/Поглед.инфо/ Затвори, университети и още повече обикновените граждани на Латвия са шокирани от сумите, които ще трябва да плащат за отопление през идващата зима. Сметките, особено за електричество, нараснаха в геометрична прогресия. Хората постепенно изпадат в отчаяние, обвинявайки правителството, че не може да им осигури ефективна помощ.
Според последните данни 60% от жителите на Латвия се съмняват дали ще могат да плащат месечните си сметки през зимата. Вярно, около половината от тях се надяват на подкрепата на държавата или общината - това сочат резултатите от социологическите проучвания.
„Бих казал, че най-важното тук е, че повече от 60% от населението признава, че е обезпокоено от увеличението на тарифите. Значителна част от тези хора признават, че не знаят как ще се справят с този растеж. Те вероятно дори не разбират колко и как ще трябва да платят. И това много ядосва хората. Разглеждайки числата, 63% казват, че не са сигурни в способността си да платят всичките си сметки през есента или зимата. А 52% казват, че в по-голяма или по-малка степен биха разчитали на помощта на държавата или местната власт“, сподели основните изводи от проучването социологът Янис Кропс.
Според същото проучване 15% от жителите на Латвия вече са наясно, че няма да могат да плащат изцяло сметките през зимата. От своя страна 35% смятат, че ще платят сметките поне частично. Като цяло само 37% са уверени, че ще се справят със сметките през този отоплителен сезон. 59% от анкетираните признават, че най-много се притесняват от поскъпването на парното, 57% се притесняват от електроенергията.
Бившият еврокомисар по енергетиката Андрис Пиебалгс обаче смята, че конкретно за тази зима латвийците може да не се притесняват много - защото рисковете са свързани именно с цените, а не със самото снабдяване с газ. Всъщност, според експерта, в другото има много повече рискове.
„Газохранилищата в Европа са достатъчно пълни, има достатъчно втечнен газ. Увеличиха се и доставките на газ от Норвегия, като повече идва от Азербайджан. Всичко това изглежда много добре, но без да влиза руски газ, ние сме принудени да изпразваме нашите хранилища повече, отколкото трябва. Така че по същество решаващата битка не е с Путин, а дали можем да пестим газ. Защото намаляването на потреблението на газ с 15%, с което някои страни членки на ЕС се съгласиха неохотно, е абсолютно необходимо. Ако това не бъде направено, следващата зима ще има проблеми“, предупреди Пиебалгс.
„Виждам риска в цените. Въпросът е дали домакинствата, особено най-бедните, ще могат да плащат“, отбелязва Пиебалгс. Той подчертава, че Латвия е направила много малко за "енергийната независимост от Руската федерация".
Достатъчно ли е газът или недостатъчно?
Наскоро премиерът Крисиянис Каринс потвърди, че "тази зима ще има достатъчно газ". Той отбеляза още, че в момента въпросът е за цената на газа, а не за неговата наличност. Освен това Каринс признава, че „ако средствата за одобрените досега мерки за подпомагане на населението се набавят основно чрез преразход на бюджета, то за по-голяма подкрепа вероятно ще трябва да вземете заем“.
Междувременно Генералната прокуратура започна проверка - във връзка с неспазването от страна на „Латвийски газ“ на законовите изисквания за формиране на задължителен резерв в хранилището „Инчукалнс“ за снабдяване на латвийските потребители. И така, наистина ли има достатъчно газ или не?
На 20 септември правителството на Латвия разреши „с цел намаляване на потреблението на енергия“ временно да намали температурата на въздуха в отопляемите помещения: до ниво не по-високо от +19 градуса.
Това намаление намалява разходите за отопление с около 5%, което според правителството представлява значителни спестявания в дългосрочен план. Кабинетът на министрите предвиди, че в периода от 1 октомври 2022 г. до 30 април 2023 г. управителят на жилищна сграда трябва да осигури съответните параметри на отоплителната система - температурата на въздуха в апартаментите да не надвишава 19 градуса, но не е по-ниска от 18. Правителството реши още, че в периода от 1 октомври до 30 април 2023 г. управителят на жилищна сграда има право временно да намалява температурата на топлата вода.
Всички тези решения предизвикаха възмущението на латвийците. Мнозина смятат, че правителството не е в състояние да осигури социално-икономическа стабилност в страната - и с тромавите си решения само тласка държавата в пропастта. В тази връзка постоянно се чуват напомняния, че следващите парламентарни избори в страната са на 1 октомври.
