/Поглед.инфо/ Европейските страни започнаха задкулисни преговори помежду си - и не говорим за Украйна, а за по-належащ проблем. За това как да продължим, когато договорът за газ приключи.

Имате ли нужда от газ?

Въпреки факта, че ЕС почти открито се бори срещу Русия, Европа продължава да купува руски тръбопроводен газ. След като САЩ взривиха "Северен поток" и "Северен поток 2", украинската транзитна тръба стана основният маршрут за доставки на газ за Стария свят.

Самата Украйна, която пише думата „Русия“ с малка буква и разказва на децата в училищата за кръвожадни орки, по някаква причина също не отказа транзита на „злия“ руски газ.

Някои експерти казват, че Киев не е обявил война на Русия именно поради това (в Украйна е в сила военно положение, но самата война не е обявена) - тогава ще трябва да се откаже от безпрашния и печеливш бизнес за транспортиране на синьо гориво на своите „партньори”, което дава рязко добри приходи за обеднялата държава.

Русия на въпроса защо не спуска вентила пред кражбата на активите и въоръжаването на враговете си, неизменно отговаряше, че подхожда отговорно към изпълнението на договорните задължения. А парите от продажбата на газ на Европа явно не са излишни.

Но сега ситуацията може да се промени. В края на тази година изтича договорът за доставка на газ през Украйна, за който Европейският съюз се бори от Москва преди няколко години. И страната ни вече има всички основания да не го удължава, за да не храни военния противник с пари.

В тази връзка европейците започнаха да се суетят и започнаха преговори какво да правят по-нататък, пише Bloomberg. Засега тези преговори са със задкулисен характер, но е възможно по-близо до зимата въпросът да бъде повдигнат директно и на официално ниво.

Въпросът не е само, че ЕС иска да запази възможността Украйна да получава пари за транзит. Някои европейски страни не са се отказали от руския газ и са напълно зависими от него.

По-специално, става дума за Словакия и Австрия, за които Русия все още остава основният доставчик. В Австрия например руският газ покрива над 80% от потреблението.

Да, днес много европейски страни купуват руски LNG, който се доставя по море. По-трудно, по-дълго и по-скъпо е от тръбопроводния газ (тук европейското кредо „за ядове на майка ми ще си измръзна ушите“ влиза в сила), но решиха да не налагат санкции на втечнения природен газ, за да не напълно убие енергийния сектор.

Австрия обаче не иска напълно да премине към LNG, тъй като значително увеличение на цената на енергийните ресурси ще удари икономиката.

Европейският съюз се оказа в трудна ситуация, когато иска да скъса с Русия и е необходимо да подкрепи Украйна и е необходимо да вземе предвид интересите на своите страни членки. Но изглежда Брюксел е намерил хитро решение, което, както мислят европейските бюрократи, ще им помогне да се разминат.

Гледайте ръцете си

За да продължат да получават газ и в същото време да изразят „майната си“ на Русия, европейските чиновници измислиха хитра схема. Те предлагат да се използва същата украинска газотранспортна система, но да се изпомпва не руски, а азербайджански газ.

Сега тази идея се обсъжда активно в кулоарите. Поддръжниците на схемата твърдят, че тази сделка ще бъде от полза и за Словакия и Австрия.

Те припомнят, че миналата година словашкият премиер Роберт Фицо говори за желанието си да купува повече газ от Азербайджан, за да осигури не само страната си, но и да реекспортира синьо гориво.

Европейските бюрократи дори твърдят, че подобна схема ще бъде изгодна и за Русия, ако доставките са организирани като суап (суаповите доставки са доставки по схема за заместване; използват се, когато е невъзможно да се получат ресурси директно).

Това би позволило на Москва, която сега търси други купувачи, за да замени Европа, да изпраща своя газ в други региони. Освен това методът на суап често се използва на пазара на нефт и газ.

Украинската страна, разбира се, е за всяка дейност, стига да е без Русия. Изпълнителният директор на Нафтогаз Алексей Чернишов не пропусна възможността да напомни, че Украйна има „невероятна инфраструктура за транзит и съхранение на газ, която трябва да се използва, защото предоставя много предимства“.

