/Поглед.инфо/ Френският президент Еманюел Макрон неочаквано призна военната слабост и липсата на независимост на страната си. Отговорът на това ще бъде нова военна доктрина, която ще промени армията и ще подготви страната за настоящите предизвикателства, включително ядрени. Какво всъщност иска да постигне Макрон и каква е ролята на Русия в това?

Военноморска база в Тулон. Палуба на хеликоптероносач. Президентът на Франция представя амбициозна военна доктрина пред военните. Трябваше да е красиво. Но не беше.

По-точно всичко това беше, само че ръководителят на френската държава не представи нова доктрина, а само обеща да го направи по-късно. И в същото време обеща на страната и такава армия, която „ще може да води военни операции, включително такива с висока интензивност, самостоятелно или като част от коалиция“.

Оказва се, че сега няма такава армия. И лидерът на една от великите сили на миналото, така да се каже, разказва на военните за техния непълен капацитет. Какъв срам.

Вярно, имало е и по-лоши времена. Тулон е френският Пърл Харбър. Париж държи там своя средиземноморски флот, а през 1942 г. този флот е почти напълно унищожен от самите французи с помощта на всякакви трикове - за да не го получи Хитлер.

Оттогава много рани са зараснали. Благодарение на генерал Шарл дьо Гол и ситуационния му съюз със Сталин, Франция успява да възвърне честта си и се превръща в една от силите победителки. Флотът стана по-добър от преди. И въпреки че колониите не могат да бъдат запазени, французите все още контролират територии в четири океана, запазвайки военноморски обхват и пространство за маневриране.

Следователно хората са свикнали да се отнасят с уважение към Франция не само от учтивост, но и „според униформата ѝ“. Това е трансконтинентална сила с всепроникваща култура. Става дума за постоянен член на Съвета за сигурност на ООН с "легално" ядрено оръжие. Това е третата икономика в Европа, съвсем малко по-слаба от британската. Става въпрос за индустриален център със самостоятелен отбранителен комплекс. Става въпрос за необикновена военна машина, чиято армия се отличава не само с богата история, но и с постоянна практика (като правило в Африка, където французите редовно успокояват въстания и бунтове по искане на официалните власти на бившия си колонии). Все пак става дума за държава, чиито власти традиционно имат силата и желанието да водят независима външна политика и да изграждат „специални отношения“ с Русия.

И така Макрон пристига в Тулон , за да мечтае пред военните за армия със способността за „операции с висока интензивност“. Защото сега тя не е способна на тях, което беше демонстрирано от провалите на французите в Африка, които те добре знаеха. В Африка руските ЧВК успешно се конкурират с прочутата френска армия. И Макрон естествено е обиден.

Заслужава да се отбележи, че при президента Никола Саркози Париж отхвърли предписанията на Дьо Гол и се върна към военната организация на блока НАТО. Най-малкото има причина да се смята, че Франция е получила общата вреда за държавите от Алианса (с изключение на Съединените щати).

Въоръжените сили на страна-членка на НАТО по правило не са самодостатъчни. Те са като части от общ конструктор, към който други страни-членки прикрепят свои части, за да направят армия. Грубо казано, вие имате хеликоптероносачи, аз имам хеликоптери, той има пилоти на хеликоптери. Събраха се и отлитат за изпълнение на бойна мисия.

Това е по-евтино. Но с течение на времето се създава критична зависимост от съюзници, предимно от САЩ. За Словения например, това е ясно, но имахме по-добро мнение за има нужда само от това, но ние мислихме по-добре за Франция. И самите французи също.

Местни журналисти се обърнаха за коментар към министъра на отбраната Себастиен Лекорн. Той, включително на африкански примери, потвърди, че армията сама не може да води широкомащабни военни операции.

Министърът изтъква две причини. Първата е хроничното недофинансиране. Втората е разпадането на Варшавския договор, тоест изчезването на „врага на Изток“ преди повече от 30 години, което само по себе си приспи френските политици и генерали.