„Температурата на топлата вода ще бъде намалена. Стайната температура ще бъде понижена. До 19 градуса. Явно за охлаждане на горещи глави. На 1 октомври вземете паспорта си, отидете до най-близката избирателна секция и кажете на управляващата коалиция: „Чао, задници“, призовава латвийският блогър Алексей Гуленко.
Напоследък латвийците активно споделят помежду си съвети в социалните мрежи, предназначени да помогнат за намаляване на разходите за комунални услуги. Например: „Ако намалите времето за душ само с две минути, можете да спестите до 8000 литра вода годишно.“ Или друг съвет: „Намалете стайната температура с един градус и спестете необходимата енергия за отопление с 5%. Можете да компенсирате това, като носите любимия си пуловер и топли чорапи.”
Но тези съвети не са за всеки. По-специално социалните работници, които се занимават с най-възрастните пенсионери, отбелязват, че понякога възрастните хора просто не могат да запомнят всички тези многобройни съвети. Освен това възрастните хора просто се нуждаят от топлина. И още повече, тези съвети не са много подходящи за предприятия и обществени услуги.
Университети, затвори, ресторанти - всички бият тревога
Например енергийната криза засегна и висшето образование в Латвия. „Преместете студентите дистанционно и затворете цели сгради. Ето как латвийските университети се подготвят за предстоящия отоплителен сезон. Тук признават, че без инжекции от държавния бюджет може да не успеят до пролетта ”, пише латвийската журналистка Виктория Пушкеле-Ото.
Тя дава цифри: миналата година - 2,5 милиона евро, а тази - над 4 милиона евро. Рижският технически университет (РТУ) се готви за такива разходи за електроенергия и топлина. Те прогнозират, че тази зима обичайните сметки ще се утроят. „Техническият университет в Рига е много енергоемък. Ние сме като фабрика, в която има роботи, автоматични системи, сървърни зали, които консумират много електричество специално за научни цели“, казва Юрис Илинс, административен директор на РТУ.
Университетът вече е разработил план за спестявания. Ръководството на РТУ счита, че само едно понижаване на температурата на въздуха в помещенията е недостатъчно. „Една от идеите как да се спестят пари е през зимните месеци – от средата на декември до края на февруари – всички студенти да бъдат изцяло прехвърлени на дистанционно обучение“, каза Илинс. Някои от студентите на Латвийския университет (ЛУ) също планират да преминат към дистанционен режим, някои от чиито сгради се очаква да бъдат временно затворени.
В Латвийския селскостопански университет (ЛСУ) сметката за ток се е увеличила пет пъти спрямо миналата година - от 30 000 евро на 150 000. И това въпреки факта, че университетът вече пести - изгасиха осветлението в почти всички коридори.
„Изобщо няма решения. Бюджетът, който отделяте за висшите училища, не ни стига повече от десет години. Сега имаме нужда от допълнителни четири милиона. Няма къде да се вземат. Направихме всичко по силите си“, каза ректорът на ЛСУ Ирина Пилвере, изтощена. ВУЗ-ът иска от държавата допълнителни 600 000 евро. Сметките за светлина и ток и тук са скочили двойно.
Подобно е положението и в затворите. Латвийският департамент по местата за лишаване от свобода обяви, че ще предприеме мерки за пестене на енергия. Предвижда се спиране на отоплението в неизползваните помещения или намаляване на температурата, както и намаляване на броя на използваните административни помещения и изключването им от отопление.
Предвижда се намаляване на налягането на топлата вода, дистанционно провеждане на срещи, комбиниране на пътуванията на персонала, забрана на използването на електрически нагреватели в местата за лишаване от свобода и др. Внесено е съобщение до правителството за необходимостта от допълнително финансиране - за „предотвратяване критични ситуации в затворите и рязко влошаване на условията на задържане“.
Случващото се засяга не само държавните институции, но и бизнеса. Много собственици на редица ресторанти и кафенета вече са решили да закрият бизнеса си. Представители на бранша предупреждават, че ако ситуацията не се промени към по-добро, затварянето на ресторанти може да стане масово и в бъдеще това ще засегне цялата икономика на Латвия.
И така, съсобственикът на веригата ресторанти в Рига „Повече слънце“, главният готвач Андрис Берзинш, казва: „Говоря само за сметките на ресторанта: беше 1800 евро, започна войната, и вече е 3500 евро. През юни, юли - 5500, и това е само за ток! Сметка за август - 9200 евро. Това просто противоречи на здравия разум."
Сметките за енергия са станали астрономически, казва Берзинш, въпреки че той и колегите му са намалили потреблението на енергия с около 10% по различни начини. Този пример илюстрира ситуацията в цялата ресторантьорска индустрия.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com