/Поглед.инфо/ Когато Ал Гор, американският вицепрезидент, получи Нобеловата награда за мир през 2007 г., нормалните хора не можаха да разберат защо точно той получи тази награда. Нещо за „климата“, когато още не беше толкова модерно. Но световните елити знаеха защо. Той проектира и популяризира специално за тях зашеметяваща глобална измама, наречена „квоти и търговия с CO2“.

Ако журналистите си вършеха работата, а не седяха на подаяния от правителства и корпорации, тогава трябваше да попитат поне: „Извинете, кои са добрите хора, които не само ще издават удостоверения, но и ще контролират всички тези диви потоци пари, които, както стана ясно буквално веднага, са просто скрита форма на глобален неправителствен данък за всички?“

Тогава щеше да се изрече неприличната дума „Америка“ (като най-големият бенефициент от тази схема) и тогава трябваше да се изкрещи нещо за „теория на конспирацията“. Тогава, през 2007 г., световната жаба все пак успя да скрие факта, че рано или късно всяка „теория на конспирацията“ тихомълком, с оглушителното мълчание на медиите, се превръща в практика. И много рядко, но все пак – в категорията на доказателствата и свидетелските показания.

Световните финансови центрове решиха проблемите си на някакъв етап с помощта на данък CO2, който в съзнанието на активистите е чисто зло, но за зелената природа е чисто добро. Но дълго време такава глобална измама не можеше да работи без неуспехи. И не защото хората са поумнели. Хората току-що разбраха, че портфейлът на крадеца също може да бъде отрязан.

Желанието да маршируват в строй на парадния плац със знамена е в кръвта на германците, затова те станаха пионери и комсомолци на новата „зелена“ религия в Европа, а немските счетоводители явно включиха незаработените пари в своите микро- и макроикономика.

Докато „мъдрите“ политици от Зелената партия не започнаха да се карат с Китай и да учат китайците как трябва да градят демокрация. Тогава внезапно се появиха документи за това как Зелените изпращат милиони евро в Китай, за да подкрепят свещената крава на „зеления енергиен преход“, който трябва да предшества възцаряването на демократичните ценности и европейските норми в дива диктаторска страна. Не съм аз за „диктатора“ – това е германският външен министър Бербок.

Схемата е проста: германското правителство изпрати около 40 милиона евро на Китай в подкрепа на „зеления преход“, така че въглеродният отпечатък на китайските продукти да бъде намален. Тогава в Германия има по-ниски данъци върху тези продукти. И всички ръкопляскаха, докато депутатите от Бундестага не поискаха да докладват къде точно са изпратени парите. На посочените партньорски адреси не е имало компании или фабрики в Китай. Оказа се една истинска фабрика, а също и кокошарник. И нищо повече. Тогава „зелените“ си спомниха за скорошното дарение от 8 милиона евро за Латинска Америка „за изграждане на велосипедни алеи“.

Нито първият транш, нито вторият, Зелената партия може да си обясни - защото именно "зелените" министри управляват икономиката, енергетиката, както и външната политика в германското правителство и те знаят по-добре къде да вложат парите .

Чист политически скандал.

Защото милионите, които изчезнаха в неизвестна посока, повлияха на общия въглероден отпечатък на китайския внос в Германия. В резултат на това въглеродният отпечатък на германския транспортен сектор е много по-лош, отколкото се смяташе досега. И компанията не е получавала бонуси от държавата. Сега няма с какво да купуват нови китайски електробуси.

Нищо на земята не минава без следа.

Оттогава рейтингът на Зелените пада с около процент на седмица и вече е паднал до 12%.

Системата за изнудване, изградена върху чиста политическа измама, показа на хората, че могат да се опитат да я хакнат и също да спечелят допълнителни пари. И какво? Всички хукнаха да обират магазина. Не от злоба, а от лъжливо разбрана солидарност.

Германските читатели се оказаха малко по-честни от своите политици и пишат във форумите на изданията: „Само много наивни хора вярват в „климакус“. Това е просто идеологическа дискусия, която няма нищо общо с реалността. Даването на милиарди на шарлатани за тези цели прикрива всякакви икономически престъпления. Освен това има само една страна в света, която приема тази измама за чиста монета: Германия.

„Цялата тази къща от карти бавно се срутва. И всичко това поради недостатъчния контрол от страна на държавните агенции върху това къде и за какво се насочват нашите чудесни данъчни пари. Както и да е, всички тези „енергийни завои“ и „зелени трансформации“ са пълни глупости.“

Междувременно гражданите стават по-бедни поради безсмислени задължителни инвестиции (забрани за печки, задължителна подмяна на отоплителни системи, реконструкция на къщи) и държавни такси, свързани с политиката в областта на климата, индустрията се изтласква в чужбина, измамниците на климата се субсидират в чужбина - чуждите държави получават евтина енергия ( защото прахосват спестеното от немците). Ефектът върху „глобалния климат“ е нулев, а шумът...

Но в тишината е толкова умно да бъркаш в чужд джоб. 

Превод: В. Сергеев