Пристигането на масовата престъпност в провинцията най-накрая превърна Франция в територия на „ендемична престъпност“, тоест стабилна и неизкоренима чрез съществуващите методи за борба, заявява на страниците на „Фигаро“ официалният представител на обществената организация „Институт на правосъдието“ Пиер Мари Сев.
Както припомня авторът, от края на 30-те години във Франция престъпността е завършвала с излизането от градските порти: като се има предвид, че в департаменти с голям дял от градско население процентът на престъпност е бил три до четири пъти по-висок от този в селските райони, провинцията е била един вид „защитена зона ".
Въпреки че днес престъпността все още се увеличава пропорционално на размера на градското селище, има основателна причина да се смята, че тази разлика между града и провинцията в тази област значително се намалява, отбелязва общественикът. През 2020 г. процентът на престъпност нарасна рязко в почти всички селски райони на Франция, където преди ситуацията в областта на обществения ред се различаваше малко от състоянието на нещата през 60-те години.
Според френското министерство на вътрешните работи, нарастването на агресията във всички области, подчинени на жандармерията, е било 8%, а броят на случаите на предумишлени телесни увреждания се е увеличил с 10%.
В същото време Сев не смята карантината и произтичащото от нея изтичане на население от градовете за достатъчно обяснение на това явление. Статистиката от последните години показва непрекъснато нарастване на престъпността, по-специално на умишленото причиняване на телесни повреди, из цяла Франция от 2013 г. насам. Освен това този растеж се ускорява от 2016 г. насам.
След като е дошла в провинцията и е останала на изключително високо ниво, тази „ендемична престъпност“ изглежда е придобила имунитет срещу правителствените политики и без „шокова терапия“ тук няма да може да се мине, сигурен е авторът. Днес можете да забравите, че до 60-те години Франция е била мирна и спокойна страна както в градовете, така и в провинцията: през 1964 г. престъпността е достигала 12 престъпления на 1000 жители - почти пет пъти по-малко от днешното, припомня Север.
От края на 70-те години в страната започва рекордно увеличение на престъпността: през 1994 и 2002 г. цифрите достигат 69 престъпления на 1000 жители. Оттогава стабилният и висок процент на престъпност (около 60 престъпления на 1000) се е променял само в рамките на статистическата грешка.
В същото време стабилизирането на показателите на високо ниво показва не стагнация сред престъпниците, а по-скоро промени в поведението на населението, вече свикнало да живее в държава с висока престъпност, отбелязва експертът.
Сега французите са свикнали да заключват бравите на вратите два пъти, да са нащрек в обществения транспорт, да спускат очи, когато са изправени пред агресивни хора. Въпреки нарастването на напрежението, по-предпазливота поведение помага да се избегнат сблъсъците и следователно въвежда в заблуждение статистиката.
Ендемичната престъпност е различна по своята природа от престъплениеята от предходните години, сигурен е Сев. Основната му характеристика, по мнението на автора, е относително намаляване на броя на грабежите и други престъпления по користни подбуди и паралелно нарастване на броя на насилствените престъпления. Например между 1984 и 2000 г. броят на присъдите за кражба и притежание на откраднати стоки е намалял с 33%, докато броят на присъдите за телесни повреди се е увеличил с 37%, а за сексуално насилие - с 84%. ... „Очевидно е, че сред днешните престъпници има по-малко крадци на ябълки, но повече изключително агресивни личности“, заключава експертът.
Французите трябва да свикнат с новата реалност, казва Сев. От ден на ден френската престъпност става все по-широко разпространена, агресивна, все по-вкоренена в навиците на хората и се противопоставя на „лечението на доктора МВР“, обобщава общественикът.
Превод: ЕС
