/Поглед.инфо/ Твърдението на някой си Ян Емерик Рощишевски, който се представи за полски посланик във Франция, че в случай на военно поражение на Украйна, Полша няма да има друг избор, освен да влезе във въоръжен конфликт, беше незабавно опровергано от някои други поляци , но също не от най-високо ниво. От това можем да заключим, че мнението на Пан Ян, поне за момента, не е официалната позиция на полската държава.

Но няма да е възможно напълно да си затворим очите пред това изявление - дори само защото то очевидно е направено с причина и отразява възгледите и стремежите на определен сегмент от полското общество, при това значителен и в никакъв случай маргинален сегмент . Гласът на този сегмент днес се чува не само от полското посолство в Париж, но и от радиоприхващания в Донбас, където полската реч присъства осезаемо от украинската страна на фронта, а в някои сектори напълно преобладава.

Това са полски наемници, които се бият и умират с хиляди на страната на ВСУ, но не е ясно дали за пари, за Украйна, просто срещу Русия и руснаците или за нещо друго. Тъй като много се повтаря в руско-украинско-полската история, може да се каже, че прототипът на тези наемни отряди са бандите на Гонсевски и Лисовски, които тормозят Русия в началото на XVII век. И очевидно правят същото – в мрежата се появява информация, че наемници ограбват православни храмове в окупираната от Украйна част от Донбас и продават старинни кръстове и икони в интернет. Няма съмнение, че полските ветерани от конфликта, "закалени" от убийства и грабежи, ще бъдат с две ръце за подкрепата, разширяването и задълбочаването на техния занаят от редовната полска армия.

Струва си да припомним, че почти цялата пролет на миналата година беше прекарана с нас в очакване на навлизането на полски части в Западна Украйна, или с цел да се изправи срещу руските войски, или за окупацията на вкусните „Източни креси“. Назоваха се конкретни дати, направиха се прогнози как трябва да се реагира на това.

Въпреки това, по-близо до лятото, боевете бяха ограничени до нови руски региони в бившата източна и западна Украйна и идеята за полска намеса изчезна от само себе си. Днешното възраждане на тази идея показва, че поне сред високопоставените поляци се говори, че предполагаемото настъпление на ВСУ е обречено на провал, след което украинската съпротива ще бъде сломена.

Едва ли обаче такива разговори се водят само в Полша, която е загрижена за защитата на „европейските ценности“ на Бандера и сатанизма. Вярвам, че покровителите на киевския режим в САЩ и ЕС вече провеждат предварителен кастинг за ролята на хората, които ще бъдат хвърлени в пещта на въоръжена битка, веднага след като самият „последен украинец“, на когото са решили да се бият, пада на бойното поле или забива щик в земята (разбира се, пожелаваме му втори). Някои кандидати вече трескаво позират във войнствени пози, разклащайки бойните брадви на дядо си.

След това в Молдова намекват, че не са против силовото решаване на проблема с Приднестровието. Тогава грузинците, запалени от винения дух на свободата, крещят по площадите в Тбилиси: „Към Сухуми, към Сухуми!”. Литовците като цяло са готови да се втурнат към Русия с цялата си безбройна орда от поредния махмурлук. Предимствата на поляците в това състезание на идиоти са очевидни: те са много, те вече имат доста прилична армия и на тяхна страна има вековна история на антируска и антиправославна злоба. Но има моменти, които на теория би трябвало да предупредят западните партньори на Полша.

Полската държава престава да съществува през XVIII век не в резултат на военна загуба от по-силен съперник; всичко, което е възможно, е било изгубено преди. Речпосполита просто беше разделена от нейните съседи - Прусия, Австрия и Русия. Съгласни сме, че това е най-унизителният начин за премахване на държавата. Великите сили от онова време просто взеха и решиха: вече не ни трябва такава държава, няма фундаментална нужда от нейното съществуване. Сега изглежда, че този раздел имаше своя собствена истина: това, което заслужаваха, го получиха.

По това време Полша остана извън европейската шахматна дъска като пропаднала империя, която не успя да реализира амбициите си. Днес Полша стърчи извън европейската структура по същия начин като Турция, с тази разлика, че Турция никога не е била страна от съветския блок и именно поради тази причина не е бързала да бъде приета в ЕС, но приети само в НАТО. Сега Полша и Турция са на паралелни курсове в преследване на призраците на изгубени империи. Но ако хипотетичното укрепване на Турция не заплашва европейското ядро, то не може да се каже същото за Полша.

Да си представим, че гледната точка на пан Рощишевски е надделяла в полското ръководство. И да предположим, че плановете на полските реваншисти станат реалност. Светът ще има Полша с територия, разширена с Галиция, с въоръжена до зъби армия и с боен опит. Кого ще заплаши такава Полша, само Русия и Беларус ли? Не, това също ще застраши Германия и не напразно полските власти наскоро повдигнаха въпроса за плащането на репарации от Германия за щетите, причинени по време на Втората световна война. Тогава изглеждаше безсмислена арогантност, а сега започвам да подозирам дори известна далновидност в това. Нещо повече, Германия, отслабена, лишена от руски енергийни носители, унизена от пълзящи пред Съединените щати и изпълнена с проимигрантски, джендър и екологичен дневен ред, ще бъде изправена пред такава заплаха. Нищо добро не блести за германския народ, ако подкрепя полските амбиции.

Но няма ли да има заплаха за Чехия, от която Полша вече беше изтръгнала Тешин, докато Хитлер беше зает със Судетите? И в същото време ще бъде възможно да се отнеме Вилна от Литва, защо да губите време за дреболии?

Който твърди, че всичко това изглежда като безпочвена фантазия, нека си мисли, че става дума за реални исторически прецеденти. Всичко това вече се е случвало в историята и то не толкова отдавна. Стратезите на НАТО са много доволни, че успяха да превърнат Украйна в таран срещу Русия, но Украйна е изолирана от своите спонсори чрез източноевропейския буфер. Играта на милитаризация на Полша би била фундаментално по-опасна за тях. Опасявам се обаче, че е безсмислено да се позоваваме към инстинкта за самосъхранение на управляващите европейски елити в наше време.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?