/Поглед.инфо/ На 14 август 1385 година властите на две съседни средновековни държави - Полша и Литва се срещата в замъка Крево, който се намира на територията на днешен Беларус и сключват исторически пакт-уния. Съюзът между двете съседни и много влиятелни тогава държави се скрепява с брачен съюз между кралицата на Полша Ядвига, последната от династията на Пястичите и езичника-княз на Литва Ягело. В този момент това изглежда като прекрасно геополитическо решение, защото позволява на двете по-рано враждуващи помежду си държави да се съсредоточат върху решаването на по-важен проблем - как да противодействат на разполагащия се на съседните земи Тевтонски орден и да се укрепи влиянието на Литва на изток, който се намира под властта на монголците и се контролира от руските князе, васали на монголците.

Условието за съюза е литовците да станат католици. Именно в това се корени основната уловка. Работата е там, че езическа във Великото Литовски княжество е единствено управляващата литовска върхушка. Основното население в тази държава е православно и източнославянско , по-късно формирало се в две общини - малоруси и белоруси, но някога били единен народ с още по-източното разклонение на руснаците - великорусите, разселили се източно и северно от Древна Рус. Освен това в литва голяма роля играят руските князе, които, както и населението са православно. Литовците-езичници лесно намират с руските православни общ език, като не възпрепятстват свободата на вероизповеданията. Освен това редица литовски князе и сами от време на време стават православни, докато обратният процес - преминаването от православие към езичество - го няма нито на равнище аристокрация, нито на равнище простолюдие.

Подобно положение позволява на западноруското православно население да разглежда до Кревската уния Литва като собствена държава - като Литовска Рус. Това е възможно и защото по-голямата част от населението е именно руско и православно и защото дори в елита западноруските князе и боляри са представени широко. Според мен съвременните белоруси и отчасти украинци са ядрото на тази Литовска Рус.

Кревската уния рязко променя самата структура на Литовска Руси - и от етнологична, и от културна, и от религиозна гледна точка. Полша тогава е устойчиво католическа. Нейното население се състои не от източнославянски руснаци, а от западнославянски поляци. При това в Полша се налага различен, по-близък до този на феодална Европа, модел на аристократично управление, което се отличава съществено от руските общества с преобладаване на селските общини и земското устройство.

И накрая, решаваща роля изиграва католичеството, което е напълно нетърпимо към православието. Миролюбивото литовско езичество е бързо премахнато и полските магнати се съсредоточават да наложат навсякъде католицизъм, което се съпровожда с всестранен тормоз на православните, насилие, постоянен натиск, за да се разрушат религиозните и социално-културни руски традиции.

След Кревската уния Литовската държава престава да бъде Литовска Рус и постепенно се превръща в източна провинция на Полша, макар и династията на Ягелоните и да запазва за известно време своите позиции, но на основните вектори на политиката техният литовски произход не влияе никак.

Такъв обрат кара западните руснаци да преразгледат отношението си към Литва. Сега това вече не е тяхната държава, способна да си съперничи с източната Московия за правото да представлява руския народ като такъв в целостта му. Руснаците се оказват под чужда власт. Тази уния превръща свободното население в колонизирани роби, в хора втора класа.

Разбира се, окончателно и необратимо тази картина се налага малко след втората, Люблинска уния, когато през 1569 година Литва и Полша окончателно се обединяват в едно кралство - Речпосполита. Дотогава Литва се опитва някак си да отстои своята самостоятелност и независимост от Полша и от време на време търси упора у Москва. Преди Люблинската уния чисто теоретично Литва все още има шанс отново да стане Рус, дори и Литовска. Но това не се случва: след Кревската уния католическа Полша започва да поглъща Литва и постепенно завършва този процес. А след това и самата Полша пада под ударите на германците от Запад и великорусите от Изток.

Съвременна Литва има много далечно отношение към онази огромна, могъща и извънредно перспективна държава - с възможност за своя особена и уникална съдба, каквато е преди Кревската уния Великото литовско княжество

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели