/Поглед.инфо/ ЕС възнамерява отново да реформира нещо, което на практика не подлежи на реформиране – става дума за промени в правилата за приемане на мигранти, нормите за легализиране на нелегалните имигранти, както и за въвеждане на нови проверки (наречени модната дума “скрининг“, да, взето от английския език, въпреки че Великобритания напусна ЕС).

Самият документ датира от 2016 г., когато, между другото, британци гласуваха за Брекзит със затаен дъх, като преди скок. Днес те се интересуват по-малко от темата за мигрантите, отколкото преди напускането на Европейския съюз.

Но за самата общност, колкото по-далече, толкова повече всичко, свързано с масовото пристигане и приемане на онези, които упорито се опитват да не бъдат наричани нелегални имигранти (за да не изнервят местните), ще набира тежест в сегашния дневен ред.

И затова съобщенията за евентуална предстояща реформа на „правото на убежище“, както и информацията за предложенията на Франция, временно (до 1 юли) председателстваща ЕС, останаха почти незабелязани от пресата.

За да не ескалира "неправилните" настроения и да не допринесе за "ксенофобията". Думата "ксенофобия" е поставена в кавички по причина: днес всеки опит просто да се запита защо ЕС приема стотици хиляди нелегални имигранти се счита за такъв (само според официалните данни, цитирани от ООН, и само по южния, средиземноморски маршрут, през последната пандемична година най-малко 123 хиляди души се озоваха на континента).

Това е по-малко от 2016 г., когато миграцията достигна своя връх, но значително повече, отколкото през предходните две години, тъй като пандемията забави всички трансгранични движения.

И така, тези, които се стремят към по-добра съдба, ще бъдат „просветени“ (някъде, къде точно - не се казва), ще им вземат пръстови отпечатъци (и след това ще ги сравнят, за да установите самоличността на търсещия убежище) и след това, след като се потвърди надеждността на пристигналия, с позоваване на общоевропейската солидарност, ще го настанят в една от 27-те държави-членки на ЕС.

Дори при внимателно разглеждане на точките на бъдещата реформа е доста трудно да се разпознае кое е толкова новото в нея. Всички тези детайли и нюанси, просто формулирани по различен начин, бяха озвучени и изписани многократно и най-вероятно затова всички тези шест години, изминали от представянето на оригиналната версия, законопроектите дремеха някъде под кърпата във високите офиси в Брюксел.

Въпреки това ги извадиха и отърсиха праха от тях.

За какво?

Първият и най-очевиден отговор е, че икономическата ситуация в общността, която в никакъв случай не беше брилянтна през 2015-2016 г., днес не просто се е влошила. Близо е до катастрофа. Въпреки че, разбира се, зависи от това с какво да се сравнява. В същите развиващи се страни, с много по-лоши показатели, хората живеят и то доста щастливо. Но властите в ЕС, при цялото им безразличие към това, което се случва с обикновените европейци, са наясно, че с всеки изминал ден става все по-трудно да се спазват социалните задължения към гражданите на общността.

Здравеопазване? В него зеят черни дупки, когато е трудно или невъзможно да се получи медицинска помощ.

Образование? Класовете вече са препълнени, а качеството на образованието, особено в началното училище, което преподава основни умения за четене, писане и смятане, е намаляло.

Възможност за работа? Дори за кандидати с прясно висше образование, това е невероятно трудна задача.

Възможностите както на една проста държава, така и на метадържава, този „общ европейски дом“ или вече се стопиха, или се топят пред очите ни.

Второ, като същевременно се намалят както финансовите (Здравейте, политици, които прокламирахте различни лозунги, прехвърлиха икономиката към зелени релси, харчейки милиони, ако не и милиарди за този преход), така и природни ресурси (Горещо здравей на всичките шест ограничителни пакета мерки срещу Русия и седмия, за който се твърди, че се заражда някъде), всички онези, които движат живота на обикновените европейци към още по-голяма демокрация и още по-мощен напредък, ще трябва да избират. На кого да се дават пари и на кого да не се дават.

Но за да не се даде, се изисква оправдание. Нищо по-добро от пакт за миграцията и как да се регулират нейните потоци, политическата технология все още не е измислена.

Пактът, неговото приемане и прилагането на неговите клаузи могат да бъдат обвързани с всички най-належащи въпроси, които по един или друг начин ще или могат да засягат разпределението на общоевропейските финанси.

Приети бежанци/нелегални? Много добре! Идете и вземете субсидиите си.

Не приехте бежанци/нелегални? Е, и вие нямате нашите пари за вас.

Това, което беше само политически проблем, за висшите сфери, така да се каже, става, ако не вече, социален проблем. Тоест, когато ежедневието и рутинните решения се вземат в зависимост от това дали има нелегални имигранти/бежанци/мигранти или не.

Най-яркият пример е случилото се с последния финал на Шампионската лига в Сен Дени.

Мейнстрийм пресата усърдно, с всички сили ги биеше по ръцете и запушваше устата им, когато съобщаваха за случилото се.

В крайна сметка феновете и мажоретките не бяха ограбени от „млади хора, живеещи в бедни квартали“, както обикновено ги наричат политически коректните, а от банди, състоящи се от нелегални имигранти.

Сексуалното насилие над жени (тоест лапане и опити за разкъсване на дрехи, да не говорим за грабеж) отново е извършено не от „млади хора от бедните квартали”, а от нелегални имигранти.

Но вече не е възможно да се установи това законово и извън разумно съмнение, тъй като не е образувано производство и не е образувано разследване, а всички видеозаписи около „Стад дьо Франс“ са изтрити.

Както обикновено, няма съдебен процес.

Вярно, за „разпространение на ксенофобия“, че поставят под съмнение „идеите на европейската солидарност, че „съзнателно фашизират обществото“, веднага обвиниха тези, които поддържат възгледа, че Франция и Европа са суверенни.

Самото европейско общество, независимо дали е френско, италианско, испанско, е загубило вяра във всичко и всеки.

Но между разочарованието и желанието да променим нещо и протестиращите, сега има не огромно разстояние, а истинска пропаст.

Между ежедневно поскъпващия живот, реалните опасения за семейството, децата и благополучието на близките и избора на мястото на протеста, чието място все още трябва да бъде достигнато (тоест отново да се харчат пари), хората предпочитат своя малък живот.

Резултатите от първия тур на парламентарните избори във Франция са ясен индикатор за това: гласовете от коалицията на Макрон бяха изгризани от ултралевите, тези, които дадоха абсолютно невъзможни обещания да предпазят от всичко лошо, да поделят поравно всичко и да подстрижат с помощта на данъци всички, чиито доходи са над средните.

Ако днес в Русия е прието да се говори за точки на растеж и развитие, то в Европа е правилно да се започне дискусия за точките на упадък и колко от тях се добавят почти на седмична база.

Невъобразимо високата цена на живот, рекордните цени на енергията, възможен недостиг на редица хранителни продукти в близко бъдеще, трудности при получаване на медицинска помощ.

Добавете към това нарастването (винаги настъпващ през лятото) на притока на нелегални имигранти и нарастващия скокообразно брой на тези, които тепърва ще преминат границите на общността - всички съставки за перфектната буря вече са в място. И няма съмнение, че идва буря. Въпросът е само дали това ще стане по време на отпускарския сезон или малко по-късно.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели