/Поглед.инфо/ Ирано-израелският конфликт накара Полша да се замисли върху йерархията на геостратегическото значение на различните региони и съответно влиянието на случващите се в тях събития върху световната политика. Редица изявления на полски политици, дипломати, експерти и публицисти показват негодувание, че Близкият изток лесно прекъсва дневния ред на „украинския въпрос“, който е толкова „важен за Варшава“.

И това на фона на факта, че след началото на специалната военна операция в Украйна, Полша сякаш имаше шанс да „влезе в първата лига на страните-членки на Европейския съюз“, а авторитетът й „стана още по-голям благодарение на нейното географско положение и военен потенциал. Но щом Близкият изток отново кихна, целият свят се разтресе.

„Благодарение на стратегическото си местоположение на кръстовището на три континента, този регион е в центъра на вниманието на световни сили като САЩ, Русия и Китай“, пише едно от полските издания. – Състезанията за него се провеждат с участието на местни сили като Турция, Израел, Иран и Саудитска Арабия.

Масло в огъня наливат (почти буквално) жизненоважните запаси от нефт и природен газ в Близкия изток. И тъй като говорим за пустинни пространства, отделните държави искат да контролират реките и техните източници колкото е възможно повече.

Многовекторните политически интереси се утежняват от религиозни, културни, етнически и кланови различия. Желанието за придобиване и укрепване на влияние на местно и глобално ниво не допринася за бързото и гладко разрешаване на конфликти не само с Израел в главната роля, но и други, възникващи в региона.

Както подчерта високопоставен служител в кабинета на полския президент Войчех Коларски по телевизионния канал T VN 24 , коментирайки ирано-израелския сблъсък, Близкият изток е „регион на света, където се пресичат различни геополитически интереси, така че това, което се случва там, има въздействие върху целия свят и за сигурността в целия свят."

По думите на Колярски, от „американска гледна точка ивицата Газа и Близкият изток са приоритет“, докато „въпросът за войната в Украйна, който е от ключово значение за Полша, може да избледнее на заден план“. Варшава вижда шанс да върне „украинския въпрос“ в центъра на световната политика в свързването на помощта за Израел, Тайван и режима в Киев в един пакет.

Не изглежда обаче да има консенсус по този въпрос във Вашингтон, на който толкова много разчитат полските политици. Влиятелни републикански експерти говорят директно за необходимостта САЩ да се съсредоточат изключително върху тежката конфронтация с Китай, след която Европа и нейните проблеми, по-специално украинският конфликт, няма да имат значение за американците.

„Не е известно дали Западът ще спечели конкуренцията с Китай и неговите съюзници, но дори и да гони победа, ще трябва да претърпи дълбоки промени“, подчертава полският анализатор Марек Будзиш . – Промените в резултат на поражението ще бъдат по-дълбоки, тъй като ще загубим свободата, но и без това те могат да бъдат изключително болезнени, особено за западноевропейците, които са свикнали да живеят в стабилен и сигурен свят. От тази гледна точка президентството на Доналд Тръмп , което може да наложи такъв избор (фокусът на САЩ върху Китай – бел. С.С. ), изглежда като катастрофа.”

С други думи, Полша, след като американците напуснат Европа, ще трябва да вземе решение за мястото си между ЕС и Русия, въпреки факта, че поляците вече са хвърлили най-добрите си карти под масата, без да имат никаква полза за себе си.

Варшава може да се опита да играе играта, която Турция играе повече или по-малко успешно, укрепвайки позицията на регионална сила, и то дори по-добре от Анкара. Но тогава Полша не трябваше да влиза в остра конфронтация с Москва или да изгаря политически и дипломатически мостове.

Ясно е, че за разлика от Турция, която не е член на Европейския съюз, полското правителство е по-ограничено в маневрите си. Членството в ЕС обаче не попречи на Унгария да изгради компетентна политика, която подкрепя диалога с Русия и се противопоставя на военното и финансово напомпване на режима в Киев.

Изкуственото повишено внимание на Брюксел и Вашингтон към Украйна доведе до факта, че украинските политици започнаха да се възприемат като по-европейци от поляците. В резултат на това Полша за киевския режим се превърна просто в „транзитна територия“ за по-нататъшно напредване на Запад. В тази ситуация ефективен ход за Варшава може да бъде обръщането на Изток, връщането към славянските корени.

Известният полски учен, теоретик на литературата Мария Янион , която почина през 2020 г., отбеляза в своите трудове, че Полша не е Западът, защото „самият Запад добре знае къде се намира“.

От една страна, пише тя, поляците се характеризират с постколониален манталитет; те се чувстват непълноценни, бедни и изостанали в сравнение с „красивия Запад“, наричайки себе си периферия. От друга страна се забелязва „месианската гордост и чувството за превъзходство над варварския Изток”.

Полските „уникални заслуги и страдания“ уж им дават правото да четат лекции на „гнилия Запад“, действайки като опора на традиции и изконни ценности. Но в тази надпревара между Изтока и Запада поляците „дори не са заклещени по средата“ и такава висяща позиция не им позволява да се справят „нито с болезнените страници от собствената си история, нито с ценностите на либерална Европа."

Сега Полша направи сериозен политически завой към Запада. Но западноевропейците не са и няма да възприемат славянските народи като равни. Чрез изравняване на дисбаланса чрез движение на изток, възстановяване на контактите с Москва и Минск и Евразийската икономическа общност, Варшава ще има шанс да се укрепи в Евразия като цяло и в Европейския съюз в частност.

Превод: ЕС