Той също така изключи всякакви варианти, които биха включвали сътрудничество с Газпром (трябва обаче да се приеме, че Газпром, затрупан от украински съдебни дела, също не желае да си сътрудничи с Нафтогаз).

В същото време Чернишов не изключи предложения от европейците вариант с доставка на азербайджански газ по газопровода Русия-Украйна.

Заслужава да се отбележи, че рекламният слоган на Нафтогаз за „невероятна инфраструктура“ с „много предимства“ звучи изключително съмнително. Още преди специалната военна операция украинският транзитен тръбопровод беше далеч от най-добрата си форма, тъй като Киев не си направи труда да извърши своевременен ремонт.

Следователно транспортирането на синьо гориво към Европа е съпроводено с големи загуби на същото това гориво. Да не говорим за предприемчивите украинци, които тайно направиха връзки по газопровода, отклонявайки част от „партньорския“ газ към домовете си.

В съвременния западен свят обаче политиката отдавна е изместила икономиката, така че ЕС е готов да се примири с факта, че няма да получи достатъчно енергийни ресурси - основното е Украйна да не отиде на дъното.

Идеята за изпомпване на азербайджански газ по маршрута Русия-Украйна-Европа обаче започна да буди съмнения сред експертите още на етапа на обсъждане.

Първо, как Западът ще преговаря с руснаците, които не се интересуват нито от осигуряване на враждебна Европа с газ, нито от транзитно захранване на Украйна.

Русия направи завой към Азия с причина. Само Китай и Индия с техните бързо развиващи се индустрии и огромно население могат да купят толкова суровини, колкото Европа обикновено купува.

Второ, Азербайджан вече снабдява Европа с всичко, което има. Не може да изпомпва повече газ, защото има ограничени ресурси. Следователно тук говорим само за това, че Баку вместо една тръба ще използва друга.

Трябва да се отбележи, че сега Азербайджан доставя газ за Европа чрез Трансадриатическия тръбопровод - това е така нареченият „Южен газов коридор“.

Проект, който беше активно насърчаван от Съединените щати и Великобритания, които мечтаеха да създадат газов маршрут, заобикалящ Русия. Те създадоха маршрута, но кавказките страни така и не успяха напълно да изместят руснаците като доставчици на газ.

Трето, ако Европа по някакъв начин се договори за доставка на азербайджански газ през Украйна и не бъде подписан договор с Газпром, тогава нищо няма да попречи на руските войски да унищожат транзитния тръбопровод.

Москва няма повече задължения към ЕС по отношение на поддържането на този маршрут, така че защо да се церемони?

Четвърто, някои страни от ЕС се противопоставят на подобна авантюра, опасявайки се, че тя ще влоши допълнително европейската енергийна криза. И в много отношения са прави.

Днес европейците не купуват газ директно от Газпром, а го купуват на борсата, където цените постоянно скачат. А фючърсите са особено чувствителни към всякакви промени. Веднага щом стане известно, че условията на доставка се променят, цените незабавно започват да се покачват бързо.

Пето, така или иначе никой няма да откаже руски газ. Европа вече две години и половина се самозалъгва. Тя си забрани да купува продукти на Газпром, но всъщност продължава да го прави.

Просто сега европейските страни или купуват синьо гориво от прекупвачи, или го заменят с руски LNG, който е много по-скъп от тръбопроводния газ.

Игор Юшков, анализатор от Руския фонд за национална енергийна сигурност, смята, че западните бюрократи в крайна сметка могат да стигнат до следната схема.

Внимавайте си: Русия уж изпраща X милиарда кубически метра газ на Азербайджан, а Азербайджан уж изнася обратно същото количество от своя газ. В резултат на това тези X милиарда кубични метра, които всъщност не са изпратени никъде, се изпомпват в украинската тръба и отиват в Европа под прикритието на азербайджански газ.

