Както казва старата поговорка, една седмица е много време в политиката. Тоест означама, че много може да се промени за кратък период.
Миналата седмица ръководителят на външната политика на Европейския съюз Жозеп Борел беше в Москва на, изглежда, сърдечна и работна среща с руския си колега Сергей Лавров.
Седмица по-късно в Европейския парламент се чува вой срещу Борел да подаде оставка, както и заплахи за по-големи икономически санкции срещу Русия. От своя страна Москва предупреждава, че може да прекъсне връзките с Европейския съюз, ако блокът продължи със своите заплахи за излагане на руската икономика на риск.
И така, какво, по дяволите, се случи?
Кремъл поддържа версията, че срещата между Сергей Лавров и Жозеп Борел в Москва е преминала добре; не прекалено приятелски, но въпреки това е имало полезен, откровен обмен на мнения по редица теми. От това, което камерите показаха на съвместна пресконференция, изглеждаше така.
Да, в един момент Лавров каза пред пресата, че Европейският съюз се държи като „ненадежден партньор“, който често се проявява така, сякаш става въпрос за Съединените щати в отношенията си с Русия, вместо като уж предполагаем независим блок.
И да, докато Жозеп Борел беше в Москва, Кремъл обяви, че трима дипломати от Германия, Швеция и Полша са изгонени с мотива, че тези служители са присъствали на неразрешени протести в подкрепа на затворника Алексей Навални. Това е прерогатив на Русия.
Откакто Борел се завърна, в Брюксел имаше фурор. Русия е обвинена в „унижаване“ на Европейския съюз и неговия топ дипломат. Десните парламентаристи, особено сред антируските балтийски държави, настояват за оставката му, тъй като е такъв предполагаем слабак, че чак е „изигран“ от Лавров.
Самият Борел сякаш затвърди отношението си след събитието, оплаквайки се, че Русия не се интересува от продължаване на двустранните отношения с Европейския съюз и предупреждавайки, че в близко бъдеще на дневен ред може да бъдат поставени допълнителни санкции.
Но кой кого унижава? Борел дойде в Москва с предположението, че има право да каже на руските власти незабавно да освободят Алексей Навални от затвора и да изнесе лекции на руските си колеги за полицейски действия на неразрешени публични митинги.
Цялата сага за Навални бие на сложна провокация, организирана от западните разузнавателни агенции, и самозвания антикорупционен активист, който твърди, че е бил отровен по заповед на президента Владимир Путин. Никога не са представени доказателства за такова необичайно и провокативно твърдение.
Във всеки случай Навални е осъден присвоител на средства и измамник, който е нарушил условното си предсрочно освобождаване, докато престояваше в Германия за пет месеца, за да проведе пропагандната си кампания. Затварянето му е въпрос, който касае руските съдилища.
Какво дава право на Борел или която и да е друга западна политическа фигура да изисква нещо от Русия по отношение на Навални? Как могат да помажат този професионален спонсориран от чужбина агент провокатор като светец за правата на човека?
Арогантността на Борел, който предполагаше, че ще дойде в Москва, за да изнесе лекции по правата на човека, е истинското унижение. Сергей Лавров беше изключително прав да отреже този опит за унижение в зародиш и да уведоми европейския представител, че неговият блок е „ненадежден“ в безкрайните си опити да задоволрява политиката на Вашингтон, базирана на антируска враждебност.
Въпросът за „ненадеждността“ се подчертава от последвалото поведение на Жозеп Боребл. Веднага след като се върна в Брюксел на фона на вдигането на шум от страна на русофобските парламентаристи, дипломатът бързо смени мелодията си, за да изглежда така, сякаш е твърд към Москва.
Над барел, или по-скоро Борел, е подходящ начин да се опише безразсъдният Европейски съюз. Той е безпомощен в своето пригласяне на американския империализъм и войнственото противопоставяне на срещу Русия.
Той няма никакъв гръбнак що се отнася до успокояването и задоволяването на бясните русофоби в собствения си парламент, които биха предпочел да прокарат значително по-скъп американски газ на останалата част на Европа, вместо икономичните руски доставки от "Северен поток 2".
Ирационалността на десните европейските политици и тяхното припокриване с американския империализъм е нещо, което трябва да се види. Едва ли е преувеличено, че те по-скоро биха започнали война в Европа от името на американците, отколкото да съжителстват мирно с Русия.
Те по-скоро биха изложили народите си на пандемията на коронавируса, поради провалената програма на Европейския съюз за ваксини, отколкото да се възползват от доказаната руска ваксина Спутник V - такава е тяхната нагласа срещу Русия. (Проучете по-дълбоко и ще видите историческо сътрудничество, вина, срам и латентни фашистки симпатии към нацистка Германия - всичко това е част от тази перверзна патология.)
Като се има предвид тази жалка липса на независимост и непоследователност, както и като се има предвид неговата фактическа арогантност и лицемерие, чудно ли е, че Русия смята Европейския съюз за ненадежден? Москва има пълното право да го каже.
Единственото чудо е, че Русия се оказа толкова толерантна пред такава обидна европейска наглост. Въпреки това, тъй като Лавров сега намеква, че стоическото руско търпимост може да е към своя край, в този случай европейците могат да хванат и да заврат своя газопровод „Северен поток“ в Балтийското си море.
Европейските марионетни политици правят песен и танцуват по свирката на западния актив за Навални и неговата мисия за смяна на режима, докато мълчанието им е оглушително в случая на Джулиан Асанж, който е измъчван в британска тъмница, без дори да е осъден за нещо. Надежден партньор? ЕС е пълен смях!
Превод: СМ
