/Поглед.инфо/ В историята на човечеството, крахът на велики империи често е служил като предупредителен пример за следващите цивилизации. Римската империя, която в продължение на векове доминирала над тогавашния свят, накрая се е срутила под тежестта на вътрешни и външни проблеми, като корупция, неспособност да опази границите си, загуба на ценностите, отслабване на военната мощ, инфлация и икономически кризи и нашествие на варварски племена. В съвременна Европа, Европейският съюз (ЕС) е изправен пред подобни предизвикателства, които индиректно напомнят за тези, довели до края на Рим. Ако ЕС не иска да последва съдбата на империята от Античността, са нужни конкретни мерки и действия, в най-кратки срокове 2024-2029 г., иначе от съюза няма да остане дори и общият пазар.

Римската империя, върховен пример за военно могъщество, икономическа стабилност и културно влияние, постепенно започва да показва знаци на упадък около III-ти век. Сред основните причини за този упадък са икономическите трудности, произтичащи от прекомерната инфлация и тежките данъци, които властите са принудени да наложат на обикновените римски граждани. Политическата корупция и честите смени на императори от своя страна подкопават авторитета на централната власт, а външните заплахи от варварски племена поставят под въпрос военната мощ на Рим. Социалното разделение, подхранвано от разрастващите се разлики между богати и бедни, допълнително разклаща основите на империята.

Подобно на Рим, съвременният Европейски съюз се сблъсква с множество предизвикателства, които поставят под въпрос неговата стабилност и бъдеще. Един от най-значимите проблеми е мигрантската криза, която поражда напрежение между държавите-членки и предизвиква огромно социално недоволство. Сходно с нашествията на чужди народи и племена в Римската империя, от 2010 г. насам ЕС е залят от десетки милиони мигранти (само през 2015 г. нелегално преминали са 1.8 милиона), чиито основен мотив остава търсенето на по-добър стандарт на живот, а не бягането от въоръжен конфликт. На всеки европеец е ясно, че нито мигрантите от арабския свят, нито украинците някога ще се приберат по своите родни места, макар и официално по-голямата част от тях да са със статут на бежанци. Така това, което се случва в ЕС в момента е абсолютно съпоставимо с Великото преселение на народите от IV-ти век. Официално за 2 години конфликт, само украинците са 4.2 милиона в ЕС, като е редно да уточним, че България с население от 6.4 милиона души, според официални данни е приютила 166 535 украинци, което като процент спрямо населението и е повече от всяка друга държава в ЕС. Според изследване на ОИСР, цената на издръжка на един мигрант само за една година е около 10 000 €. Нека припомним, че България за жалост остава с най-скромните икономически показатели в съюза и е редно, за да няма социално напрежение и надигащ се евроскептицизъм, да получим допълнителни компенсаторни средства от Фонд „Убежище, миграция и интеграция“. Така преди други страни членки като Австрия да ни изнудват да приемем още бежанци от Сирия и Ирак, за да ни допуснат в сухопътен Шенген, беше редно българските власти да им напомнят колко украинци сме приели ние и колко те (за справка австрийците са приели 79 790 или двойно по малко от нас). Този пример е показателен за това, как когато мигрантите тежат на икономиката на една страна, това поражда социално недоволство на местното население и ескалира до напрежение между държави членки и евроскептицизъм.

Икономическите проблеми на Рим, дълбоко вкоренени в зависимостта от робски труд, отекват в съвременната практика на ЕС да разчита на евтина работна ръка от трети страни, която често е свеждана до робски трудови условия. Това води до социално и икономическо разделение, което подкопава социалната справедливост и единството в рамките на ЕС. Редица скандали отекнаха като например във Фоджа, Италия, където наши български сънародници са практически третирани като роби на земеделските плантации. Сходни случаи има и във Великобритания. Макар и да не е вече в ЕС, в Обединеното кралство през 2020 г. излезе изследване, че около 130 000 пребиваващи на острова, са сведени до ситуация на модерно робство. През 2015 г. отекна скандалът с Мария, която пристига като домашна прислужница в Лондон за срок от 4 години. Условията, които Мария живее и се труди, са мизерни, заплащането е символично, а семейството, за което работи, я държи като затворник. Мария се труди всеки ден от 6 сутринта до полунощ. Не ѝ се предоставя нормална храна, а само остатъците от обяд и вечеря на англичаните. Жената получава по 7 паунда на ден, които обаче отиват директно в банкова ѝ сметка, към която тя няма достъп. Такива незаконни и срамни практики само стимулират икономическата миграция и от други държави като Индия, Пакистан, Киргизстан и Индонезия. Според официални статистики, етническите британци вече са малцинство в двата най-големи града – Лондон и Бирмингам, както и Лестър. Всички тези факти бяха умело използвани от поддръжниците на Брекзит, което доведе до безпрецедентното отделяне на Великобритания от ЕС. А движения подобни на Брекзит, вече се наблюдават и в други страни членки на ЕС като Франция, Германия, Италия, Белгия, България и Унгария.

