/Поглед.инфо/ Убийството на четирима полицаи в сградата на префектурата на парижката полиция от техния колега, увлечен от радикален ислямизъм, застави много хора да се съмняват в способността на властите да проследяват радикализацията на настроението на служителите в държавните институции, пише Le Figaro. Както отбелязва изданието, инцидентът показва, че „отровата на радикалния ислям“ вече е проникнала в самото сърце на френския държавен апарат.

Терористичен акт, извършен от длъжностно лице с достъп до секретна информация за отбраната“, тези думи, според Le Figaro, са достатъчни, за да опишат „катаклизма“, провокиран от „безпрецедентния“ в историята на ислямския тероризъм акт, когато служителят на разузнаването на полицията в Париж Микаел Арпон нападна с нож колегите си, убивайки четирима от тях.

Инцидентът породи двойна проверка на френските разузнавателни служби, които трябва внимателно да проучат пропуските при оценката на радикалното настроение на Арпон, както и процесите на откриване на радикални елементи вътре в службите като цяло.

В понеделник френският министър на вътрешните работи Кристоф Кастанер призна, че нападението в префектурата на полицията разкри арушения във функционирането на държавата", но отказа да нарече инцидента "държавен скандал". Той също така добави, че не смята себе си за отговорен за терористичното нападение и оставката му по този начин „не е на дневен ред“.

В събота френският антитерористичен прокурор Жан-Франсоа Рикар говори за „контекста на латентната радикализация“ на Арпон, която е включвала одобряването на някои насилствени действия, извършени от религиозни съображения, желанието да няма занапред контакти с жени, оправданието на терористичното нападение през 2015 г. в редакцията „Шарли Ебдо“ и отхвърлянето на облеклото в западен стил в полза на традиционните одежди за отиване до джамията. Според източник, близък до разследването, негов колега разказа за промените, които се ставали с Арпон от 2015 г., като добави, че през последните четири години бъдещият терорист е имал редица инциденти, които са привличали вниманието на ведомството и са предизвиквали у тях безпокойство.

Тези съобщения са още по-притеснителни, когато вземете предвид, че като ИТ специалист, Арпон е имал достъп до голямо количество чувствителни данни. Престъпникът е описан като „неустойчив интроверт, страдащ от комплекс за малоценност и лошо здраве, свързано с неговия недъг и професионалната му дейност. „Как да обясним факта, че този човек, увлечен от радикалния ислям и страдащ от психологически проблеми, е успял да се скрие от наблюдението?“, пита авторът на статията.

Ръководителят на МВР Кристоф Кастанер и неговият заместник Лоран Нунес подчертаха, че нищо в личното досие на нападателя не показва никаква радикализация. В същото време те потвърдиха, че през 2015 г. колегите на Арпон са сигнализирали за негови изказвания в подкрепа на атаката срещу „Шарли Ебдо“. След като са разговаряли с референта за радикализация, те са се отказали да попълнят изявленията си в писмена форма и месец по-късно референтът е бил информиран, че проблемът е решен „вътре в колектива.

Според министъра на вътрешните работи „всички са знаели, че той е привърженик на мюсюлманската вяра, но никой не е смятал, че това е смущаващ елемент, че поради това той може да се счита за терорист“.

При това обществената полемика около инцидента се усилва от слуховете за опит на полицията да скрие терористичната следа по случая. Според източник, близък до разследването, в петък, въпреки появата на доказателства за връзката на престъпника със салафитите, властите продължават да отдават предпочитание на теорията за психичната неуравновесеност на Арпон. „Манипулация или предпазливост?“ - интересува се авторът на статията.

Освен пропуските, полемиката и политическите сметки, често срещани по такива въпроси, терористичният акт на 3 октомври разкрива много по-страшна реалност: след терористичните атаки през 2018 г., извършени от регистрираните радикални елементи, нападенията в Леон, чийто изпълнител не е бил известен на никого, терористичната атака в Париж просто демонстрира, че отровата на радикалния ислям е проникнала в самото сърце на държавния апарат.“, констатира изданието.

Превод: М.Желязкова