Европа

Крахът на Римската империя - пътят, по който е поел ЕС

/Поглед.инфо/ В историята на човечеството, крахът на велики империи често е служил като предупредителен пример за следващите цивилизации. Римската империя, която в продължение на векове доминирала над тогавашния свят, накрая се е срутила под тежестта на вътрешни и външни проблеми, като корупция, неспособност да опази границите си, загуба на ценностите, отслабване на военната мощ, инфлация и икономически кризи и нашествие на варварски племена. В съвременна Европа, Европейският съюз (ЕС) е изправен пред подобни предизвикателства, които индиректно напомнят за тези, довели до края на Рим. Ако ЕС не иска да последва съдбата на империята от Античността, са нужни конкретни мерки и действия, в най-кратки срокове 2024-2029 г., иначе от съюза няма да остане дори и общият пазар.

Веселин Киров 279914 прочитания
Крахът на Римската империя - пътят, по който е поел ЕС

Римската империя, върховен пример за военно могъщество, икономическа стабилност и културно влияние, постепенно започва да показва знаци на упадък около III-ти век. Сред основните причини за този упадък са икономическите трудности, произтичащи от прекомерната инфлация и тежките данъци, които властите са принудени да наложат на обикновените римски граждани. Политическата корупция и честите смени на императори от своя страна подкопават авторитета на централната власт, а външните заплахи от варварски племена поставят под въпрос военната мощ на Рим. Социалното разделение, подхранвано от разрастващите се разлики между богати и бедни, допълнително разклаща основите на империята.

Подобно на Рим, съвременният Европейски съюз се сблъсква с множество предизвикателства, които поставят под въпрос неговата стабилност и бъдеще. Един от най-значимите проблеми е мигрантската криза, която поражда напрежение между държавите-членки и предизвиква огромно социално недоволство. Сходно с нашествията на чужди народи и племена в Римската империя, от 2010 г. насам ЕС е залят от десетки милиони мигранти (само през 2015 г. нелегално преминали са 1.8 милиона), чиито основен мотив остава търсенето на по-добър стандарт на живот, а не бягането от въоръжен конфликт. На всеки европеец е ясно, че нито мигрантите от арабския свят, нито украинците някога ще се приберат по своите родни места, макар и официално по-голямата част от тях да са със статут на бежанци. Така това, което се случва в ЕС в момента е абсолютно съпоставимо с Великото преселение на народите от IV-ти век. Официално за 2 години конфликт, само украинците са 4.2 милиона в ЕС, като е редно да уточним, че България с население от 6.4 милиона души, според официални данни е приютила 166 535 украинци, което като процент спрямо населението и е повече от всяка друга държава в ЕС. Според изследване на ОИСР, цената на издръжка на един мигрант само за една година е около 10 000 €. Нека припомним, че България за жалост остава с най-скромните икономически показатели в съюза и е редно, за да няма социално напрежение и надигащ се евроскептицизъм, да получим допълнителни компенсаторни средства от Фонд „Убежище, миграция и интеграция“. Така преди други страни членки като Австрия да ни изнудват да приемем още бежанци от Сирия и Ирак, за да ни допуснат в сухопътен Шенген, беше редно българските власти да им напомнят колко украинци сме приели ние и колко те (за справка австрийците са приели 79 790 или двойно по малко от нас). Този пример е показателен за това, как когато мигрантите тежат на икономиката на една страна, това поражда социално недоволство на местното население и ескалира до напрежение между държави членки и евроскептицизъм.

Икономическите проблеми на Рим, дълбоко вкоренени в зависимостта от робски труд, отекват в съвременната практика на ЕС да разчита на евтина работна ръка от трети страни, която често е свеждана до робски трудови условия. Това води до социално и икономическо разделение, което подкопава социалната справедливост и единството в рамките на ЕС. Редица скандали отекнаха като например във Фоджа, Италия, където наши български сънародници са практически третирани като роби на земеделските плантации. Сходни случаи има и във Великобритания. Макар и да не е вече в ЕС, в Обединеното кралство през 2020 г. излезе изследване, че около 130 000 пребиваващи на острова, са сведени до ситуация на модерно робство. През 2015 г. отекна скандалът с Мария, която пристига като домашна прислужница в Лондон за срок от 4 години. Условията, които Мария живее и се труди, са мизерни, заплащането е символично, а семейството, за което работи, я държи като затворник. Мария се труди всеки ден от 6 сутринта до полунощ. Не ѝ се предоставя нормална храна, а само остатъците от обяд и вечеря на англичаните. Жената получава по 7 паунда на ден, които обаче отиват директно в банкова ѝ сметка, към която тя няма достъп. Такива незаконни и срамни практики само стимулират икономическата миграция и от други държави като Индия, Пакистан, Киргизстан и Индонезия. Според официални статистики, етническите британци вече са малцинство в двата най-големи града – Лондон и Бирмингам, както и Лестър. Всички тези факти бяха умело използвани от поддръжниците на Брекзит, което доведе до безпрецедентното отделяне на Великобритания от ЕС. А движения подобни на Брекзит, вече се наблюдават и в други страни членки на ЕС като Франция, Германия, Италия, Белгия, България и Унгария.

Откритото вмешателство на ЕС във вътрешните работи на чужди държави, често в името на "демокрацията" и "правата на човека", носи паралели с военните кампании на Рим, които често предизвикват непредвидени последици, включително миграционни потоци към империята. Рим е бил абсолютната военна сила на Античността. Границите на империята в зенита и са се простирали от Британия до река Ефрат и от Иберийския полуостров до Карпатите. Въпреки това, огромната територия е била трудно защитна от проникването на варварски народи. В момента, в който Рим вече няма потенциала да поддържа силна войска и да охранява границите си, следват нахлувания по всички територии на империята и няколко плячкосвания на столицата и, които кулминират през 476 г. в окончателното рухване на Западната Римска империя, след като Одоакър, варварски наемник, решава да свали от власт последния император и се провъзгласява за владетел на Италийския полуостров. В момента ЕС е в подобна ситуация. Недомислените интервенции на европейски сили и свалянето на режимите в Тунис, Либия и Египет, които макар и недемократични, пазеха морските граници на съюза от мигрантски потоци, са вече в миналото. Така в момента основния мигрантски поток минава именно по средиземноморските маршрути към Република Италия. На изток, нещата не стоят много по-добре. Неспособен да охранява границите си, ЕС поидея на Ангела Меркел, реши да плати на Турция 10 милиарда евро, за да може турската държава да охранява границите на съюза. За справка, границата между ЕС (България и Гърция) и Турция е дълга 471 км. Границата между САЩ и Мексико е 3145 км. и би струвала 18 милиарда долара. Изниква въпросът, защо ЕС не даде тези 10 милиарда евро на България и на Гърция да направят от Егейско до Черно море стена, която да предпазва целия съюз ? Неспособността или нежеланието на ЕС да осигури силна отбранителна архитектура и да защити своите страни членки дава отражение върху неспособността да се реагира адекватно на външни заплахи и миграционен натиск и може да доведе до задълбочаване на проблема с миграцията. В десетки европейски градове вече има създадени анклави, в които местното европейско население бива измествано от новодошлите народи. Такива примери са Моленбек в Белгия, Сен Дени, Рубе, Трап във Франция, Дуисбург, Гьолзенкирхен, Ройтлинген и Ансбах в Германия. Какво би попречило утре в такива анклави да се организират автономни общини на хора от мигрантски произход ?

Корупцията и политическата нестабилност, също са сред причините за краха на Римската империя. В периода межди II-ри и III-ти век, за 75 години повече от 20 души са били императори. По-голямата част от тях имат злощастна съдба, или са убити или заточени, но като фактор за смяната им се появява Преторианската гвардия, която е била личната армия на императора и е била създадена да го пази. Въпреки това, идеята се изражда и преторианците започват да назначават императори, спрямо това, колко им се заплати. В ЕС няма нито император, нито гвардия, но има политически личности, с много ниска демократична легитимност и прекалено много скандали около тяхната персона. Така например около председателя на Европейската комисия – Урсула фон дер Лайен, един от четирите основни поста в европейската администрация, има редица скандали за съмнителни практики по време и преди председателския ѝ пост. Така докато е министър на отбраната на Германия, г-жа фон дер Лайен пренебрегва правилата за провеждане на обществени поръчки и нейното министерство договаря контракти с външни консултанти, като декларира стойности на тези договори от 5 млн. евро, а реалната цена възлиза на над 250 млн. евро (според източници от Политико). Впоследствие данните от телефоните ѝ като министър са неправомерно изтрити. Скандалите я съпътстват и като председател на ЕК. Неотдавна в България, в партиен разговор, лидерите на ППДБ замесиха фон дер Лайен отново в скандал, казвайки че председателката им е обещала съдействие за приемането на България в еврозоната, въпреки че страната ни не покрива официалните критерии на ЕС. В най-скоро време се очаква Съдът на Европейския съюз, да се произнесе по разследването “Файзъргейт“ за преговорите межди фон дер Лайен и шефът на Файзър, в който Ню Йорк Таймс съди ЕК за отказа на достъп до СМС-ите на фон дер Лайен. Остава се с впечатлението, че съмнения за корупция има и в ЕС, където лобизъм и непрозрачност подкопават доверието в институциите.

