/Поглед.инфо/ Швеция беше една от двете европейски държави (втората е Беларус), които отказаха да се борят с коронавирусната епидемия. Шведските власти приеха собствена, пряко противоположна, глобална стратегия за отговор на разпространението на тази болест и дълго време изглеждаше, че тя наистина работи. Но сега се оказва, че всичко стана много лошо за Швеция.

Тези, които не вярваха в коронавируса (само в Русия те са повече от четвърт от цялото население) редовно дават Швеция като пример за своите „глупави“ и „страхливи“ власти. Те твърдяха, че стратегията на Стокхолм да се откаже от повечето карантинни мерки с надеждата, че „хората ще се справят и ще се защитят“ е правилна, че позволява да не се убива икономиката, за да се води борба с някаква не толкова опасна инфекция. Че след изчезването на глобалната психоза, всички ще изчисляват загубите, а Швеция (както и другата държава, която е отказала ограниченията - Беларус) ще се къпе в цветя.

В момента обаче резултатът на таблото е малко по-различен. Достатъчно е да сравним Швеция с нейните съседи, които “глупаво” въведоха ограничения.

Ако погледнете статистиката, тогава броят на ежедневно излекуваните в Дания и Норвегия отдавна надвишава броя на случаите. И двете страни всъщност са победили епидемията - в Дания има малко над 1000 души, които са наистина болни, в Норвегия - около 700. Въпреки това, в Швеция положението е далеч от нормалното. От 35 хиляди заразени само около 5 хиляди са излекувани. По-точно, от 35 хиляди официално регистрирани заразени - всъщност може да има много повече, защото тестването в страната също е катастрофа. В 10-милионна Швеция са проведени едва 238 хиляди тестове. За сравнение - приблизително същия брой от тях са извършени в Норвегия, където населението е два пъти по-малко. А в почти шестмилионна Дания са извършени цели 576 хиляди тестове.

Да, основният показател за епидемията е смъртността. Въпреки това, дори тук Швеция показва най-лошото представяне сред всички скандинавски страни. Почти 5 хиляди души са починали (или 12% от всички официално болни). В Дания са умрели 565 души (5% от случаите), а в Норвегия - 235 (почти 3%).

Има ли бъдеще?

Неспособни да оспорят тази статистика, шведските власти се съсредоточават върху друга теза - принципа на по-малкото зло. Те принасят настоящите жертви, за да бъдат спасени от големи проблеми в бъдеще.

„През есента ще видим втората вълна на епидемията и в Швеция до този момент повечето хора ще бъдат имунизирани срещу коронавирус. Най-вероятно броят на заразените хора тогава ще бъде много по-малък “, коментира Андерс Тегнел, главен епидемиолог на страната и автор на настоящата стратегия за игнориране на болестта. “А във Финландия (5,5 милиона души, 6,7 хиляди заразени , 1,6 хиляди пациенти вчера, 313 смъртни случаи и 4,7% смъртност) имунитетът ще бъде нисък. Значи ли, че отново ще се затворят?”

Тази логика би имала право да съществува, ако няма три големи “НО”. Първото е бързият подход на шведите към самата епидемия. Добре, приели са стратегия за игнориране, но можеха ли поне да проведат мащабно тестване на населението, както и да предприемат мерки за избягване на толкова висока смъртност?

Второто “но” са съмнителните успехи в постигането на колективен имунитет. За такъв 60% от населението трябва да бъдат имунизирани срещу болестта - а в Швеция тази цифра, според някои оценки, не достига 10%. Всъщност се оказа, че в името на този имунитет, който не е формиран, шведите заплашват живота на най-уязвимите слоеве от населението - и значителна част от тези хора умират за нищо.

И накрая, третото “но” е предположението за втора вълна. Не е ясно какво ще има, дали изобщо ще има, дали до този момент ще е получена ваксина, за да се анулира изцяло нейното значение (а редица държави, включително Китай и Русия, отчитат големи успехи в създаването ѝ). Така че заслужава ли да се жертват живи хора в момента, за да се предотврати митична бъдеща заплаха?

Въпросът е риторичен. Тегнел може произволно да каже, че оценките за правилността на определена стратегия за борба с коронавируса могат да бъдат дадени след година или две - резултатът вече е видим. Може би самият Тегнел е сигурен, че е извън опасност и не може да се страхува за поста си - в края на краищата самите шведи не се оплакват. Да, в Швеция има протести срещу сегашния подход, но засега към 70% от населението са уверени, че държавният подход към епидемията е правилен.

Уволнението на Тегнел също не е лесно. В Швеция министрите и ръководителите на ведомства имат сериозна автономия. И ако главният епидемиолог по някаква причина реши, че няма нужда да се бори с епидемията, тогава нито премиерът, нито другите членове на кабинета, нито дори повече от 2000 шведски учени, подписали колективно писмо до властите, с молба да размислят, не могат да променят това решение ,

Събирайте камъни

Въпреки това, си струва да се изчака есента. В крайна сметка, шведското правителство започва да плаща за „шведската рулетка“ с населението. Както с имиджа, така и с финанси.

Вече е ясно, че не беше възможно да се спаси икономиката на страната чрез отказ на коронавирусните мерки. Според “Блумбърг” БВП на страната ще спадне с около 7% - и това е приблизително средното за целия ЕС. „Експортно ориентираната икономика няма да издържи на глобалния шок, причинен от ограниченията, въведени в други страни. И без клиенти много компании ще бъдат на ръба на фалита “, обяснява изданието. Оценките на Шведската централна банка са още по-тъжни - те прогнозират спад на БВП с почти 10%.

Западните журналисти и политици казват не само, че шведите страдат от глупостта на своите власти, но и че трябва да се стои далеч от шведите. От 9 юни кипърските власти подновяват полетите с редица държави, а списъкът на тези, чиито граждани могат да се потопят на местните плажове, включва всички скандинавски държави - с изключение на Швеция.

Освен това шведите вече са заплашени от възможността за изолация в рамките на традиционно обединената скандинавска общност. „От гледна точка на запазването на здравето ни, не е безопасно да отворим границата с Швеция. Нека шведите си останат у дома, докато ние оставим германците да дойдат ”, казва Якоб Елерман-Йенсен, лидер на най-голямата опозиционна Норвежка либерална партия (заемаща 23% от парламента на страната).

МВнР на страната вече поиска съседите да вземат балансиран подход към всякакви дискриминационни решения. „Въпросът е много деликатен и ми се струва, че политиците във всяка държава трябва внимателно да оценят дългосрочните последици от решенията, взети по политически причини“, каза Ан Линде, външният министър на Швеция.

И тя е права - обаче самите политици в страната трябваше първо да изпълнят това пожелание. Внимателно да оценят дългосрочните последици от решението си да се откажат от всякакви разумни средства за самоизолация, за да ограничат коронавирусната епидемия. И тъй като те не прецениха, то сега трябва да разберат и да поемат отговорност за грешката си.

Превод: В. Сергеев