/Поглед.инфо/ Срещите на върха на ЕС през ноември и декември, където царуваха объркване, връзващи ръцете спорове, а решенията бяха сведени до бавни компромиси (избягване на санкциите срещу Турция; блокиране на 7-годишния бюджет на ЕС от Унгария и Полша), потвърдиха, че силните политически лидери в Европа са се оттеглили, а други няма.

„Съвременна Европа преживява лидерска криза и не виждам човек сред политическите лидери в Европа, който да бъде наречен примерен европейски лидер“, каза презрително Ердоган по този въпрос. И диагнозата на турчина не може да бъде опровергана.

Намирането на "път към възстановяване" на междудържавната структура на Европейския съюз се оказва проблем, твърде голям "дори за Меркел", отбелязва вестник „Политико“. Федералният канцлер явно отслабва.

И на френския президент не му е по сила ролята на „образцов европейски лидер“ – дори при всичките му усилия да постигне тази цел. Еманюел Макрон „мечтаеше за идеята за глобализация“, но „напълно отстъпва на ниво лидер“, пише „Тайм“. При Макрон, американското издание отбелязва, "икономиката на страната не расте и има повече противоречия в обществото". Може да се каже по-просто: като политик Макрон е малък и не е самодостатъчен.

За да се състезавате на арената на световната политика със Си Цзинпин или Путин, „ви трябват смелост, необикновени идеи и добре структурирано политическо мислене“, а такива качества не са достатъчни за държавните и правителствените ръководители в Европа, отбелязва тъжно чешкото издание „Рефлекс“.

Унгария и Полша се открояват донякъде на слабия европейски фон, но унгарският премиер Виктор Орбан е евроскептик, а Полша, както пише интернет порталът „Рамблер“, „само паразитира в Европейския съюз, получавайки годишно 20 милиарда евро субсидии и в същото време играе ролята на американски Троянски кон". Заключението е разочароващо: „В Европа има лидерска криза, което означава парализа на волята“.

Това заболяване е обхванало западния свят. „Правителствата в САЩ, Франция, Великобритания и Германия са в безизходица“, казва френският историк Едуард Хюсон в интервю за „Атлантико“. Във Франция, например, казва Хюсон, политиците, които са се установили „на върха“, не изпитват такава социална нужда, каквато е необходимостта да се върне на гражданите и местните колективи възможността за реално участие във вземането на политически решения. В такъв социален климат силните лидери няма къде да се появят.

Това, което някога е било европейска демокрация, деградира в охлокрация - управлението на плебса. Правилото на тълпата, а не на хората. Днес европейският плебс се настанява в лостовете на властта. А напредъкът на наднационалните институции намалява бариерата пред потенциално силните национални политически лидери. Един среден, идеологически омаскарен наднационален субстрат не е в състояние да роди втори Де Гол или Чърчил. В европейската политика само името е останало от елита (най-добрия, избрания), а от демокрацията - празна черупка, лишена от съдържание.

Нека си припомним описанието на свойствата на „демократична личност“ и признаците на демократичната система в „Държавата“ на Платон, където „наглостта ще бъде наречена просветление, разпуснатостта - свобода, развратът - разкош, безсрамието - смелост“. Платон пише: „В демократична държава вие само чувате колко красива е свободата и че само в такава държава си струва да се живее. Каква болест подкопава демокрацията и я поробва? Тази болест трябва да се разглежда като появата на специален вид хора, безделни и разточителни. При демократична система, с редки изключения, те почти стоят начело: най-отровните изнасят речи и действат ... Такава държавна система се контролира от такива хора “.

Дали тази характеристика далеч не описва какво представлява днес демокрацията, подкопана от управлението на безделниците? В Европа, където коренното население на "старите" държави прехвърля работата си към гастарбайтерите, а самото се превръща в паразитна класа? Такова общество може да делегира на управляващия слой само такива като себе си - тези, които се отклоняват от труда, не са способни да създават, не са запознати с работата на мисълта, не разбират каква е способността да се гледа отвъд хоризонта и да се води в бъдещето.

В Европа няма силни лидери. Те няма да се появят, ако изходим от факта, че деградацията на личността на един човек в Европа, който е изсечен в духа на плоски стереотипи за „мултикултурализъм“, „толерантност“ и „политическа коректност“, е придобила чертите на необратим процес. Всичко останало - липсата на идеи и структурирано политическо мислене, кризата на лидерството, парализата на държавната воля, израждането на демокрацията в охлокрация - са последствия.

И за да завършим коментара си към изявлението на Ердоган за липсата на „примерен европейски лидер“ в Европа е уместно с цитат на протойерей Андрей Ткачев, писател, мисионер: „Политик в демокрацията е актьор на сцената пред милиони „средни“. Той угажда на "средния", а езикът на средностатистически демократичен политик е езикът на тълпата, езикът на толкова любезното общество на измамата“.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели