/Поглед.инфо/ Всички назначени са представители на по-младото поколение мениджъри
В Беларус има важни кадрови промени. Назначени са нов ръководител на президентската администрация, външен министър и посланик в Русия. Как ще се отразят новите назначения на ситуацията в републиката и отношенията й с Русия?
Нов шеф на президентската администрация
Както и в Русия, президентската администрация в Беларус е важен орган и всъщност представлява един от центровете на властта, въпреки че конституцията не предвижда такова значение за президентската администрация. По същество това е политически и идеологически щаб, който разработва или пряко влияе върху приемането на стратегически решения. Следователно длъжността ръководител на президентската администрация е една от ключовите в беларуската система на власт.
Позицията остана вакантна доста дълго време, след като предишният ръководител на администрацията Игор Сергеенко отиде на работа в беларуския парламент (в момента той оглавява Камарата на представителите на Народното събрание на Беларус).
Новият ръководител на администрацията стана Дмитрий Крутой, който преди това беше посланик на Беларус в Русия.
Дмитрий Крутой не е нов човек за беларуската политика, той е във висшите ешелони на беларуската власт от доста време. През 2018 г. той зае поста министър на икономиката, като стана най-младият член на беларуското правителство по това време (37 години).
По-малко от година по-късно той става вицепремиер, а след това и заместник-началник на президентската администрация, където отново ръководи икономическия блок.
През 2022 г. Дмитрий Крутой е назначен за посланик в Руската федерация. На тази позиция той активно участва в установяването на сътрудничество между Беларус и руските региони под санкции. По-специално, задачата за изграждане на нова логистична схема за беларуския износ след затварянето на балтийските пристанища за Беларус падна на раменете му.
При Д. Крутой позицията на посланик в Русия всъщност стана една от ключовите, тъй като отношенията с Руската федерация станаха решаващи за Беларус.
Д. Крутой е типичен технократ. Като посланик в Руската федерация той се занимаваше с въпроси на почти изключително икономическо сътрудничество, без особено внимание към хуманитарната сфера и политиката на историческата памет. Това не е изненадващо, предвид цялата му предишна кариера, свързана с икономическия блок.
Очевидно, като ръководител на администрацията, Д. Крутой ще запази този технократски и икономикоцентричен подход. Това отразява и общите нагласи на официален Минск, за който запазването на икономическата стабилност в републиката в условията на сурови санкции от страна на Запада е приоритет.
Очевидно усилията на Д. Крутой като посланик в Руската федерация бяха оценени и назначаването му на поста ръководител на администрацията е несъмнено повишение.
Д. Крутой беше заменен като посланик в Русия от Александър Рогожник, който преди това беше министър на промишлеността на Беларус. Назначаването на такъв човек на поста посланик в Руската федерация означава, че Минск ще продължи своя технократичен и икономикоцентричен курс в отношенията с Москва. Това означава, че едва ли можем да разчитаме на засилване на хуманитарния и идеологически компонент на интеграцията в рамките на съюзната държава.
Новият външен министър
Максим Риженков стана новият министър на външните работи, заменяйки на този пост Сергей Алейник, който беше назначен за сенатор в горната камара (Съвета на републиката) на беларуския парламент. Алейник беше начело на МВнР по-малко от две години, което е доста рязък контраст с неговия предшественик Владимир Макей, който заемаше този пост в продължение на 10 години до внезапната си смърт.
Сергей Алейник, съдейки по предишната му кариера, беше човек, който по-скоро би продължил външнополитическия курс на Макей. Подобно на Макей, той завършва Виенската дипломатическа академия през 1993 г. и впоследствие заема различни позиции в беларуски дипломатически мисии в европейски страни (включително Холандия, Великобритания и Ватикана).
Междувременно С. Алейник оглавява Министерството на външните работи на Беларус, когато отношенията между Беларус и Запада бързо се влошават и Министерството на външните работи на Беларус получава задачата да изгражда отношения с държавите от Азия, Африка и Латинска Америка. Може би дейността на С. Алейник в тази област се счита за недостатъчно ефективна и тогава назначаването в Съвета на републиката изглежда като вид почетна пенсия.
Що се отнася до М. Риженков, преди да бъде назначен в МВнР, той е бил първи заместник-началник на президентската администрация в продължение на 8 години. Той също така се занимаваше активно с дипломатическа дейност, но в момента е под западни санкции и в черния списък на ЕС. Назначаването на Риженков във външното министерство предполага, че отношенията със Запада се признават от официален Минск за безперспективни.
Голямото завръщане на Наталия Петкевич
Наталия Петкевич замени Максим Риженков като първи заместник-ръководител на президентската администрация. Това се превърна в своеобразна мегасензация, тъй като Петкевич вече беше заемала този пост през 2009-10 г.
През 2000-те. Н. Петкевич беше доста видна фигура на беларуския политически Олимп. Заемала е длъжностите прессекретар на президента, първи заместник-ръководител на президентската администрация и помощник на президента.
Н. Петкевич беше освободена от тази последна позиция през 2014 г. и изчезна от беларуската политика за десет години. Според слуховете причината за нейното оттегляне е конфликт с Владимир Макей.
В тази връзка медиите на беларуската „избягала“ опозиция бяха пълни с предположения, че завръщането на Петкевич е поредното проявление на проруския завой на Беларус (в тази връзка те си спомниха и нейния руски етнически произход).
Въпреки това в дейността на Н. Петкевич на държавни длъжности не се забелязва ясно изразена идеологическа ориентация, включително проруска. Но тя имаше репутация на изключително твърд лидер и може би именно този стил на лидерство беше търсен. Така назначението на Н. Петкевич изглежда повече техническо, отколкото идеологическо.
Така всички назначени по високите етажи на властта не са новодошли и са заемали високи постове. В тази връзка „чужбинските“ белоруски ресурси започнаха да говорят за недостига на персонал и липсата на резервна скамейка за А. Лукашенко.
Изглежда обаче, че това не е така. Всички назначени са представители на доста младо поколение мениджъри във възрастовия диапазон 40-50 години. Именно хората от това поколение постепенно заемат командни висоти в беларуската политическа система. Така обновяването на елита е в ход.
Назначенията изглеждат по-скоро технически и имат за цел да продължат курса на вътрешната и външната политика, който се оформи след катаклизмите от 2020-22 г. По-специално, акцентът остава върху тесния съюз с Русия, но главно и в икономически ориентиран вариант. за установяване на контакти с незападни държави и международни организации - ШОС, БРИКС, страни от Азия, Африка и Латинска Америка.
Превод: ЕС