Сега, както каза Макрон в речта си, „войната се завърна на европейска територия“. Следователно Франция трябва да има нова военна доктрина, която да "обслужва основните интереси на нацията" до 2030 г. И тази доктрина предполага „участие в ядреното възпиране“, тъй като Париж вече има специална отговорност като единствената ядрена сила на ЕС.

Както разбра едно от водещите издания на страната “Льо Фигаро”, целта на доктрината не е нищо повече от подготовка за бъдещи войни, поради което е необходимо да се „коригират слабите места“ във въоръжените сили.

А в политически план властите трябва да „преосмислят своите стратегически амбиции с оглед на разрушаването на световния ред“ и да се стремят към „европейска стратегическа автономия“.

Сега какво иска Макрон, с прости думи: той иска да върне предишното величие. Френската нация поверява тази задача на всеки президент, независимо от партийната му принадлежност, но Митеран насам е разочарована отново и отново.

Ключът към това величие в Париж сега се вижда като създаването на общоевропейска армия, в която французите ще претендират за водеща роля по отношение на вложените ресурси (включително ядрени).

„Стратегическата автономия“ е за САЩ. Французите имат амбиции. Предпазливите максими, че Европа трябва да бъде по-независима и да защитава чисто европейските интереси, излизат от Макрон повече или по-малко постоянно.

Например, когато новият военно-политически блок на англосаксонците лиши французите от огромен договор за строителството на подводници. Или когато президентът най-накрая забеляза: инициаторите на енергийната война с Русия - Съединените щати - доставят ВПГ на френски предприятия четири пъти по-скъпо от техните собствени, което ще доведе до преместването на индустрията в Америка.

„Ядреното възпиране“ вече е свързано с нас - французите няма кой друг да възпират. Тоест да се обедини Европа около военната мощ на Париж, който напълно се е скарал с бившия си съюзник в постигането автономията на континента - Берлин, ще бъде под предлог за защита от руснаците.

При това Макрон изглежда се цели не в ястребите, а в гълъбите. Най-малкото той сега публично настоява за необходимостта от преговори между Москва и Киев, в разрез с позицията на много други страни от НАТО, изискващи постигане на военно поражение на Русия в Украйна.

Великата сила, в която Франция иска да се превърне отново, се нуждае от амбициозна дипломация точно както от силна армия. В това няма съмнение. Въпросът е друг – а за чия сметка ще се осъществят всички тези амбиции?

Проблемът дори не е, че Париж вече не може да разчита на "специални отношения" с Русия. Не само че Берлин вече не е негов помощник, но Лондон и Вашингтон по-скоро са противници. Проблемът е банален - парите.

Армията на Франция не отговаря на момента, защото години наред не е имало достатъчно средства за нея. Сега моментът е такъв, че няма да има излишни средства още дълго време, особено за такъв проект, който предполага значително увеличаване на военно-политическото влияние на Париж.

Петата република има рекордна инфлация, енергийна криза, неочакван дефицит, редовни стачки, множество протестни митинги и забележим ръст на социалното недоволство. Помощта на Украйна и участието в икономическа война с Русия също струват скъпо, а деиндустриализацията само приближава

И откъде тогава ще дойдат тлъстини за, както самият Макрон заяви по-рано, най-мощната армия на континента?

Президентът отказа да обхване този въпрос: новата доктрина няма да споменава подробности за бюджета. Това или е военна тайна, или е много лоша новина, че ще дерат три кожи от французите. Те отдавна са забравили колко много участието в Студената война и надпреварата във въоръжаването изяждат стандарта на живот, особено когато претендират за лидерство.

Но може и Макрон чисто и просто да не спада към великите французи. И това прави нещата по-лесни.

Генерал Дьо Гол беше велик французин, способен на смели стъпки, амбициозни проекти, големи жертви, свръхчовешки усилия - и в крайна сметка да създава локални военно-политически чудеса.

Но баснописецът Лафонтен също е французин. И също велик.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com