/Поглед.инфо/ Урсула фон дер Лайен се състезава с Братя Грим в съчинението на „приказки за лека нощ“

За какви ли не възможности не се е хванала Европейската комисия, водена от суперамбициозната си ръководителка Урсула фон дер Лайен, в търсенето на замяна на руския газ за ЕС - от Африка и Америка до Азия и Кавказ. И всичко напразно.

Оказа се, както в случая с превърналия се във фаворит Азербайджан, че или ресурсната база е недостатъчна, или всички резерви са заети от потребители от Източна Азия за дълго време напред. Това смазва, например, надеждите на европейците в Катар. Ръка за помощ подават „братските“ САЩ, но на толкова непосилна цена, че ако щеш, с дърва се грей.

И онзи ден най-накрая шумно се обяви, че решението е почти намерено. Израел ще спаси Европа като достави газ. На 15 юни в Кайро беше подписано тристранно споразумение между него, Европейския съюз и Египет за доставка на тази суровина за Европа във „нарастващ мащаб“. От "Обетованата земя", която наскоро се сдоби със своето "газово чудо", желаното вещество първо ще бъде пренесено по газопроводната система в Египет, където ще бъде втечнено в строящите се заводи, а след това ще бъде прехвърлено на европейския континент със специални кораби.

Фон дер Лайен, която покровителства подписването на споразумението, обяви с патос, че това ще помогне на Европейския съюз да се отърве от руската зависимост. „Какъв специален момент“, каза тя , „много горещо приветствам подписването на това историческо споразумение!“ Но нещо ни подсказва, че този "спасителен" газов балон за Европа ще се спука дори по-рано от предишните.

В момента Израел оперира три големи газови находища. Тамар, открит за първи път през 2009 г. на 90 километра западно от Хайфа, съдържа 240 милиарда кубически метра газ. Година по-късно най-голямото израелско находище Левиатан, съдържащо 450 милиарда кубически метра газ, беше открито на запад.

През всички следващи години към тях е добавен само Кариш-Танин с обем от около 100 милиарда кубически метра. Общо 790 милиарда кубически метра с перспектива според експертите да достигнат 1 трилион кубични метра след допълнително проучване, но едва ли повече.

Като цяло историята на опитите за прехвърляне на новооткритите газови ресурси на Източното Средиземноморие на континента не започва днес. През 2020 г. с фанфари Гърция, Кипър и Израел подписаха споразумение в Атина за създаване на Източносредиземноморския газопровод (EastMed), който се простира на почти 2000 километра и трябваше да бъде най-дългият подводен газопровод в света.

Очакваше се , че ще доставя газ на Европа, като свърже израелското находище Левиатан и кипърското находище Афродита от 2025-2026 г. Проектът обаче спря поради несравнимостта на разходите за него и предполагаемия слаб капацитет - 10 милиарда кубически метра газ годишно за първия етап. С дълбочина в зоната до 3 км, разходът на метал за газопровода анулира всякакви шансове за изплащането му.

Освен това Турция изрази категоричното си несъгласие с този проект. Той категорично се противопоставя на всякакви проекти за доставяне на газ от Република Кипър на газовия пазар, без да се вземат предвид интересите на Севернокипърската турска република. В същото време Анкара ще се съгласи да доставя чисто израелски газ през своя територия. И позицията на САЩ, които първоначално го одобриха, беше от решаващо значение за торпедирането на този проект.

На 9 януари 2022 г., при промяна на предишната политика, администрацията на Байдън обяви, че вече не подкрепя EastMed. Държавният департамент на САЩ изпрати по имейл до гръцкото правителство бяла книга, описваща проекта EastMed като "дестабилизиращ региона и настройващ Израел, Гърция и Кипър срещу Турция".

Тогава изглеждаше, че Вашингтон проявява загриженост за турските интереси, но с развитието на събитията стана ясно, че както винаги, той се ръководи единствено от собствената си изгода. Факт е, че предложеният газопровод ще бъде предимно под европейски контрол и отчасти оставя за ЕС влиянието върху закупуването на газ за собствени нужди.

Споразумението, подписано в Кайро, противно на "ура-европейската" реторика на Урсула фон дер Лайен, прехвърля целия контрол върху преноса на газ към Европа на американската компания Chevron. Тя придоби находището Левиатан през октомври 2020 г., когато пое и газовата компания Noble Energy , която притежава всички египетски проекти.

Повечето от специалистите на офшорните производствени платформи, изградени в тази зона, са американци, които работят по вахтения способ. В резултат цената на втечнения природен газ оттук за Европа едва ли ще бъде по-ниска от тази на доставките от САЩ, които хващат континента чрез този проект в газови клещи.

По пътя към "спасяването" на Европа с израелски газ има и други "клещи". Това е Сцилата на ливанската Хизбула и Харибдата на палестинския Хамас, които смятат, че Израел незаконно добива газ, който също така трябва да принадлежи и на Ливан и Палестина (в района на Газа). Техните войнствени лидери обещават, че ще могат да нанесат непоправими щети на изпълнението на тази сделка, ако не бъдат взети предвид законните интереси на ливанците и палестинците. Повечето копия се трошат около находището Кариш-Танин, разположено на стика на морските икономически зони на Ливан и Израел, без което проекта като цяло не може да бъде реализиран.

Израел, разбира се, може да игнорира заплахите на ливанското правителство и лидера на Хизбула Хасан Насрала, но дали международните застрахователи ще подкрепят израелците в това? Едва ли, особено предвид нарастващия поток от контрабандно ракетно оръжие от Украйна, която се превръща в основен доставчик, преди всичко за Близкия изток, който силно се интересува от ефективни оръжия.

На юг палестинците в Газа също искат своя дял от пая за развитие на Левиатан. Те от своя страна могат да повлияят на разпространението на негативни нагласи към този проект в Египет, без чието участие проектът няма да бъде възможен.

Дори американците и европейците, които следват примера им, по някакво чудо да успеят да прокарат подписаното споразумение през всички „клещи“, това няма да даде някакъв приказен ефект. Потреблението на европейския газов пазар е около 500 милиарда кубически метра годишно, от които Русия е доставила 155 милиарда кубически метра през 2021 г., а ресурсната му база е от 37,4 трилиона кубични метра. Цялото годишно производство на Израел е 20 милиарда кубически метра с перспектива за удвояване и ресурсна база от 0,7 - 0,9 трилиона кубични метра.

В същото време той възнамерява да похарчи точно половината от газа за нуждите си, като се ангажира да достави още 10 милиарда на съседите си по дългосрочни договори. В идеалния случай за Европа Израел разполага с не повече от 10 милиарда кубически метра газ годишно. Капка в океана или поредната „приказка за лека нощ“ от Урсула фон дер Лайен!

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели