/Поглед.инфо/ Първият тур на предсрочните парламентарни избори във Франция потвърди засилването на “Националния сбор”: дясната партия изпревари своите конкуренти. Левичарите са шокирани. Стигна се дори до улични сблъсъци. В края на седмицата е втори тур.

Как протича процедурата

Изборите за Национално събрание на Франция се провеждат по мажоритарна система: победители са кандидатите, получили най-много гласове в своя избирателен район.

Гласуват по класическата схема. Идваш в избирателната секция и слагаш отметка за кандидат от една или друга партия.

Ако избирателната активност е над 25 процента, победителят веднага получава място в парламента. Миналата неделя 76 от 577 кандидати успяха. Останалите чакат втори тур.

За мнозинство в парламента са необходими 289 депутати. Ако това не е така, трябва да се създадат съюзи.

Кой е замесен и какъв е залогът?

За тези избори са се регистрирали 16 политически движения. Има обаче само три фаворита:

- десният “Национален сбор” (НС) на Джордан Бардела, протеже на Марин Льо Пен. Резултатът от първи тур е 33,15%;

— левият „Нов народен фронт“ (ННФ, съюз от партии, създаден малко преди изборите), 27,99%;

— центристкият блок „Заедно“, подкрепящ Еманюел Макрон (20,04%).

Останалите, ако не оттеглят кандидатите си за втория тур, след изборите ще започнат задкулисни преговори: кам кой от „тримата големи” да се присъедини.

Съставът на правителството зависи от резултата от изборите. Според закона министър-председателят се назначава от президента, но при съотношение на силите в парламента. Ако НС остане лидер, Макрон на практика ще трябва да назначи Бардела.

Министър-председателят от своя страна внася кандидатури за министри на президента в съответствие със споразумения с фракциите. Държавният глава има право да ги отхвърли. Тогава започва нов кръг от преговори и възниква криза на изпълнителната власт.

Какво обещават на избирателите?

Основните теми на настоящите избори са миграцията и икономиката. Фаворитите имат различни виждания по тези въпроси.

НС настоява за ограничаване на влизането в страната, това е стандартна точка за Льо Пен. Освен това нейното протеже Бардела обещава да премахне правото на автоматично гражданство за децата на чужденци, ако децата са прекарали пет години във Франция.

„Заедно“ признава проблема с господството на нелегалните имигранти и предлага да се организират центрове за временно задържане в чужбина - докато документите се проверяват. Идеята обаче не е нова: Великобритания вече се опита да направи това, но не доведе до осезаеми резултати.

ННФ, поради лявата си ориентация, се изказва внимателно по въпроса. Нямат ясен план. Но като се има предвид, че сред тях са силни пропалестинските настроения, не е трудно да се разбере: политиката в тази област ще бъде по-мека от тази на центристите и десните.

Поддръжниците на Льо Пен искат намаляване на ДДС върху енергийните ресурси и намаляване на възрастта за пенсиониране до 60 години за тези, които работят от 20-годишна възраст. Имаше и предложение за предоставяне на преференции на френски компании при държавните поръчки. Това между другото пряко противоречи на директивите на ЕС за лоялна конкуренция.

Макронистите също обещават намаление на цените, но без пенсионни отстъпки. Като цяло курсът е същият: по-ниски данъци за корпорациите, привличане на чуждестранен бизнес, опростена процедура за освобождаване на работници.

Левицата, казват те, иска да „бръкне в джобовете“ на богатите. Да въведе данък богатство, да отмени преференциите за корпорациите и да замрази цените на основните хранителни и енергийни ресурси.

НС са известни евроскептици. Не се говори за излизане на Франция от ЕС, но смятат да търсят по-голяма автономия от Брюксел.

Льо Пен обикновено се смята за поддръжник на Москва. Въпреки това, както в случая с унгарския премиер Виктор Орбан, в действителност не всичко е толкова просто. Тя посочи: санкциите срещу Русия са контрапродуктивни и НАТО трябва да се сближи с Москва. Бардела е по-внимателен: той е готов да предостави на Украйна „цялата възможна подкрепа“.

ННФ и “Заедно” са за общо европейско бъдеще.

В същото време отношението им към украинската криза е различно. За две години Макрон смени ролята си на главен преговарящ с образа на „ястреб“: той периодично изразява готовността си да изпрати войски в Украйна. Левицата настоява за преговори. Както отбеляза техният неофициален лидер, бившият кандидат за президент Жан-Люк Меланшон, „не може да има друг изход освен такъв, при който няма нито победител, нито губещ“.

Какво ще се случи след това

Страната се готви за протести. В деня на първия тур до осем хиляди противници на НФ се събраха на парижкия Площад на републиката: пропалестински младежи, екологични активисти, представители на националните малцинства. Стигна се до сблъсъци с полицията.

„Това, което не получим чрез урните, ще получим на улицата“, скандираха на митинг в Нант. Екстремисти нападнаха служителите на реда, които използваха сълзотворен газ.

На площад “Белкур” в Лион бяха издигнати барикади и изпочупиха витрини. Те дори се опитаха да атакуват кметството. В резултат на това агресивните демонстранти бяха изтласкани и разпръснати.

Размирици обхванаха Франция. Властите се опитаха да се въздържат от сурови мерки.

Противниците на Льо Пен сега усилено мислят какво да направят преди 7 юли. Настоящият ръководител на правителството, протежето на Макрон Габриел Атал, вече обяви: блокът “Заедно” може да отстрани десетки свои кандидати.

Това е тактически ход: намаляването на броя на номинираните от центъра и отляво ще позволи да се съсредоточат върху борбата срещу НС.

Приближените на Макрон казаха, че той е готов на съюз с ННФ, само и само да попречи на НС да дойде на власт. Но нямаше официални изявления по този въпрос.

Както и да е, десницата не може да разчита на абсолютно мнозинство. Но като увеличи присъствието си в парламента няколко пъти, НС ще може да повлияе много. По-специално по отношение на икономиката и социалната политика.

През 2002 г. Жан-Мари льо Пен, бащата на Марин льо Пен и основател на “Националния фронт” (по-късно преименуван на “Национален сбор”), сензационно достига до втория тур на президентските избори. Това също шокира и левицата, и центъра.

Издигнаха лозунга: „По-добре крадец, отколкото фашист“. И във втория кръг Ширак победи Льо Пен. Сега те искат да нещо подобно.

Какво пречи да постигнат споразумение?

Според Николай Топорнин, доцент от катедрата по европейско право в МГИМО, повторение на сценария отпреди 22 години е малко вероятно, най-вече защото левият блок все пак няма един лидер. В допълнение, ННФ вече има по-добри показатели от „Заедно“. Тоест левицата може да диктува волята си на Макрон. А той не би искал нещо подобно.

„Ясно е, че до известна степен за него вероятно е малко по-лесно да се справи с левия блок, отколкото с Бардела и Льо Пен, но засега всичко показва, че гласовете на втория тур ще бъдат разпределени приблизително по същия начин казва експертът. Тоест никой няма да получи мнозинство и Франция, може би за първи път в историята си, ще се изправи пред толкова разнороден парламент.

И накрая, левицата не бърза да се коалира с Макрон поради опасения от увреждане на имиджа. Те отдавна и последователно се противопоставят на политиката на президента, което означава, че изоставянето на някои от техните планове и искания е „изстрел в крака“.

Следователно, заключава Топорнин, Петата република я очакват трудни времена. Ще има дълго и проблемно формиране на кабинет. А Макрон, който не смята да подава оставка, в никакъв случай няма да може свободно да осъществява инициативите си през парламента, както досега.

Превод: В. Сергеев