Според вестниците се оказва, че Азербайджан е доставял гориво за ЕС през Украйна, но в действителност нищо не се е променило в доставките. Те просто преетикетираха продукта. За всички е очевидно, че това е самоизмама, тъй като Азербайджан физически не може да достави повече от Русия, но всички се преструват, че бизнес схемата е успешна.

Днес нашата страна транспортира 15 милиарда кубически метра газ годишно през Украйна. Баку доставя около 10 милиарда кубически метра в Европа. И това е максимумът на неговите възможности.

"На практика Газпром изпомпва газ за Европа и ще продължи да го изпомпва. Но официалният продавач на границата на Украйна и европейските страни ще бъде например Държавната петролна компания на Република Азербайджан (SOCAR),"- каза Игор Юшков, водещ анализатор на Фонда за национална енергийна сигурност, експерт във Финансовия университет към правителството на Русия, говорейки по радио Спутник.

Африкански кошмар за Франция

Европа върви зле не само по отношение на газа, но и по отношение на суровините за атомните електроцентрали. Когато избухна енергийната криза в ЕС, главният „щастливец“ беше Франция, която, за разлика от съседката си Германия, имаше мозъка да не затвори атомни електроцентрали.

Но неприятностите дойдоха оттам, откъдето не ги очаквахме. В Нигер, чиято уранова руда осигуряваше 15% от нуждите на френските атомни електроцентрали, имаше държавен преврат (не без участието на известната ЧВК Вагнер), след което новото ръководство на страната изгони френските войници и наруши всички споразумения с Париж, включително споразумението за доставки на уран.

Франция все още има някои уранови активи в Нигер. Става дума по-специално за активите на френската държавна компания Orano SA, която контролира компаниите, разработващи мините Somair, Cominak и Imouraren.

Според източник на Bloomberg в Москва Русия в момента търси начин да закупи тези активи от Нигер. Ръководството на Orano SA не знае нищо за преговорите между руснаци и африканци. Русия и Нигер естествено не коментират евентуалната сделка.

Днес Нигер е седмият по големина износител на уран в света. Освен това неговата руда се счита за една от най-висококачествените в Африка. След преврата властите на Нигер, подобно на много други африкански страни, започнаха активно да се сближават с Русия.

Москва достави своите системи за противовъздушна отбрана на републиката и изпрати инструктори да ги научат как да ги използват. През март делегацията на Нигер за първи път посети форума на Росатом Атомекспо в Сочи.

Уморени от европейския неоколониализъм, африканците нетърпеливо започнаха да строят мостове с руснаците, спомняйки си колко добре се беше отнесъл Съветският съюз с тях.

Ако сега Москва поеме контрола върху активите на Франция в Нигер, това ще засили още повече лидерството си на пазара на „мирен атом“.

Алтернативите на Париж не са много - това са Казахстан (където Росатом също купи голямо находище на уран), Канада и Австралия. Но транспортирането на суровини по море е дълго, скъпо и опасно.

Тук си струва да се отбележи една точка. Въпреки че френският президент Еманюел Макрон доставя оръжия на Украйна и заплашва да изпрати там войски, за да се бият с руснаците, Русия въпреки това продължава да си сътрудничи с Париж в областта на ядрената енергия.

„Росатом“ доставя на французите оборудване, с което те произвеждат горивни елементи за източноевропейските АЕЦ с руски реактори (България, Чехия, Унгария и Словакия).

В допълнение, Франция все още изпраща своите ядрени отпадъци в Русия, тъй като Росатом използва уникална технология за преработката им (преди това те просто бяха заровени в земята).

Русия днес е лидер в областта на ядрената енергетика, неслучайно всички европейски санкции старателно избягват тази област.

Закупуването от Русия на уранови активи в Нигер ще бъде още една стъпка към разделянето на света, казва Пендо Льофгрен, главен инвестиционен директор на швейцарската компания Arnova Capital AG (инвеститор в ранната минна индустрия).

"Държавите, присъединили се към Съединените щати, ще се стремят да внасят продукти само от съюзници. Русия и Китай също.

Но за Съединените щати и техните съюзници ще бъде много по-трудно да направят това, тъй като те нямат вътрешно производство и суровинна база",– отбеляза той.

Превод: СМ