Откритото вмешателство на ЕС във вътрешните работи на чужди държави, често в името на "демокрацията" и "правата на човека", носи паралели с военните кампании на Рим, които често предизвикват непредвидени последици, включително миграционни потоци към империята. Рим е бил абсолютната военна сила на Античността. Границите на империята в зенита и са се простирали от Британия до река Ефрат и от Иберийския полуостров до Карпатите. Въпреки това, огромната територия е била трудно защитна от проникването на варварски народи. В момента, в който Рим вече няма потенциала да поддържа силна войска и да охранява границите си, следват нахлувания по всички територии на империята и няколко плячкосвания на столицата и, които кулминират през 476 г. в окончателното рухване на Западната Римска империя, след като Одоакър, варварски наемник, решава да свали от власт последния император и се провъзгласява за владетел на Италийския полуостров. В момента ЕС е в подобна ситуация. Недомислените интервенции на европейски сили и свалянето на режимите в Тунис, Либия и Египет, които макар и недемократични, пазеха морските граници на съюза от мигрантски потоци, са вече в миналото. Така в момента основния мигрантски поток минава именно по средиземноморските маршрути към Република Италия. На изток, нещата не стоят много по-добре. Неспособен да охранява границите си, ЕС поидея на Ангела Меркел, реши да плати на Турция 10 милиарда евро, за да може турската държава да охранява границите на съюза. За справка, границата между ЕС (България и Гърция) и Турция е дълга 471 км. Границата между САЩ и Мексико е 3145 км. и би струвала 18 милиарда долара. Изниква въпросът, защо ЕС не даде тези 10 милиарда евро на България и на Гърция да направят от Егейско до Черно море стена, която да предпазва целия съюз ? Неспособността или нежеланието на ЕС да осигури силна отбранителна архитектура и да защити своите страни членки дава отражение върху неспособността да се реагира адекватно на външни заплахи и миграционен натиск и може да доведе до задълбочаване на проблема с миграцията. В десетки европейски градове вече има създадени анклави, в които местното европейско население бива измествано от новодошлите народи. Такива примери са Моленбек в Белгия, Сен Дени, Рубе, Трап във Франция, Дуисбург, Гьолзенкирхен, Ройтлинген и Ансбах в Германия. Какво би попречило утре в такива анклави да се организират автономни общини на хора от мигрантски произход ?

Корупцията и политическата нестабилност, също са сред причините за краха на Римската империя. В периода межди II-ри и III-ти век, за 75 години повече от 20 души са били императори. По-голямата част от тях имат злощастна съдба, или са убити или заточени, но като фактор за смяната им се появява Преторианската гвардия, която е била личната армия на императора и е била създадена да го пази. Въпреки това, идеята се изражда и преторианците започват да назначават императори, спрямо това, колко им се заплати. В ЕС няма нито император, нито гвардия, но има политически личности, с много ниска демократична легитимност и прекалено много скандали около тяхната персона. Така например около председателя на Европейската комисия – Урсула фон дер Лайен, един от четирите основни поста в европейската администрация, има редица скандали за съмнителни практики по време и преди председателския ѝ пост. Така докато е министър на отбраната на Германия, г-жа фон дер Лайен пренебрегва правилата за провеждане на обществени поръчки и нейното министерство договаря контракти с външни консултанти, като декларира стойности на тези договори от 5 млн. евро, а реалната цена възлиза на над 250 млн. евро (според източници от Политико). Впоследствие данните от телефоните ѝ като министър са неправомерно изтрити. Скандалите я съпътстват и като председател на ЕК. Неотдавна в България, в партиен разговор, лидерите на ППДБ замесиха фон дер Лайен отново в скандал, казвайки че председателката им е обещала съдействие за приемането на България в еврозоната, въпреки че страната ни не покрива официалните критерии на ЕС. В най-скоро време се очаква Съдът на Европейския съюз, да се произнесе по разследването “Файзъргейт“ за преговорите межди фон дер Лайен и шефът на Файзър, в който Ню Йорк Таймс съди ЕК за отказа на достъп до СМС-ите на фон дер Лайен. Остава се с впечатлението, че съмнения за корупция има и в ЕС, където лобизъм и непрозрачност подкопават доверието в институциите.

Но една държава не може да бъде завладяна отвън, ако сама не рухне отвътре. Нито варварски нашествия, нито икономически проблеми са в състояние да сринат една империя, ако народът вътре в нея е обединен от общи идеали и ценности. Съдбата на Рим е с трагичен край, поради упадъка на морала сред лидерите на римската нация. Неморалното и безразборно поведение, развратът, кръвосмешението, сексуалната разпуснатост и проституцията, садизмът и жестокостта към и между хората процъфтявал по време на императори като Тиберий, Калигула, Нерон и Комод. Това имало катастрофални последици за всички прослойки от римското общество. Въпреки, че ЕС не е достигнал все още такъв стадий на упадък, в Европа има движения, които целят да подкопаят историческите и морални устои на континента. Така например в България беше нарязан на парчета паметника на Съветската армия и после на вътрешнопартийна политическа среща, политици се гавриха с неговия символ. Хората, допринесли за това мерзко събитие, е редно да прочетат какви планове е имал Адолф Хитлер за славяните в Европа, сред които сме и ние българите. Преди няколко дни в Мериняк - Франция, асоциацията LGBTQI+ Бордо, която получава подкрепа от Френското министерството на културата, поиска да организира курс "Въведение в сексуалната ориентация" за деца на 11-годишна възраст, воден от травестити. Движението Black Lives Matter пък оскверни редица паметници на личности като Христофор Колумб, Наполеон Бонапарт, Уинстън Чърчил, Жан-Баптист Колбер, които по един или друг начин са изградили части от европейската цивилизация.

Съпоставката между краха на Римската империя и съвременния Европейски съюз разкрива поразителни паралели, които предупреждават за потенциални опасности. Въпреки че историята никога не се повтаря точно по същия начин, уроците от миналото предлагат ценни предупреждения. ЕС стои пред критичен момент, в който може да избере да се учи от грешките на Рим и да предприеме необходимите стъпки за преодоляване на своите предизвикателства, или да продължи по пътя, който може да води към подобен упадък. Следващият мандат на Европейския парламент в периода 2024-2029 ще покаже дали ЕС ще успее да преодолее тези препятствия и да изгради по-устойчиво бъдеще за своите граждани.