„Сапунената опера за затварянето и повторното отваряне на кината, както и на театрите и музеите, се превърна в лош трилър“, пише Le Monde. Развръзката дойде на 10 декември след дълъг „дипломатически“ преамбюл за ситуацията в здравеопазването, предназначена да „погълне горчивото хапче“ на художниците и културните дейци. Въз основа на последните данни за заразяванията премиерът Жан Кастекс обяви, че културните институции във Франция ще останат затворени още три седмици (до 7 януари 2021 г.), вместо обещаното откриване от 15 декември (16 декември за кината).
Както напомня вестникът, президентът Еманюел Макрон наистина предупреди, че ще се намали ограничението в средата на декември, при условие че броят на ежедневно откритите заразявания е намален до 5 хиляди или по-малко, но днес тази цифра е около 11 хиляди. Според министъра на културата Розлин Башло това е „сърцераздирателно“ и е взето такова решение, за да се избегне необходимостта от повторно затваряне в бъдеще. В същото време министърът нарече 7 януари „датата на ново разглеждане“. По този начин нищо не показва, че културните обекти ще могат да се отворят отново в началото на 2021 г., отбелязва вестникът.
Според изданието гневът на културните работници продължава да нараства всеки час - на 15 декември е насрочена демонстрация в Париж по инициатива на профсъюза на работниците в развлекателната индустрия - и решението на правителството поражда критики в много отношения, далеч надхвърляйки икономическите и социалните последици за и без това сериозно отслабения сектор. Както подчертава изданието, след като първата карантина беше премахната на 22 юни, културните институции положиха всички усилия да изпълнят необходимите санитарни изисквания, освен това в кината, театрите и музеите не бе открито нито едно огнище на зараза.
Нещо повече, като обяви на професионалистите в бранша, че залите ще останат затворени, почти в последния момент - четири или пет дни преди планираната дата на откриване - правителството показа дълбоко невежество или дори пренебрегване на начина, по който работи художествената и културна среда, отбелязва Le Monde. Както обяснява изданието, кино или театър не могат да бъдат отворени или затворени за един ден, като магазин. Винаги има много работа и сериозни разходи зад подготовката за издаването на филм или пиеса. И въпреки че правителствените мерки за подкрепа на засегнатите сектори продължават да действат, това не е единственият проблем, посочва вестникът.
Възниква и въпросът за справедливостта. „Ако човешкото здраве е основният критерий и ако е ясно, че е необходимо да се предотврати опасността от ново огнище на зараза, тогава правителството поема ли сериозен риск, като оставя отворени големите магазини, където клиентите могат да идват и си отиват, да пипат храната?“ - пита изданието. На 11 декември директорът на театър „Пари-Вилет“ Адриен дьо Ван обяви намерението си да „се обърне към Държавния съвет да оспори това нарушение на принципа на равенството на хората пред закона или правилата“.
Както напомня вестникът, католическата църква успя да измени правителствения указ, който ограничи броя на енориашите, допуснати до литургията, до тридесет. В отвореното си писмо до правителството френският актьор Самюел Чурен отбелязва, че църквите остават отворени при затворени театри и кина, тъй като властите защитават законопроекта за укрепване на светските ценности. Междувременно представителите на ски курортите, които също се опитаха да оспорят затварянето на ски лифтовете в Държавния съвет, не спечелиха делото: на 11 декември конституционният съд призна правотата на правителството, отбелязвайки, че забраната има за цел да „ограничи броя на допълнителните заразявания поради големи потоци от хора в движение“ и че „не причинява сериозни и явно незаконни вреди на свободите, посочени от жалбоподателите“.
„Някои биха казали, че светът на културата е твърде наивен: би могло да се предвиди, че правителството ще защитава търговията, особено в навечерието на Коледа, в ущърб на културата, за която всъщност се смята, че е „без значение“- отбелязва изданието, припомняйки затварянето на книжарниците на първия етап на въвеждане на ограниченията и липсата на думата „култура“ в предишната реч на Жан Кастекс. Този подход обаче отрича важността на културата за обществото, подчертава вестникът.
Без възможност да споделят преживяванията си с колектива, самотните хора ще се чувстват още по-самотни по време на празниците, заявява Le Monde, припомняйки фразата на Жан-Люк Годар: „Когато отидем на кино, вдигаме глава. Когато гледаме телевизия, ние я отпускаме.“ Несигурността относно перспективата да видим светлината в края на тунела е може би най-голямата злина, подкопавайки ежеседмично надеждите и енергията на културните дейци, да не говорим за възможното опустошително въздействие на „ефекта на бумеранга“ върху културната практика, заключава изданието.
Превод: М.Желязкова
