/Поглеед.инфо/ Позицията на „Газпром“ в преговорите с Кишинев изглеждаше печеливша. Условията на сключения договор обаче, обявени от молдовската страна, изненадват с щедростта си от страна на руската компания. Какво може да се крие зад кулисите на новото споразумение?

Напрегнатите преговори между „Газпром“ и Молдова приключиха с подписването на петгодишен договор. „Газпром“ коментира доста сухо това събитие, като заяви само, че договорът е удължен при взаимноизгодни условия. Молдова е много по-приказлива. Молдовските власти смятат, че „Газпром“ е направил отстъпки и са доволни от това.

Според вицепрезидента на Молдова е известно, че през ноември цената на руския газ за страната ще бъде 450 долара, а през декември вече 400 долара по нов договор. Не е напълно ясно обаче каква е формулата на цената в новото споразумение. Предишният договор, който приключи на 31 септември, имаше уникална формула за ценообразуване. В продължение на шест месеца, когато търсенето на газ и спот цените спаднаха, Молдова получаваше газ на цена, фиксирана към европейския спотов пазар, и шест месеца, когато търсенето и спотовите цени нараснаха, на фиксирана цена на петрола. За годината цената на газа за Кишинев беше 150-200 долара за хиляда кубически метра.

Но договорът приключи и от 1 октомври „Газпром“ продава гориво на Молдова на пазарни цени, фиксирани към спот-цените в Европа, без никакви фактори за намаляване. Газът започна да струва 700-800 долара за хиляда кубически метра, което беше катастрофа за бедния Кишинев. Това обаче не попречи на Молдова да закупи няколко пробни оскъдни партиди от 1 милион кубически метра газ в други страни. Европейците определят цената още по-висока - за хиляда долара за хиляда кубически метра. „Газпром“, от друга страна, предложи на Молдова по договора цената на газа, обвързана със спот пазара, плюс 20-25% отстъпка.

Какво стана накрая? „Формулата за ценообразуване не е напълно разбрана. И двете страни се съгласиха, че трябва да има обвързаност изключително със спот пазара. И спорът беше единствено за размера на отстъпката. Русия беше готова да даде 20-25% отстъпка, докато Молдова поиска 50% “, припомня Игор Юшков, експерт от Националния фонд за енергийна сигурност и Финансовия университет към правителството на Руската федерация.

Можем само да гадаем каква е формулата за ценообразуване в новия договор. Първият вариант е цената на газа за Молдова да се изчислява спрямо текущите спот цени. „Тогава се оказва, че Кишинев наистина е извадил 50% отстъпка от „Газпром“. Защото сега спот цената в Европа е само 900 долара за хиляда кубически метра, а Молдова ще получава газ за 450 долара “, казва експертът.

Вторият вариант е цената на газа за Молдова да бъде обвързана със средните спот цени за тримесечието, които бяха преди шест (или девет) месеца. Това е традиционен компонент на формулите за ценообразуване в дългосрочните търговски договори на „Газпром“. „Тогава формулата за ценообразуване е по-близка до предложението на „Газпром“. Тоест той предостави на Молдова 25% отстъпка от спот цената, която преди шест месеца беше по-малка от сега “, казва експертът на НФЕС.

Но и двата варианта не обясняват как цената на газа за Молдова пада до 400 долара през първия зимен месец – декември. Предходните два варианта предполагат повишаване на цените на газа всеки месец, предвид ситуацията на европейския спот пазар.

Следователно третият вариант - страните отново са подписали смесена ценова формула, където все пак има връзка не само със спота, но и с цените на петрола. Но в е трудно да се отгатне при каква пропорция.

„Обръщането към петрола изглежда странно. Това е политически нелогично за Молдова. Новото ръководство на страната има нетърпение да влезе в Европа, което настоява да се привърже към мястото и да избягва обвързването с котировките на петрола “, казва Игор Юшков. Следователно е възможно за Молдова да са направени специални ценови условия за три зимни месеца - декември, януари и февруари - под формата на допълнителна отстъпка. Това е четвъртият вариант, който обяснява 400 долара през декември срещу 450 през ноември. Ясно е, че зимните месеци са най-трудни поради рязкото увеличение на търсенето на газ, така че цените на газа обикновено са по-високи, отколкото през другите месеци.

Вторият важен момент, който страните бурно обсъдиха, беше молдовският дълг от 709 милиона долара към „Газпром“, който беше формиран през предишни години. Тук „Газпром“ постигна това Молдова да признае съществуването на дълг. „Сега спорът се измества към размера на дълга“, казва Юшков.

