/Поглед.инфо/ След 2014 г., поради спорове за принадлежността на Крим, Франция спря да участва в съдбата на останките на френските войници, загинали по време на Кримската война, пише Valeurs actuelles. Следователно церемонията по повторното погребение на 155 французи във военното гробище в Севастопол на 3 октомври се проведе без участието на Париж. Организацията му беше поета от социални активисти с подкрепата на руските власти, отбелязва вестникът.

155 членове на френския експедиционен корпус в Крим, участвали в обсадата на Севастопол през 1854-1855 г., бяха погребани по достоен начин в руска земя на 3 октомври тази година, след век и половина, пише Valeurs actuelles. Както съобщава изданието, това събитие беше широко отразено в Русия: необичайното погребение, извършено в присъствието на губернатора на Севастопол, Михаил Развозжаев, беше наблюдавано от всички водещи федерални и местни телевизионни канали. „Руснаците не са отмъстителни. Особено по отношение на загиналите във войната, която те са загубили.“, отбелязва авторът на статията.

Както напомня изданието, загиналите безименни войници са изпратени от Франция, Великобритания и Кралство Сардиния, за да „попречат на цар Николай I да отнеме Балканите и Истанбул от османците“. Ето как в Крим се появи най-голямото - и с голямо откъсване - френско военно погребение в чужбина: 95 хиляди френски войници загиват там на бойното поле или от холера. В този „почти забравен конфликт“, продължил от 1853 до 1856 г., британците губят 22 хиляди души, османците - над 120 хиляди, сардинците - 2200, а руснаците - над 100 хиляди.

Телата на 155 французи са открити през 2013 г. по време на строителни работи. Първоначално експертите предположиха, че това са останките на защитниците на града, нападнат от нацистите през 1941-1942. По-нататъшни изследвания позволиха да се идентифицират телата на пехотинците от 39-и полк на френската пехотна линия, участвали в сражението при Алма.

Според вестника украинските власти, управлявали тогава Крим, поставят телата на мъртвите в найлонови торби в очакване на реакция от Париж. Но след референдума през 2014 г. и връщането на Крим в Русия френската дипломация запазва „сдържано мълчание“„Сърцето на политика има свои причини, неизвестни на паметта на нашите жертви“, заключава списанието.

Това, от гледна точка на автора на статията, обяснява защо на церемонията не са присъствали представители на френските цивилни или военни власти. „Зная колко много Русия влага в такива проекти и това ме радва. Що се отнася до Франция, то тя решава какво иска.“, сподели мнението си с изданието официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова. Удовлетворен остана и ръководителят на Фонда за развитие на руско-френските инициативи Пиер Малиновски. Именно той, пристигайки в Москва преди три години, успешно проведе операция за издирване на изчезналите останки на изчезналия генерал Гуден, един от любимите офицери на Наполеон.

Ако кризата, свързана с пандемията COVID-19, забави процеса на репатриране във Франция на останките на Гуден, който трябва да бъде тържествено препогребан в некропола на Дома на инвалидите в присъствието на президентите Макрон и Путин, проектът на Малиновски в Крим не можа да бъде спрян нито от епидемията, нито от ограниченията за пътуване, отбелязва изданието. Той успя да спечели на своя страна за церемонията Руската академия на науките, Министерството на науката и образованието, правителството на Република Крим и град Севастопол. „Френското посолство се отнасяше много любезно с мен, даже ако не можеха да направят нищо“, призна Малиновски пред изданието.

Според списанието именно благодарение на решителността на Малиновски около 20 френски антрополози и студенти са успели да се присъединят към екипа от кримски изследователи, за да продължат търсенето на останките на френски войници, въпреки затворените граници.

Както припомня Valeurs Actuelles, в допълнение към общата памет, руско-френските отношения са засегнати от въпроса за настоящия статут на Крим, който Москва „взе обратно“ от Украйна през 2014 г., което предизвика гнева на САЩ и Европейския съюз. Недвусмисленото отношение към въпроса на международните юристи обаче не убеждава местните жители. Обобщавайки резултатите от разговорите със жителите на Крим, авторът на статията цитира мнението на Максим, студент от Симферополския университет: „Нашият регион беше най-бедният в Украйна. Откакто се върнахме в Русия, заплатите в публичния сектор най-накрая бяха изплатени, появиха се нови пътища и беше построено ново летище. Единствената пречка за нашето развитие са чуждестранните санкции. На първо място, това вреди на нас, хората. Искахме да се присъединим към Русия, за което Западът, който изобщо не ни познава, ни наказва?“

Превод: М.Желязкова

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели