/Поглед.инфо/ Победителят на парламентарните избори в Германия, блокът ХДС/ХСС, спечели по най-бездарния начин. Така че сега германците може изобщо да не получат ново правителство, а Фридрих Мерц рискува да не стане канцлер. Според преброяването в общи черти, в тези избори изобщо няма победители - само губещи. С едно изключение.

Резултатите от изборите за Бундестаг са иронични. След като се включи в авантюрата да се сблъска с Русия преди три години, Германия загуби по най-различни начини – икономически, политически, всякакви. И още първите избори в епохата на новата Студена война бяха загубени от всички политически сили, които участваха в тях.

С изключение на онези, които твърдяха, че „преди беше по-добре“, а „преди“ това е по времето на ГДР и Източен Берлин. Избирателната карта на вече отминаващата кампания сякаш пресъздава географската карта от онези години, когато съществуваха и двете Германии, и дори СССР с Варшавския договор.

Във всички области на източните провинции на първо място е партията „Алтернатива за Германия“ – врагът на традиционните елити , глобалистите, брюкселските чиновници, мигрантите и привържениците на конфронтацията с Русия. Изключение прави Източен Берлин, където мнозинството гласува за левицата, чиито корени се връщат към управляващата партия на ГДР и наследството на другаря Ерих Хонекер.

На последните избори за Бундестаг, когато левицата не успя да преодолее избирателния праг от 5%, тази сила беше отписана. Когато популярният политик Сахра Вагенкнехт напусна нейните редици и създаде собствена партия , това трябваше да довърши наследниците на Хонекер. Но таблото показа неочакван резултат: 8,8% за левицата и 4,972% за Съюза на Сахра Вагенкнехт (ССВ).

Възходът на левицата от пепелта се обяснява между другото с активна онлайн пропагандна кампания, насочена към младите хора. Болезненото поражение на Съюза на Вагенкнехт, за когото се предричаше голямо бъдеще, е продиктувано от разочарованието на избирателите. Нейната партия влезе в коалиции със системните партии в редица германски провинции (т.е. в местния управляващ елит), но това не промени нищо за тези провинции: политиката остана същата и ССВ загуби аурата си на новост, надежда и протестен плам.

Това, което може умерено да подслади хапчето разочарование за Вагенкнехт, е, че крайните резултати от изборите не зарадваха никого в Германия, с изключение на левицата, но включително формалните победители – блока ХДС/ХСС, който преди беше оглавяван от Ангела Меркел, а сега се оглавява от нейния вътрешен враг Фридрих Мерц.

Резултатът от 28,5% е откровено срамен за германските консерватори.

При Меркел те никога не падаха под психологическия праг от 30%, а в най-добрите години на канцлерин, повече от 40% от германците гласуваха за ХДС/ХСС. В тези „най-добри години“ Мерц беше губещя, принуден да напусне политиката, след като загуби вътрешнопартийната борба от Меркел. Още не се понасят.

Едва след пенсионирането на Меркел, Мерц се върна към активната политика и в крайна сметка зае висшия пост в партията, макар и не от първия си опит. И на тези избори всичко беше в негова полза и в полза на неговата партия: непопулярността на правителството, упадъкът на индустрията, спадът на жизнения стандарт, миграционната криза (Мерц е доста твърд противник на миграцията) и разочарованието от Меркел. Е, ама май това е всичко. И получи мижавите 28,5%.

Също толкова формален, колкото победата на консерваторите, беше успехът на партията Алтернатива за Германия (AfD). Второ място и 20,8% от гласовете (точно два пъти повече от последните избори и повече от всякога) е впечатляващ резултат.

Проучвания и екзитполове прогнозираха няколко процентни пункта по-малко за евроскептиците, но ефектът на „срамежливия гласоподавател“ влезе в действие. Населението отдавна беше убеждаван в „неприемливостта“ и „фашисткия характер“ на AfD и мнозина сега се притесняват да кажат на социолозите, че гласуват за „непоклатимите“. Подобен ефект се наблюдаваше и в САЩ с Доналд Тръмп.

Въпреки това, за мнозина, които биха искали фундаментални промени за Германия и бяха готови да поверят осъществяването им на AfD, това е болезнено разочарование: имаше надежда, че ще има много повече „срамежливи гласоподаватели“ – достатъчно, ако не за първо място, то поне за парализиране на политическата система на ФРГ в сегашния й вид.

Но това на практика не се оказа достатъчно, въпреки че "непоклатимите" бяха облагодетелствани от всичко, което облагодетелстваше и християндемократите на Мерц, както и наличието на много слаб съперник в борбата за първото място. Тоест Мерц.

Той е феноменално скучен човек, който в същото време говори невероятни глупости, особено когато се опитва да изглежда силен. Най-глупавото от твърденията му в последните събития е открито изразеното намерение за изнудване на руското ръководство чрез доставка на ракети с голям обсег на действие Taurus на украинските въоръжени сили.

