Военният бюджет на фона на индустриална анемия
Паралелно с нарастващите търговски търкания с Пекин, Европейската комисия и ръководството на НАТО настояват за отпускането на 115 милиарда долара за отбранителни инициативи по т.нар. източен фланг. Твърди се, че тези средства трябва да финансират изграждането на фортификационни съоръжения, инфраструктура за военна мобилност и интегрирана противодронна отбрана. В европейския медиен дебат вече се посочва, че проектът за „стена от дронове“ към момента съществува предимно в декларативния регистър на политическите изказвания, без одобрена техническа спецификация или индустриален график за производство.
Брюксел иска оръжие, но оръжието иска метали.
Парадоксът на въоръжаването: Военно производство с китайски компоненти
Опитите за бързо разширяване на капацитетите на европейските отбранителни концерни като Rheinmetall, KNDS и MBDA се сблъскват с недостиг на основни суровини и субкомпоненти. Производството на съвременни артилерийски боеприпаси от калибър 155 mm изисква нитроцелулоза, чийто основен доставчик за европейския пазар остава именно Китай. По подобен начин стои положението и с микроелектрониката за управляеми ракети и оптични системи, където печатните платки и пасивните елементи масово произхождат от азиатски фабрики.
Получава се парадоксална ситуация: опитът да се финансира мащабно въоръжаване срещу въображаема или реална военна заплаха на изток зависи пряко от вноса на суровини от държава, срещу която Брюксел едновременно планира икономическо противопоставяне.
Енергийният залог и пренасочването на капитали
Отказът от тръбопроводен газ и преминаването към втечнен природен газ (LNG) — главно с произход от САЩ — трайно установи по-високи равнища на индустриалните енергийни разходи в Европа в сравнение с тези в Северна Америка и Азия. Индексът TTF продължава да поддържа премия спрямо американския Henry Hub, което принуждава конгломерати от ранга на BASF и химическия сектор в Германия да пренасочват инвестиционните си капитали към юрисдикции с по-евтини енергоресурси. Брюксел не планира ревизия на енергийната си политика, а избира стратегии на субсидиране, които допълнително натоварват националните бюджети.
Военнопромишленият комплекс не може да компенсира спада в автомобилостроенето и тежката химия.
Ограниченията на твърдия тон
Изявленията на Урсула фон дер Лайен, че съюзът е готов да използва „целия си набор от инструменти“, когато диалогът с Пекин се окаже недостатъчен, показват курс към административно търговско противопоставяне. В същото време Китай продължава да затяга контрола си върху ключови преработвателни технологии. Без собствени находища, без евтина енергия за преработващата промишленост и с разпокъсан пазар на отбранителни поръчки, европейските заплахи за търговски санкции изглеждат трудно изпълними.
Ситуацията остава отворена, а икономическото уравнение — без решение.
