/Поглед.инфо/ Сега Полша представлява самозваният хегемон на Източна Европа, разположен както в американската, така и в британската сфера на влияние. Но Великобритания по-активно подкрепи проекта Intermarium (или Междуморие), надявайки се да засили значението му в региона в бъдеще.

Идеята за създаване на блок от трети сили между Западна Европа, главно Германия, и Русия, известен като Intermarium/Междуморие, възниква по време на разпадането на Австро-Унгарската империя в съответствие с разпоредбите на Версайския договор, който сложи край на Първата световна война, както и договорите от Сен Жермен и Трианон, които бяха компоненти на Версайския световен ред.

През 1919 г. сър Халфорд Макиндер, когато обсъжда конфронтацията между "Хартленда" (континенталните сили) и "морските сили" (по това време представлявани от Великобритания), използва термина "средно ниво на Източна Европа". Той има предвид една федерация, която се простира от Балтийско до Адриатическо море и има за цел да се изправи срещу Германия и Русия.

„Може би малките сили […] ще успеят да се обединят във федерации. Скандинавска група, средното ниво на Източна Европа (от Полша до Югославия), испаноговорящата група на южноамериканските държави (не е изключено участието на Бразилия). Всички тези асоциации изглеждат осъществими", пише той.

Най-известният пропагандист на концепцията за Междуморие обаче, е полският лидер Йозеф Пилсудски (1867–1935), който в началото на 20 век се опитва да създаде паравоенни формирования (бойни групи на Полската социалистическа партия), за да освободи Полша от игото на три империи: Германия, Австро-Унгария и Русия.

Ранните планове на Пилсудски за създаването на Intermarium, а по-късно и на проекта "Прометей", са били тайно подкрепени от френското и британското разузнаване. Тези връзки са установени по време на Първата световна война, когато Франция подкрепя войските на Пилсудски с надеждата да смаже Съветите.

През февруари 1921 г. Пилсудски заминава за Париж, където по време на преговорите с френския президент Александър Милеран се поставят основите на френско-полския военен съюз.

Подробно проучване на подкрепата за проекта Междуморие от френското и британското разузнаване е извършено от Джонатан Леви. То се основава отчасти на три разговора с бившия офицер от американското разузнаване Уилям Гоуън, син на високопоставения служител на Държавния департамент Франклин Гоуън. Гоуън-старши е бил помощник на Майрън Тейлър, личен представител на президента Франклин Рузвелт във Ватикана при папа Пий XII.

Гоуън описва Междуморието като „предвоенна структура с англо-френско финансиране, която трябва да бъде полезна в противопоставянето както на съветските, така и на германските стремежи в Източна Централна Европа".

Първите му членове, според Гоуън, са били представители на антигерманския и антихабсбургския елит, които се противопоставяли на социализма и комунизма.

Гоуън откроява трима видни лидери на Междуморието от предвоенния период: Владко Мачек (ръководител на „Селската партия“ на Хърватия и вицепремиер на Югославия), Миху Крека (ръководител на „Католическата народна партия“ на Словения и заместник министър-председател на Югославия) и Григоре Гафенку (министър на външните работи на Румъния през 1938-1941 г.). И тримата започват да си сътрудничат със западните разузнавателни служби след Втората световна война.

След като избледнява в сянката на антикомунистическата борба през годините на Студената война, концепцията на Междуморието беше подета отново от някои западни стратези в края на 2000-те.

Покойният Александрос Петерсен, в книгата си "Световният остров: Евразийската геополитика и съдбата на Запада" (2011), вдъхновен от идеята на Халфорд Макиндер за „Хартленд“, както и от опитите на Збигнев Бжежински да избегне „балканизацията“ на централните и източните страни на Европа, обясни:

„Западните политици трябва да се запознаят отново с концепциите на Пилсудски, особено с прометеизма, за да надхвърлят концепцията за възпиране и да проправят стратегически пътища към Евразия. Това ще защити стратегически важния регион от влиянието на авторитарни организатори, както предупреждава за това Макиндер.” (Александрос Петерсен, Световният остров: Евразийската геополитика и съдбата на Запада. Санта Барбара, Калифорния: Praeger, 2011, стр. 153) .

Нова трактовка на Меджуморието предложи и Stratfor, частен мозъчен тръст, чиито клиенти включват големи корпорации, както и правителствени агенции, включително Министерството на вътрешната сигурност на САЩ, Корпуса на морската пехота на САЩ и DIA.

