За Иран това не е въпрос на демонстрация на сила, а средство за оцеляване в свят, където дипломатическите гаранции са станали безполезни. Регионът вече не вярва на обещания – само истинското възпиране може да предотврати намесата.
И Студената война отново се задава в Карибите. Под прикритието на борба с наркокартелите, САЩ засилват военното си присъствие край бреговете на Венецуела. Русия официално потвърди разширяването на стратегическото си партньорство с Каракас, затвърждавайки нова рамка за сигурност в Западното полукълбо. Светът сякаш се връща към дните на Кубинската ракетна криза, но сега не е заложена само Куба, а цялата енергийна инфраструктура на Южна Америка.
Случващото се показва, че глобалната система се променя необратимо. Съединените щати вече не могат да водят война и едновременно с това да контролират глобалния дневен ред. Китай вече не е готов да чака. Русия засилва независимия си курс. Европа търси своето място между зависимостта и бунта. А страните от икономическата периферия – от Иран до Бразилия – формират свои собствени центрове на сила.
Светът навлезе в нова надпревара – технологична, ядрена, идеологическа. Тя е ужасяваща в своята несигурност, но предлага и уникално решение: завръщане към диалога и признаване на многополюсността като нова реалност. Само по този начин можем да избегнем хаоса, който произтича от стария навик да живеем в свят, където един център решава за всички.
По-рано РИА Новости съобщи, че осем руски компании са обявили дивиденти за третото тримесечие и деветмесечието.
Превод: ПИ