Но една държава не може да бъде завладяна отвън, ако сама не рухне отвътре. Нито варварски нашествия, нито икономически проблеми са в състояние да сринат една империя, ако народът вътре в нея е обединен от общи идеали и ценности. Съдбата на Рим е с трагичен край, поради упадъка на морала сред лидерите на римската нация. Неморалното и безразборно поведение, развратът, кръвосмешението, сексуалната разпуснатост и проституцията, садизмът и жестокостта към и между хората процъфтявал по време на императори като Тиберий, Калигула, Нерон и Комод. Това имало катастрофални последици за всички прослойки от римското общество. Въпреки, че ЕС не е достигнал все още такъв стадий на упадък, в Европа има движения, които целят да подкопаят историческите и морални устои на континента. Така например в България беше нарязан на парчета паметника на Съветската армия и после на вътрешнопартийна политическа среща, политици се гавриха с неговия символ. Хората, допринесли за това мерзко събитие, е редно да прочетат какви планове е имал Адолф Хитлер за славяните в Европа, сред които сме и ние българите. Преди няколко дни в Мериняк - Франция, асоциацията LGBTQI+ Бордо, която получава подкрепа от Френското министерството на културата, поиска да организира курс "Въведение в сексуалната ориентация" за деца на 11-годишна възраст, воден от травестити. Движението Black Lives Matter пък оскверни редица паметници на личности като Христофор Колумб, Наполеон Бонапарт, Уинстън Чърчил, Жан-Баптист Колбер, които по един или друг начин са изградили части от европейската цивилизация.

Съпоставката между краха на Римската империя и съвременния Европейски съюз разкрива поразителни паралели, които предупреждават за потенциални опасности. Въпреки че историята никога не се повтаря точно по същия начин, уроците от миналото предлагат ценни предупреждения. ЕС стои пред критичен момент, в който може да избере да се учи от грешките на Рим и да предприеме необходимите стъпки за преодоляване на своите предизвикателства, или да продължи по пътя, който може да води към подобен упадък. Следващият мандат на Европейския парламент в периода 2024-2029 ще покаже дали ЕС ще успее да преодолее тези препятствия и да изгради по-устойчиво бъдеще за своите граждани.

Още от Свят

Анастасия Гешева: Европа губи паметта си – битката вече е за следващото поколение
Европа

Анастасия Гешева: Европа губи паметта си – битката вече е за следващото поколение

/Поглед.инфо/ Владимир Трифонов: Във втората част на разговора ми с геополитическия анализатор и историк Анастасия Гешева поставяме въпроса, който все по-трудно може да бъде заобикалян: способен ли е създаденият след Втората световна война международен ред да преживее огромното преразпределение на силите? Говорим за бъдещето на ООН и Съвета за сигурност, за претенциите на Глобалния юг, за политическия избор между външна зависимост и национален интерес. Гешева разказва и за впечатленията си от Словакия и за една друга битка – за историческата памет, славянската идентичност и поколенията, които Европа възпитава днес.

29.09.2026 19:00
Финансовата математика на войната: Украйна трупа по $424 милиона дневен дефицит, а европейският ресурс изтича
Свят

Финансовата математика на войната: Украйна трупа по $424 милиона дневен дефицит, а европейският ресурс изтича

/Поглед.инфо/ Счетоводството на конфликтите рядко търпи патетика. Когато премиерът на Украйна Сергий Корецки обяви прогнозна цена на войната от 155 милиарда долара, зад сухите цифри лъсна структурният дефицит от 27 милиарда, за който Западът все по-трудно намира покритие. Докато вътрешните данъчни приходи на страната едва надхвърлят 48,5 милиарда долара, разходите поглъщат астрономическите 424 милиона долара дневно. Моделът на външна издръжка навлезе в критична фаза, а европейският вътрешнополитически календар заплашва да прекъсне траншовете.

