/Поглед.инфо/ Руските еколози се обърнаха към Финландия с призив за затваряне на атомната електроцентрала „Ловииса“, която се намира точно на брега на Балтийско море. Според тях съоръжението във всеки един момент може да се превърне в мащабна радиационна заплаха за Санкт Петербург. Те са загрижени и за руския аналог на „Лоинвиса“ - АЕЦ "Кола". Доколко реална е заплахата, защо финландските власти възнамеряват да удължат експлоатацията на атомната си електроцентрала и какво обяснява активирането на еколозите?

Няколко местни екологични организации, включително „Грийнпийс Русия“, Социалният и екологичен съюз, „Приятелите на Балтика“, както и Общественият съвет на южното крайбрежие на Финския залив отправиха съвместен призив до финландското правителство и финландският енергиен държавен концерн „Фортум“.

Природозащитници и общественици призовават да не се удължава живота на атомната електроцентрала в град „Ловииса“ - това решение, според авторите на призива, представлява сериозна заплаха. „Реакторите“ трябваше да бъдат изведени от експлоатация съответно през 2007 и 2010 г. Но това не се случи. Вместо да се занимава с извеждането от експлоатация, собственикът на атомната електроцентрала, финландската енергийна компания „Фортум“, продължи да експлоатира ядрени и радиационно опасни енергоблокове след крайните срокове, определени от разработчиците“, цитира призива финландското издание „Иле“.

Първата ядрена електроцентрала, построена във Финландия, АЕЦ „Ловииса“, се намира на крайбрежен остров във Финландския залив, на 15 километра от едноименния град и на около 230 километра от Санкт Петербург. Последното обстоятелство се посочва от руски еколози. „АЕЦ се намира на брега на Балтийско море, в случай на аварии замърсяването на акваторията е неизбежно. В случай на най-тежките аварии територията на Русия, по-специално Санкт Петербург, може да бъде обект на замърсяване. Това се потвърждава по-специално от изчисления, извършени в рамките на австрийския проект „Флекс Риск“ ", те се казва в изявлението си.

„Руските екологични организации също се застъпват за скорошното затваряне на поне първия и втория реактор на руската АЕЦ „Кола“, построени по същия проект като АЕЦ „Ловииса“, коментира един от авторите на призива до финландското правителство и „Фортум“, експерт на програмата „Безопасност на радиоактивните отпадъци“ на Руския социален и екологичен съюз Андрей Ожаровски.

Събеседникът отбеляза, че АЕЦ „Кола“ е пусната в експлоатация по-рано от „Ловииса“ (съветската централа - през 1973 г., финландската - четири години по-късно) и нейните реактори са същите ВВЕР-440, но предишните поколения. „Първите два реактора на АЕЦ „Кола“ принадлежат по неофициални стандарти към първото поколение енергоблокове в света“, каза Ожаровски.

„Една от основните разлики между АЕЦ „Кола” и „Ловииса” е, че в нея напълно липсва херметизация, тоест защитната обвивка на реактора”, каза екологът. По думите му на новопостроените руски станции реакторите са били затворени херметично едва след като финландците са поръчали от СССР да се построи атомна централа в Ловииса. „Те поставиха условие - да се изгради защитна обвивка“, каза Ожаровски.

Всъщност централата е пусната в експлоатация през 1977 г. (между другото, едновременно с атомната електроцентрала в Чернобил) в рамките на активното сътрудничество между Финландия и СССР. Проектът „Ловииса“ е разработен от ленинградския клон на „Атоменергопроект“, строителството е координирано от „Атоменергоекспорт“, реакторите на двата енергоблока са произведени в завода „Ижора“ в Колпино, а турбините в Харковския турбинен завод. В същото време в проекта участваха американската „Уестингхаус“ и западногерманската „Сименс“, а финландската страна наблюдава спазването на изискванията за ядрена безопасност.

Удължен е експлоатационният живот и на двата енергоблока на централата. Например, през 2018 г. „Фортум“ обяви, че благодарение на съвместната работа с британския „Ролс Райс“ който доставя оборудване за осигуряване на безопасността на атомните електроцентрали, датите на затваряне на енергоблоковете са изместени съответно към 2027 и 2030 г. „Фортум“ обяви намерението си отново да удължи експлоатационния живот на АЕЦ „Ловииса“ съответно до 2047 и 2050 г.“, се казва в изявление на еколозите. Те са уверени, че „промяната в експлоатационния живот със 70 години спрямо проектните 30 години представлява сериозна заплаха за сигурността на целия регион на Балтийско море“.