Колкото и полезен да беше канцлерът Олаф Шолц в отношенията си с Володимир Зеленски и Украйна, дори Шолц не се умори да повтаря, че подобна ракетна политика е твърде опасно приключение за Германия. Между другото, Меркел е съгласна с него по този въпрос .

Сега единственият път на Мерц да стане канцлер е да формира управляваща коалиция с ГСДП, настоящата управляваща партия, която спечели 16,4% и е едва трета. Такава коалиция може да се нарече „меркелианска” (въз основа на практиката от епохата на канцлера), „берлинска” (това е управляващата в столицата на ФРГ) или дори „бандеровска” въз основа на партийните цветове – черно за консерваторите на Мерц, червено за социалистите на Шолц.

Самият Шолц по-рано заяви, че би се съгласил само на поста канцлер и ще напусне политиката в случай на поражение. Добре, това, така да се каже, е приемлив вариант: ГСДП ще има нов лидер, този лидер ще получи поста вицеканцлер и най-вероятно шеф на Министерството на външните работи, но който и да стане този лидер, той ще балансира Мерц, който жадува да влезе още по-дълбоко в конфликта с Русия в момент, когато други (и преди всичко Вашингтон при Тръмп) се опитват да се измъкнат от него.

Истински „бандеровска“ коалиция – „ястребова“, радикална и проукраинска – би била „ямайската“ коалиция: „черните“ CDU/CSU плюс „Зелените“ плюс германските либерали от Свободната демократическа партия (FDP), чийто цвят е жълт. В такъв състав правителството на Германия би било готово да изпрати Taurus в Киев още утре, но Зеленски отново нямаше късмет.

След като изместиха дразнещата избирателите ястреб Аналена Бербок, Зелените получиха 11,6%, само с 3 процентни пункта по-малко от последните избори. Те имаха много повече да губят – заради принадлежността си към все още действащото правителство и лично заради Баербок. Но този резултат все още не е достатъчен, за да се наложи Мерц да ги привлича като коалиционен партньор.

Що се отнася до либералите, те спечелиха 4,3% и прелетяха покрай Бундестага. И има само един отговор на въпроса „защо“: защото са либерали.

Класическите либерални идеи, когато „всичко е разрешено“ и „това е просто пазар“, сега са в явен упадък: абсолютното мнозинство вижда интереса си в забрана на нещо (или някого) и по някакъв начин – на допълнително преразпределяне на богатството, но те не са съгласни по въпроса какво точно да забранят (например мигрантите или противниците на миграцията) и как да го преразпределят.

В същото време германските либерали, както и много други либерали, се опитват да компенсират своята непопулярност сред избирателите чрез реклама (те имат пари за това) и политически технологии. Увлечен по особено сложните политически технологии, лидерът на FDP Кристиан Линднер си счупи политическия врат.

Както установиха журналистите по време на кампанията, той умишлено разби управляващата коалиция на канцлера Шолц и изпрати страната на предсрочни избори, надявайки се, че това ще донесе гласове на неговата партия. Полученият резултат обаче се сведе до достатъчно внятното и ясно "вървете на ... си!" от страна на избирателите (броят им е намалял почти три пъти).

По същество Фридрих Мерц няма друг избор, освен да сключи коалиционно споразумение с ГСДП, което е омръзнало на всички във всеки един смисъл. Това със сигурност няма да увеличи популярността на ХДС/ХСС и ще принуди Мерц като канцлер рязко да смекчи апетитите си и по двата, както изглеждаше по време на кампанията, фундаментални въпроса – прехвърлянето на германски далекобойни ракети на Зеленски и ограничаването на миграцията.

Има обаче още два начина. Но е много малко вероятно Мерц да ги избере.

Една от тях е създаването на управляваща коалиция с AfD. Това искат от Мерц Доналд Тръмп, Илон Мъск и много консервативни германци (предимно гласоподаватели на AfD) . Това би било добре от гледна точка на външнополитическите интереси на Русия. Но за Мерц този акт би бил предизвикателство към ЕС, нарушение на едно табу и отмяна на собствените му обещания никога да не сътрудничи с евроскептичните сили в нищо.

Последният начин е да не се съгласявате с никого. Тоест, след няколко месеца на безплодни междупартийни „приказки “ със социалистите, да се съгласите, че бракът по сметка вече е невъзможен и да поискате от германците да раздадат отново картите, тоест да свикат предсрочни избори. Българите например „преправят“ парламента си един-два пъти в годината – и нищо не се случва, докато са живи.

Но за Мерц този път е опасен, защото може да доведе до ново поражение в кариерата му – такова, което да му попречи да стане канцлер, дори въпреки първото място на изборите.

В месеците на правителствена криза много може да се промени – в Германия, в Украйна, в отношенията на Русия със САЩ и в отношенията на САЩ с ЕС. Промените може да са такива, че германците да разберат, че не им трябва като канцлер човек, който е толкова „благоразумен“, че е готов да въвлече страната в нечий чужд военен конфликт, при това когато той е към своя край. Ако е така, време е да спрете да се смущавате от алтернативата.

Превод: ЕС