/Поглед.инфо/ От „корсиканското чудовище“, което дебаркира в залива Хуан, до „Негово императорско величество“, което се очакваше от „верен му Париж“, има около шест новинарски заглавия и разлика за броени дни.
Нещо подобно е мозайката от оценки на всяка кампания, ако има късмет в постигането на целите си.

Академик Тарле в известната си работа за Наполеон Бонапарт отбелязва тази особеност на масовото съзнание и възприятие и придвижва повествованието по-нататък.

Оценките за провежданата от Русия специална военна операция и стоте ѝ първи дни се променят малко по-бавно, но все пак се променят.

Тези промени са не само доказателство, че светът на западната мисъл и светът на западните хора на улицата започват да преоценят системата от координати, но и проява на първите признаци на разцепление в различни елити: както национални, така и наднационални. И разделителната линия върви точно там, където са били преди. Във връзка с Русия. В оценките какви цели си постави Москва. И в това как тя постига тези цели (независимо какво мислят за това главните европейци като Мишел, Фон дер Лайен и Борел).

Ако преди месец водещият политически вестник, без чието прочитане не започва работен ден нито в канцеларията на Елисейския дворец, нито в апарата на външното министерство на страната, „Фигаро“ използваше заглавия от типа „Как Украйна може да спечели?“, то няколко седмици по-късно рязко смекчи напористата интонация, давайки много по-малко хапливи изводи като „Ще може ли Украйна да спечели, въпреки превъзходството на руската армия?“

Ако такава радикална промяна на етапите е забележима дори за незаинтересован и неопитен лаик, тези, които вземат решения във френската външна политика, не могат да я пренебрегнат.Важна е и друга подробност: всекидневникът “Фигаро”, подобно на групата издания със същото име, принадлежи на семейство “Дасо”. Семейство Дасо притежава едноименната самолетостроителна корпорация и тук започва забавлението.

Това е "Дасо Авиасион" - един от най-големите частни изпълнители на френското Министерство на отбраната. “Дасо”, първо, проектира и произвежда (и така в продължение на много десетилетия подред) бойни самолети както за ВВС на страната, така и за продажба. Второ, “Дасо” разработва, проектира и произвежда всичко, свързано със създаването на мобилни структури за въздушна поддръжка, наземни командни пунктове за въздушни части, логистика и, което също е важно, целия специализиран софтуер.

„Дасо“ е корпорация за милиарди долари, не по-малък оборот. Накратко за „Дасо”, всяко изостряне на геополитическите кризи, където и да се случи, е „майко мила“, тъй като и цифрите на продажбите, и борсовата стойност на акциите на корпорацията растат.

В момента обаче “Дасо” и неговите собственици нежно дават да се разбере на политическия естаблишмънт, че те, това предприятие, не са преценили съвсем точно (или напълно неточно, в зависимост от гледната точка) възможностите и решимостта на Русия да защитава своите интереси, точно както направиха грешка в потенциала на украинските власти.

И в резултат на това тези грешки могат да доведат до там, че Русия ще реши кризата по начина, който смята за правилен и необходим, за да защити националните си интереси и да укрепи собствената си сигурност, както и до това, че континентална Европа ще да се включи директно (за това, между другото, още в началото на февруари Владимир Путин предупреди Еманюел Макрон) в конфликт със съответните последици за нея. И тези последици отначало ще бъдат тежки, а след това изключително тежки, а след това още по-тежки.

Париж, както и официалният Берлин, и Рим, които се присъединиха към тези двама съоснователи на ЕС, все по-малко желаят да слушат това, което им казват от Киев (и почти вече не обръщат внимание на тона на това, което се казва, граничещо с простащина), което се опитват да ги убедят във Вашингтон..

Нито Франция, нито Германия, нито Италия по никакъв начин не искат да се заяждат с руснаците.

Въпреки всички опити да се изтрие споменът за силата на руските оръжия и руския военен дух, гръбначният мозък на обединена Европа все още помни отлично какъв изход очаква тези, които идват в Русия с меч. И с обичаен, и с високотехнологичен.

Вашингтон, разбира се, силно се дразни от цялата тази мудност и това трудно потиснато нежелание да снабдяват Киев с все по-модерни оръжейни системи и все повече пари.

Между другото Вашингтон не е единственият, който се дразни от „мудността“ на основателите на Европейския съюз. Варшава, Вилнюс, Талин и Рига лаят силно срещу колективните Париж и Берлин. Ако Франция и Германия плащат и за въоръжение, и не снижават своя дял в общия бюджет на Брюксел, то тези страни с днешната русофобска истерия достигат финансов рай.

Техните искания за нови бюджетни кредити (а тук говорим за десетки милиарди само за Полша) не срещат никакви възражения. Напротив, центровете от Евросъюза са абсолютно устройвани от това и дават на заклетите русофоби колкото си искат. Разбира се, без да се проверява къде ще бъдат похарчени тези милиарди.

За такова нещо като противопоставянето на „руската агресивна мечка“ не се пестят средства. Апетитът, както всички знаем, идва с яденето и колкото повече кризата се засилва, толкова повече средства младшите европейски партньори ще могат да получат от старшите.

Фактът, че обединена Европа не е толкова единна и неделима, е отдавна известен. Но никога досега в историята на ЕС разривът не е бил толкова очевиден и с толкова силен привкус на американско влияние.

В замисления с точно обратната цел: създаването на общ пазар и общо икономическо пространство, за да се говори със Съединените щати на равни начала и от време на време дори от позиция на сила, съюз, днес Балтийските държави, Централна Европа (с изключение на Унгария) и страните от Скандинавия всъщност предават интересите на европейските граждани, европейската сигурност и европейската икономика и преминават под егидата на тези, които са удобно разположени от другата страна на Атлантика и с удоволствие наблюдават раздора в общата европейска къща.

Не само позицията по отношение на руско-украинската криза и суетливото желание за присъединяване към НАТО се превърнаха в точки на напрежение в междуевропейските отношения, има и дългогодишна завист към това как живеят французите, германците, италианците, как успяват да се възползват от обща Европа за разлика от тези, които се присъединиха към съюза по-късно.

Париж, Берлин и Рим ще трябва да направят нещо в близко бъдеще. Или европейската конфронтация с Русия ще достигне ново, по-интензивно ниво (и те ще харчат нови пари, за да успокоят младшите си партньори, след като вече са довели икономиките си до кипене - със стоков дефицит, с инфлация, огромна безработица и бедност на подчинените им граждани).

Или все пак ще се вземат в ръце, ще завъртят колективната глава и бавно, но сигурно ще започнат да се „отдалечават“ от страната ни, като най-после разберат, че в поведението на Москва няма абсолютно нищо, което да ги заплашва. И има само желание да има спокойни и безопасни граници, както и съсед, който няма намерение да убива руснаци, да ги беси, да ги коли само защото са руснаци.

„Конниците на Апокалипсиса“ засега отключват портите на конюшнята, където са конете им. Западна Европа, чувайки, разбира се, това скърцане на ключалката, не може да не разбере, че по-късно ще бъде много трудно, ако не и невъзможно, да обърне тези коне.

Осъзнавайки до какво може да доведе всичко това, дори европейският военно-промишлен комплекс и европейските военни се опитват да спрат апокалипсиса по всякакъв начин: или като семейство “Дасо”, или чрез различни „изтичания“.

Но Европа, която е поръчала битката, независимо от това дали иска или не, в момента, когато поръчката бъде изпълнена, вече няма да може да върне всичко „назад“. Дори ако резултатът, тоест европейската загуба, както и европейският разлом вече са предрешени.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте  в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?