Окончателният размер на дълга и планът за възстановяване ще бъдат определени след одитния доклад. Одитът ще бъде извършен от чуждестранна компания, избрана от молдовското правителство. Но страните се договориха да подпишат споразумение за уреждане на дълга до 1 май 2022 г. Говорим за дълга на десния бряг на Днестър, с изключение на Приднестровието - 430 милиона долара плюс неустойки, които доведоха дълга, според оценките на „Газпром“, до 709 милиона долара. Въпросът за дълга за газ от непризнатата Приднестровска молдовска република (който е цели 7,5 милиарда долара) не е обсъждан нито по време на преговорите, нито в подписаните протоколи, каза министърът на инфраструктурата на Молдова Андрей Спину.

Като цяло шансовете Молдова да изплати този дълг се увеличават. „Но ако изчисленията на „Газпром“ не съвпадат с резултатите от някакъв одит, тогава той най-вероятно ще заведе иск в арбитраж и ще съди Молдова“, каза Юшков. Въпреки че съдебният опит в Стокхолмския арбитраж в рамките на искове на „Нафтогаз“ срещу „Газпром“ и обратно е неприятен. „Това е сериозна съдебна институция, но в крайна сметка делото завърши с фарс, съдът призна условието „вземи или плати“ и принуди „Газпром“ да плати на Украйна, но не призна условието „вземи или плати“ и го направи да не принуди Украйна да плати на Русия. Всички разбират отлично, че това е пълна глупост и политическо решение “, каза източникът. В резултат на това той не изключва, че историята с плащането на дълга може да се проточи, към което, може би, Молдова ще се стреми, за да не изплаща дълга възможно най-дълго.

„Газпром“ имаше сто процента позиции за преговори, Молдова – нула. „Газпром“ може да продължи да натиска Молдова, така че първо да изплати дълга и едва след това да подпишат договор и да ги принудят да плащат за газ по цена на европейския пазар. Всяка друга търговска компания би направила точно това. Но вече се чу вой, че „Газпром“ уж използва монополното си положение и той отиде да го посрещне “, казва Юшков.

Като цяло историята, според Молдова, изглежда все едно „Газпром“ е направил твърде щедри отстъпки. Може би руската търговска компания е получила в замяна някои други "кифлички", които са останали зад кулисите. Какви? Например западната преса пише, че уж Русия поставя политическо условие на Молдова – принуждава я да се откаже от евроинтеграция.

„Би било наивно обаче „Газпром“ да се надява, че Молдова ще спре да следва пътя на Украйна и балтийските държави към европейска интеграция. Струва ми се, че въобще не трябва да се очакват политически промени от страна на молдовското ръководство. То ще продължи да се фокусира върху Европейския съюз “, казва Юшков.

Според него Западът е този, който закачи на Русия етикет, че газът е енергийно оръжие и непрекъснато предава тази идея на масите. Но практиката показва, че предоставянето на отстъпки за газ в замяна на известна политическа лоялност не работи.

„Например, дълги години на Украйна бяха предоставени специални условия за търговия с газ, но в резултат на това Украйна, главният враг на Русия, я замеря с кал. На Беларус също бяха дадени милиарди отстъпки, но Минск не се съобрази с позицията на Русия и провежда абсолютно независима от нас политика. Само когато самият Беларус попадна под санкции, нямаше друг избор, освен да се обедини с Русия “, казва източникът.

Всъщност самата Молдова има уникален договор от години, според който цената на газа беше изключително ниска. Но това не попречи на страната да започне курс към европейска интеграция. „Никога не е имало толкова уникален договор. Това не доведе до това Молдова да стане по-зависима от Русия и да развие някои проруски настроения “, казва експертът на НФЕС. Може би, предполага Юшков, е било възможно да се договорим с Молдова, че тя няма да прилага нормите на Третия енергиен пакет на ЕС у дома и да изисква разделяне на собствеността на „Газпром“. „В търговски договор обаче не може да се посочи правителствена гаранция, че няма да извърши реформи на енергийно ниво в ущърб на „Газпром“. Това е фантастично дори за Молдова “, каза Юшков.

Третият вариант се отнася до евентуални преговори за прехвърлянето на Молдова към "Турски поток". По принцип договорът може да предпише правото на „Газпром“ да промени точката на доставка и приемане на газ за страната или да регистрира не една, както обикновено, а две точки за доставка и приемане на газ. Това означава, че когато транзитният договор с Украйна приключи през 2024 г., „Газпром“ ще може да прехвърли Молдова от украинския маршрут към „Турски поток“.

Споразумението с Молдова ще остане в сила цяла година след края на транзитното споразумение между Газпром и Украйна през 2024 г. „Можем да предпишем, че ако няма транзитна доставка през Украйна, тогава ще доставяме през Румъния. Но с нормална транзитна тарифа е просто удобно да се доставя газ за Приднестровието и Молдова през Украйна. Може би това е един вид гаранция, че „Газпром“ ще бъде готов да изпомпва газ през Украйна за Молдова, но ще говорим за малки обеми от три милиарда кубически метра газ “, казва Юшков. Но като цяло в тази история „Газпром“ все пак изглежда така, сякаш не е ясно защо силната страна е отстъпила.

Превод: В. Сергеев