„Ако финландското правителство и неговият упълномощен регулаторен орган са решили да удължат експлоатационния живот, това означава, че те са уверени в техническата безопасност на централата. Финландският регулаторен „Център за радиационна и ядрена безопасност“ е един от най-квалифицираните и консервативни регулатори в Европа, а може би и в целия свят. Много е трудно да получите разрешение от там, това е като "Печат за качество". Това означава, че към момента няма оплаквания относно техническото състояние на „Ловииса“, каза Александър Уваров, директор на „Атомно Инфо“.

Сега толкова дълъг експлоатационен живот на атомна електроцентрала изобщо не е новина, каза експерт по ядрена енергетика. „Например в САЩ редица реактори са получили разрешения за срок до 60 години, така че „Ловииса“ не е прецедент. В същите Съединени щати се водят тихи разговори за удължаване до 80 години “, каза Уваров.

Логиката на финландските власти, които решиха да не затварят „Ловииса“ до 2047-50 г., е напълно разбираема, каза източникът. Като цяло промишлените реактори на две финландски атомни електроцентрали – „Ловииса“ и „Олкилото“ (тази станция е построена от шведската компания ABB и пусната в експлоатация през 1978 г.) осигуряват около 34% от електроенергията на Финландия, каза Уваров. „Ловииса“ представлява 10%. „Затварянето на станцията ще означава, че финландците ще трябва да заменят тези 10% с нещо. И това „нещо“ трябва да бъде екологично, без въглерод. Но слънцето във Финландия е зле. Ще преминат ли към дърва за огрев?“, допълва той.

„Трябва да добавя, че изграждането на „Ловииса“ беше много добър опит за съветските ядрени учени“, добави Уваров. „Тогава те наистина се сблъскаха с много високи финландски изисквания за безопасност. От една страна, това осигури много висока степен на надеждност на тази станция, а от друга страна, някога тласна развитието на вътрешната ядрена енергетика “, отбеляза Уваров. По-специално, след работа в „Ловииса“, нашите станции бяха в процес на модернизация и повишаване на нивото на безопасност.

„АЕЦ „Кола“ по време на строителството и АЕЦ „Кола“ днес са всъщност различни централи със значително по-високо ниво на безопасност. Не бих се притеснявал. Това е въпреки, че ние, хората, свързани с индустрията, живеещи в близост до атомната централа, сме загрижени най-вече от проблемите на ядрената безопасност“, подчерта директорът на „Атом Инфо“.

Що се отнася до призива на руски еколози към финландските власти, това е „проява на рутинната дейност на екологичните организации – това е техният път“, отбеляза Уваров.

На свой ред заместник-директорът на Института за национална енергетика Александър Фролов смята, че призивът на „Грийнпийс Русия“ и на другите „зелени“ организации съвпадна във времето с много определен политически момент. "Изненадващо е, че авторите на петицията не са се обърнали към Международната агенция за атомна енергия - която има за цел да потвърди или не потвърди по-нататъшната експлоатация на централите - а до финландското правителство", каза Фролов „ В същото време никой от подписалите няма нищо общо с „Росатом“ или ядрената индустрия. Това са „Грийнпийс“ и организации на хора, които са свикнали да изразяват своите опасения“, уточнява той.

„И – може би не повече от чисто хронологично – тази загриженост за околната среда на финландски, руски и други атомни електроцентрали съвпадна с началото на мащабни спорове в Европейския съюз за даване на правен статут на енергията без въглеводороди“, каза източникът. Физически ядрената енергия също е безвъглеродна, защото нищо не се изгаря в атомна електроцентрала и нищо не отделя CO2 в атмосферата, отбеляза Фролов.

Съвсем наскоро, през октомври, Франция и още 9 европейски държави подписаха колективно писмо, в което признават безвъглеродния статут на атомните електроцентрали, припомня експертът.

„На неотдавнашната климатична конференция в Глазгоу представители на „Росатом“ се изказаха в полза на„ зеления квадрат “- говорим за ускорено развитие на четири вида безвъглеродна енергия - водна енергия, използване на вятърна и слънчева енергия и, накрая, ядрената", напомни заместник-ръководителят на Института по национална енергетика.

„И по изненадващо съвпадение, точно когато се води дебат за превръщането на ядрената енергия в зелена, екологичните групи – които са хващани преди в манипулация или обслужване на нечии бизнес интереси – отправят такъв прекрасен призив. Повтарям, това е просто случайно хронологично съвпадение“, иронизира Фролов. В противен случай, добави той, трябва да се признае, че зелените активисти са на страната на определени финансови и индустриални групи.

„Тези групи финансисти и индустриалци не се интересуват от паричните потоци, които сега се въртят около слънчевата, вятърната и друга „зелена“ енергия, ще бъдат преразпределени в полза на ядрената енергия. Тази "зелена" индустрия върти около 300 милиарда долара годишно. Но пак повтарям, противопоставянето на еколозите срещу АЕЦ на фона на тези процеси е чиста случайност. Нищо повече “, саркастично отбелязва Фролов.

Превод: В. Сергеев