Първият имейл на Stratfor, в който се споменава Междуморието, е записан през 2009 г. Концепцията е спомената във връзка с подкрепата на Полша за Грузия след събитията от август 2008 г. Според данни, съдържащи се в базите данни на Wikileaks, терминът "Междуморие" (Intermarium) се среща в 394 писма на Stratfor, изпратени до декември 2011 г.

През 2012 г. роденият в Унгария основател на Stratfor, геополитически анализатор и консултант Джордж Фридман, тогава ръководител на центъра, се изказа в подкрепа на възраждането на проекта Междуморие. Според него Полша трябва да се дистанцира от ЕС и да формира блок с останалите страни от Централна и Източна Европа, разположени между Германия и Русия. Във видео, записано на Европейския форум за нови идеи през октомври 2012 г., той заяви:

„Сега Полша трябва да разчита на себе си. Защо? Тази страна от 38 милиона души има динамична икономика, умни и добре образовани хора и е във възход. Бих ви предложил една по-радикална идея. Това е основната мисъл на генерал Пилсудски – Междуморието. Накратко може да се каже по следния начин: ние сме притиснати между Германия и Русия и това е лошо положение."

През 2015 г. Stratfor призна в своя онлайн проект Geopolitical Diary: „От доста дълго време обсъждаме системата от съюзи, наречена Междуморие."

По-нататък имаше препратка към оригиналния проект на Пилсудски. Говореше се, че с оглед на възраждането на мощта на Русия идеята за Междуморието, подкрепена не от Франция, а от Съединените щати, и имаща за цел Русия, ще стане неизбежна.

Изявленията на генерал Ходжис [бивш командващ на американските сили в Европа (USAREUR)] за предварителното разполагане на оръжия всъщност обявиха първите прояви на Междуморието. Зоната за предварително разгръщане се простира от балтийските държави през Полша, а след това на Черно море до България и Румъния.

Според Stratfor това е сигнал за руснаците: каквото и да се случи в Украйна, ако отидат по-далеч, това вече ще означава сблъсък с алианса. През 2017 г. Фридман се връща към тази идея и заявява:

„Междуморието е концепция и всъщност възможност, за която говоря от почти десетилетие“.

Предвид напрежението между САЩ и Русия, той формулира по-точно как трябва да изглежда един бъдещ съюз. Той вижда Полша и Румъния – най-близките военни съюзници на САЩ в региона – като „двата стълба на Междуморието“ и твърдо се надява, че то ще предизвика „хегемонията на корпорациите, замразени през ерата на 50-те години и доминиращи в европейската икономика“, като насърчава икономически модел „по-предприемачески, повече напомнящ на САЩ“.

Благодарение на американските мозъчни тръстове концепцията за Междуморието беше възродена отново в Централна Европа, главно в Полша, където споменът за проекта Пилсудски не беше забравен, а беше трансформиран в нови формати.

Авторитетното емигрантско културно списание Kultura, издавано в Париж, изигра ключова роля в преформатирането на източната стратегия на Полша. Негов основател и главен редактор е Йежи Гедройц (1906-2000), чиито идеи, представени по време на Студената война, стават източник на вдъхновение за движението "Солидарност" и полското ръководство от 2000-те, което се превръща в активен играч в тази област. на регионално сътрудничество, насочено срещу Русия.

Според Гедройец Полша е трябвало да приеме „Доктрина на ULB (Украйна, Литва, Беларус)“ – необходимостта да се бори за независимостта на трите си източни съседи и тяхното сближаване със Запада.

Без тези страни, твърди той, Варшава няма да може да се върне в Европа сама. Така Гедройц призова полските елити да признаят следвоенните граници и да не култивират реваншистки настроения към тези три държави.

И въпреки че някои елементи от формулираната от Култура „източна политика“ бяха част от идеята за Междуморието, списанието не беше антируско, а напротив, призоваваше за намиране на общ език с руските либерали.

Сега Полша активно паразитира в украинска посока. Въпреки че няколко милиона бежанци подкопават икономиката и вътрешната сигурност на страната, при сегашното правителство е малко вероятно да има ревизия на векторите на външната политика. По-скоро, напротив, възползвайки се от хаоса, ръководството на Полша ще се опита да получи повече дивиденти от основните си спонсори – САЩ и Великобритания.

Превод: СМ

АКО ВИДИТЕ, ЧЕ СА СЛОЖИЛИ НА НЯКОЯ НАША СТАТИЯ ЗНАК ЗА ФАЛШИВА НОВИНА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Я ПРОЧЕТЕТЕ! ТЯ Е НАЙ-ДОСТОВЕРНА!!!

СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В "ТЕЛЕГРАМ" И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?