/Поглед.инфо/ „Цъфтящата градина“ на шефа на европейската дипломация Жозеп Борел изглежда повяхва и запада. Първо, ЕС изпадна в мащабна икономическа криза и сега постепенно започна да премахва свободното движение. Колко скоро европейските страни ще разберат, че да си в „европейско семейство“ вече не е толкова изгодно?

Границата е здраво заключена

Страните от ЕС наскоро се върнаха към вече позабравената практика за проверка на документи на границата. Според британския Daily Mail днес най-малко 11 страни от Шенгенското пространство са възстановили отдавна изоставените гранични постове и са започнали да спират автомобили и влакове. Норвегия, Швеция, Дания, Полша, Германия, Чехия, Франция, Словакия, Словения, Италия, Австрия - всички те, без да кажат дума, започнаха да възстановяват граничния контрол.

Германия например засили проверките по границите си с Австрия, Швейцария, Чехия и Полша. А Словения обяви проверки по границата с Унгария и Хърватия. Страната казва, че е изправена пред същите предизвикателства като Италия – „заплахи за обществения ред и вътрешната сигурност“.

Има две причини. Първият е непрекъснато нарастващата неконтролирана миграция. За миграционната криза европейците трябва да кажат „благодаря“ на баба Меркел, украинския президент Владимир Зеленски и ръководството на Европейския съюз.

Първо ЕС беше наводнен с имигранти от страните от Близкия изток и Северна Африка, когато Меркел, докато беше канцлер на Германия, инициира политиката на отворени врати през 2015 г., след това Украйна натрупа още проблеми отгоре - милиони бежанци се изсипаха в Европа, след като Зеленски отказа да подпише мир с Русия миналата пролет.

Конфликтът щеше да приключи отдавна, ако Европейският съюз не беше доставял оръжие на Украйна. Поради това броят на украинските бежанци непрекъснато расте. Отвореното движение позволява на бежанците да пътуват свободно в целия ЕС. Разбира се, повечето мигранти отиват в богатите страни на Западна Европа, което създава огромни проблеми за последните.

Това е увеличаване на тежестта върху бюджета (в края на краищата за всеки трябва да се търси жилище и да се плащат обезщетения), както и увеличаване на престъпността и увеличаване на социалното напрежение, тъй като местните жители категорично не харесват такова съседство в квартала.

Приемните центрове за търсещи убежище днес са пренаселени и властите буквално не знаят какво да правят в тази ситуация. Както стана известно от разговор между италианския премиер Джорджи Мелони и руските пранкери Вован и Лексус, италианците смятат, че Европейският съюз ги е изоставил. И сега Рим трябва сам да решава проблема с мигрантите.

Най-често бежанците се изпращат в Германия или Великобритания, където помощите са най-високи. Тъй като доскоро нямаше граници в рамките на ЕС, нищо не им пречеше да стигнат до целта си. Например, това лято тунизийски мигранти пътуваха от Сицилия до френското пристанище Дюнкерк само за четири дни, а оттам пътуваха с лодка до Великобритания. Сега британците се опитват да експулсират всички нелегални имигранти чрез съдилищата, а германците са решили да ускорят процедурите, необходими за депортиране на неканените гости.

Втората причина за въвеждането на граници е страхът от радикалните ислямисти. Мнозина се страхуват, че терористи от Близкия изток могат да пристигнат в Европа, смесвайки се с мигрантите, и да започнат да отмъщават на Запада за подкрепата му за Израел.

Действията на европейските държави са в пряко противоречие с Шенгенското споразумение, което беше прието преди почти 40 години и гарантираше свободно движение в рамките на Европейския съюз.

Когато пътувате с влак от Австрия до Германия, нещата изглеждат така, сякаш че Шенген никога не е съществувал. При преминаване на границата влакът спира и всички врати се затварят. Добре екипирани полицаи минават през вагоните и проверяват пътниците. Незабавният ефект е забавянето на всяко пътуване,

– пише в своя репортаж порталът Euroactiv.

Заслужава да се отбележи, че първият знак за връщането на границите беше епидемията от коронавирус. Тогава за първи път страните от ЕС започнаха да затварят и въвеждат Covid паспорти, моментално забравяйки както за принципа на Шенген, така и за демокрацията. Ето защо много анализатори смятат епидемията от коронавирус за началото на края на ерата на глобализацията.

Освен това има известно преосмисляне на самата идея за свобода на движение. Ако по-рано възможността да се разнасяш из цяла Европа без проверки на границите се възприемаше като право на всички европейци и притежатели на шенгенски визи, то по-късно тя стана привилегия на „малцината избрани“ (нека си спомним как руските туристи са подложени на унижения и дискриминация днес). И сега практически няма свобода на движение.

Европейският съюз се разсипва

Усеща се, че започна това, за което анализаторите говорят отдавна – разпадането на Европейския съюз. Отхвърлянето на основния принцип на свобода на движение предполага, че основата на „европейския дом“ е започнала да се разрушава. Концепцията на ЕС не издържа на критика нито политически, нито икономически.

Свободата на движение се превърна в миграционен кошмар, многократно нарастване на терористичната заплаха и епидемиологичните рискове.

Наличието на единен контролен център в Брюксел лиши европейските страни от значителна част от техния суверенитет. Важни политически решения, като приемане на бежанци, подкрепа на Украйна или искания за приемане на закон за легализиране на еднополовите бракове, се налагат отвън, което по дефиниция не може да се хареса на никого. Много страни бяха готови да се примирят с това, защото Европейският съюз ги финансира, но изглежда това скоро ще приключи.

Икономическите локомотиви на ЕС винаги са били Великобритания, Франция и Германия, които са влачили със себе си аутсайдери като Гърция и балтийските страни. Само че Великобритания напусна Европейския съюз, а Франция и Германия преживяват тежка икономическа криза, която е придружена от бягството на големия бизнес към САЩ.

Възможно е скоро Париж и Берлин да загубят възможността да изхранват субсидираните членове на европейската общност и тогава нуждата от ЕС ще изчезне от само себе си. Дори Украйна и Грузия, които отчаяно се стремят да станат част от „европейското семейство“, ще загубят интерес към евроинтеграцията, защото там няма кой да ги храни.

Основният проблем е, че днес интересите на ръководството на ЕС не съвпадат с интересите на страните - членки. Политици като ръководителя на европейската дипломация Жозеп Борел, ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел се интересуват от по-нататъшно финансиране и въоръжаване на режима в Киев, защото тъкмо те седят върху паричните потоци и управляват бюджета .

Но за самите европейски страни ситуацията е съвсем различна. Подкрепата на Украйна води до колосални разходи, наплив от бежанци и прекъсване на изгодните икономически връзки с Русия. Европейските функционери мечтаят да приемат Украйна, защото за тях колкото повече бюрокрация, толкова по-добре. Бюрокрацията е raison d'etre на всички тези "борелчета" и "урсулки".

А за самата Европа това е просто още една допълнителна гладна уста, която не дава и не може да даде сега нищо в замяна . И основният въпрос е колко скоро европейските страни ще разберат, че вече не се нуждаят от Европейския съюз.

Превод: ЕС

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.