29.09.2026 18:01
Оуен Джоунс в "Гардиън": Постсъветският триумфализъм изяжда собствените си деца
Свят

Оуен Джоунс в "Гардиън": Постсъветският триумфализъм изяжда собствените си деца

/Поглед.инфо/ Западната социално-икономическа и геополитическа конструкция преживява систематична криза, чиито корени не се крият в скорошни външни фактори, а в структурните решения, взети непосредствено след края на Студената война. Триумфализмът от 1990-те години, налагането на неолиберални стопански модели и дестабилизацията на редица региони чрез оръжия и интервенции създадоха системни дефекти. Резултатът днес е видим – от провинциалните избори в Германия до задлъжнялостта и деиндустриализацията.

29.09.2026 17:45
Москва окончателно смени дипломатическия протокол с ултиматум
Свят

Москва окончателно смени дипломатическия протокол с ултиматум

/Поглед.инфо/ Ситуацията около възможните дипломатически контакти между Москва, Вашингтон и Киев навлезе в коренно различна фаза. Анализът на последните официални позиции и действията на терен показва, че дипломатическият механизъм вече се възприема в Кремъл не като пространство за отстъпки, а като инструмент за фиксиране на военното превъзходство. За броени дни тактическата гъвкавост бе заменена от твърда сухопътна и морска стратегия. Натискът върху украинската критична и логистична инфраструктура придобива систематичен характер, докато преговорните формати губят своето практическо съдържание.

29.09.2026 17:30
Техеран подготвя правен механизъм за излизане от ядрения договор
Свят

Техеран подготвя правен механизъм за излизане от ядрения договор

/Поглед.инфо/ Иранският парламент постави на дневен ред законопроект с трикратна спешност за пълно оттегляне от Договора за неразпространение на ядреното оръжие. Стъпката идва в отговор на решението на Управителния съвет на МААЕ да препрати иранското ядрено досие към Съвета за сигурност на ООН. Законодателната иницитива бележи нов етап в конфронтацията между Техеран и Западните държави, застрашавайки окончателно международната архитектура за сигурност и режима на контрол върху ядрените технологии.

29.09.2026 17:15
Вучич хвърли оставка, за да вземе премиерския пост: Маневра за оцеляване в Белград
Свят

Вучич хвърли оставка, за да вземе премиерския пост: Маневра за оцеляване в Белград

/Поглед.инфо/ Подадената оставка от Александър Вучич като президент на Сърбия и намерението му да се бори за министър-председателския пост на 25 октомври не са просто вътрешнополитически жест. Това е изпитана с годините система за нулиране на общественото напрежение. Докато Ана Бърнабич поема временно държавното управление, сръбската столица е изправена пред риска от организирана улична нестабилност, финансирана от западни фондации, в опит за окончателно пречупване на балансираната външна политика на Белград.

29.09.2026 17:05
Заплаха за стратегическите сили на САЩ в Глостършир или инсцениран предтекст за ескалация срещу Техеран?
Свят

Заплаха за стратегическите сили на САЩ в Глостършир или инсцениран предтекст за ескалация срещу Техеран?

/Поглед.инфо/ Нощният инцидент край британската военновъздушна база Феърфорд, където са разположени американските стратегически бомбардировачи B-52, B-1 и B-2, извади на повърхността дълбоките оперативни и политически противоречия между Лондон и Вашингтон. Прихващането на три микробуса с експлозиви и спешната евакуация на цивилно население се представят от британските медии като неутрализирана иранска диверсионна клетка. Разминаванията между официалните изявления, внезапните медийни изтичания и непремерените коментари на Доналд Тръмп обаче показват, че зад случая се крие или катастрофален провал на контраразузнаването MI5, или фабрикуване на геополитически casus belli по вече познатия британски шаблон „highly likely“.

29.09.2026 16:50
Бюджетният натиск в Париж и Берлин: Военната реторика на Макрон и Мерц срещу икономическата стагнация
Европа

Бюджетният натиск в Париж и Берлин: Военната реторика на Макрон и Мерц срещу икономическата стагнация

/Поглед.инфо/ Анализът на политическата реторика в Париж и Берлин разкрива все по-дълбока пропаст между войнствените изявления на европейските лидери и реалното икономическо състояние на Европейския съюз. Докато френският президент Еманюел Макрон и лидерът на германската опозиция Фридрих Мерц акцентират върху „външната заплаха“, статистическите данни за индустриалното производство, бюджетните дефицити и състоянието на инфраструктурата в Европа сочат към сериозен вътрешноструктурен застой. В тази разработка разглеждаме изводите на антрополога Еманюел Тод, финансовите механизми на Брюксел и реалната цена на пренасочените публични средства.

29.09.2026 16:40