/Поглед.инфо/ Европа официално обвини Русия, че заплашва бъдещето ѝ и води хибридна война срещу нея и обеща да смаже страната ни. Нова стъпка в ескалацията на конфликта направи фактическият лидер на обединена Европа – ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. „Премиерът“ на Европейския съюз в речта си с годишното послание до Европейския парламент изрично заяви:

Нека бъдем много ясни: тук има заложено много. Не само за Украйна, но и за цяла Европа и света като цяло. Това ще бъде нашият тест. Тест от тези, които искат да използват всякакви различия между нас. Това не е само войната, отприщена от Русия и Украйна. Това е война срещу нашата енергия, война срещу нашата икономика, война срещу нашите ценности, война срещу нашето бъдеще. И аз стоя тук с убеждението, че чрез смелост и солидарност, Путин ще се провали, Европа ще триумфира. Солидарността на Европа с Украйна ще остане непоклатима. И искам да изясня, че санкциите срещу Русия ще останат в сила, докато нейната икономика не бъде разкъсана. Сега е времето за решителност, а не за успокоение."

Ако това не е директно обявяване на негореща война (независимо, че ЕС също участва в горещата война - не само с пари, но и с доставки на оръжие и обучение на въоръжените сили на Украйна) , тогава какво е?

„Никога досега този парламент не е обсъждал състоянието на нашия съюз в ситуация на война, която бушува на европейска земя“, „става въпрос за автокрация срещу демокрация“ – всички тези думи трябва да вдъхновят. Ако фон дер Лайен обвинява Русия във война срещу европейската енергия, икономика, ценности и самото бъдеще на Европа, това означава ли, че Русия е официален смъртен враг? Тези думи все още не са казани, но всичко, което лидерите на ЕС вече казаха, предполага точно това.

Европа обяви Русия за свой враг, който трябва да бъде смазан: икономически, като разкъса икономиката ни, военно, като ни победи на украинското бойно поле, и политически, като смени властта ни. В крайна сметка това е единственият начин надеждно да се защити Европа от нова война с „фашистка държава“, както се изрази онзи ден съратникът на Фон дер Лайен, върховният представител на ЕС Жозеп Борел. Всичко е много ясно: Европа иска да победи Русия. Защо? В името на запазването на собственото си светло бъдеще, своите ценности и демокрация, отговорност носи ръководството на Европейския съюз. За целта европейците трябва да издържат – и растящите цени, и енергийния глад, и задаващата се икономическа криза. За да могат по-късно, след поражението на Русия, да кажат: да, ние устояхме срещу тази страшна заплаха от изток и победихме, спасихме себе си и дома си.

Някой в Европа вярва ли изобщо в тези цели? Разбира се. И все пак, през вековната история на отношенията между Русия и Европа, русофобията неведнъж е помагала да се обясни необходимостта от война с нашата страна, тези разколници, варвари, комунисти. И всяко наше настъпление на Запад се обясняваше не като отговор на поредното "Дранг нах Остен", а с "вечната руска агресивност". И сега трябва да защитим Европа от поредната заплаха от Изток, за да продължим изграждането на общ европейски дом.

И всичко щеше да е наред в това обяснение, ако не беше още една дума от речта на фон дер Лайен. Тя се обърна към жителите на Западните Балкани, Украйна, Молдова и Грузия със следните думи: „Вие сте част от нашето семейство, вашето бъдеще е в нашия съюз и без вас нашият съюз е непълен“.

Да не говорим за албанците и сърбите, но Украйна, Молдова и дори Закавказка Грузия - това точно Европа ли е? И от гледна точка на самите сегашни европейци, и от историческата? Украйна е част от руския свят, колкото и да се заблуждава, че не е Русия. Именно опитите да се вкара Украйна в чуждо за нея цивилизационно, историческо и геополитическо пространство, да се откъсне от Русия, станаха причина за това, което Урсула нарича „войната на европейския континент“.

Реално военните действия се водят на територията на историческа Русия, а не на територията на Европа, под която векове наред се е разбирала Западна, Централна и Източна Европа. Но след разпадането на СССР Европа смята Украйна за част от своя свят, тоест решава банално да прекрои историческите граници на европейската и руската цивилизации. Да, първоначално англосаксонците бяха главният инициатор на отвличането на Украйна, но постепенно Европа, техният младши партньор в обединения Запад, се увлече и се включи в борбата за Украйна.

Тоест, Европа стана заплаха за единството на нашия народ, заплаха за нашата цивилизация, нашето бъдеще, а сега обвиняват Русия, че заплашва европейското бъдеще! Всичко е обърнато с главата надолу - Русия се опитва да защити и върне своето, а ѝ казват, че жадува за чуждото. Нещо повече, на Русия е обещано да бъде победена и смазана, ако не се откаже от собствената си история, собствените си земи, собствените си интереси. И кой го обещава? ЕС, тоест германците, които получиха шанс да обединят Европа едва след като страната ни доброволно се оттегли от Източна Европа. Да, това се случи по време на кризата и разпадането на нашата страна, СССР, и ние не искаме благодарност. Но трябва ли европейците да имат поне минимална историческа памет или поне чувство за самосъхранение, което да им подскаже, че е невъзможно да се влезе в руска къща?

Самосъхранение, защото щеше да разкаже как свършва всичко за самите европейци. Да, днешна Европа е икономически много по-силна от Русия и заедно с англосаксонците Западът осезаемо ни превъзхожда във военна мощ, но залогът е абсолютно несравним. Западът иска да разшири територията си за сметка на периферията, изграждайки стена срещу Русия, а страната ни възстановява своето единство, преодолявайки последствията от поредните сътресения и разпадането на държавата. За нас това е въпрос на живот и смърт, но за Европа и Запада това е просто опит да се заграби чуждото, възползвайки се от момента на временно разделение на историческа Русия. Следователно ние няма да отстъпим и Западът в крайна сметка ще загуби.

Но това не би било катастрофа за него, нали? Няма да е край на света за ЕС и Запада, ако не успеят да си вземат руските земи? Да, така щеше да е, ако Западът сега не беше в доста трудна позиция. Половин хилядолетие на западното лидерство в света е към своя край - този процес ще отнеме още няколко десетилетия, но посоката на движение вече е ясна. И така Западът се опитва да използва борбата за Украйна като лост, ако не да върне хода на времето, то поне да го спре, забави. И в своята реторика той вдига залозите – оттам и цялата „битка за демократична Европа с фашисткия режим“, „ще устоим до победа“.

Но като вдига залозите, Европа блъфира - няма с какво да подкрепи чиповете си, няма да има какво да плати в случай на загуба. И тя го знае – разбират го и всички останали глобални центрове на сила. Това го разбира и Русия, затова гледа на Европа като на нагъл, алчен играч, който е седнал да играе с нас, но от самото начало настроен да напусне играта при удобна възможност. Играч, който не е готов и не може да стигне до края - защото за него това е игра, а за нас е "Нашето дело е право!“. И така победата ще бъде наша, а Европа отново ще съжалява, че е пожелала руските земи.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com