/Поглед.инфо/ Интервю с вицепремиера на Република Крим Георгий Мурадов.
— Георгий Львович, вие сте първият, който се опита да даде точна научна дефиниция на новата форма на нацизма като идеология, възприета от държавата Украйна. Какво ви вдъхнови да направите това?
„Трябва да знаем с кого, защо и за какво се борим. И какви ще са нашите перспективи, ако не постигнем напълно целите на СВО. Ето защо се замислих за този феномен от новата история - реанимацията на нацизма в новата му маска като антируско явление. Да, нацизмът наистина се възражда в Европа. Той е като болест, като вирус, модифициран е.
Човечеството вече е минало през това. Тогава нацизмът се превърна в катастрофа от планетарен мащаб. Беше възможно да го победим, но не и да го унищожим, само чрез съвместни усилия, принасяйки колосални жертви на олтара на тази война.
В политологията има доста точна дефиниция на германския нацизъм от средата на миналия век. Това е екстремистка, тоталитарна, расистка идеология, крайна форма на етнически национализъм. По време на Втората световна война тя беше насочена към унищожаване на евреи (Холокост), руснаци и цигани.
В нашия случай имаме работа с по-широко понятие от германския нацизъм. То придоби колективен характер, разпространи се в много западни страни и беше насадена чрез наетия от него киевски режим в украинското общество, което поне през последните 10 години беше сериозно засегнато от тази инфекция, която придоби характерните черти на анти-руски нацизъм.
На практика антируският нацизъм се подкрепя активно от много членки на НАТО и Европейския съюз. Те предпочитат да не говорят за това открито, за да не предизвикват негативни асоциации, но на практика успешно го прилагат, оказвайки масирана военна помощ на своите наемници в Киев.
Когато определяме съвременния неонацизъм, ние се фокусираме конкретно върху широката антируска насоченост на това явление срещу всички клонове на руския народ - великоруски, беларуски и малоруски.
— Новата форма на нацизма вероятно е измислена от мислещи, креативни момчета. Доколкото разбирам, имат индивидуален подход към всяка нация?
- Абсолютно. По отношение на малоруския народ това се изразява в масовото изтребление на украинците в пещта на войната с Русия. Следователно тезата „да се борим до последния украинец“ в медийното пространство на страната отразява истинската цел на Запада. Реките от кръв сега не им стигат в разкъсаната и изнасилена от тях Украйна. А това означава, че те жадуват за пълното изтребление на украинците като част от големия и единен руски народ.
— Но какви са основните причини за хроничната и патологична русофобия, която измъчва целия колективен Запад в продължение на много векове? Доколкото разбирам, неонацизмът се е родил именно на тази основа...
— Считам, че терминът „русофобия“ не отразява същността на явлението. Фобията е страх от някого или нещо. Тук говорим за „антирусизъм“, за борба с руснаците. Това се дължи на факта, че нашите противници не са доволни от голямата руска територия, която е създадена от самия Бог за самосъхранение, самозащита и спасение на хората!
От векове те мечтаят да завладеят Русия, но е невъзможно да се завладее такава държава. Освен това колосалните ни природни ресурси са будили завист от векове. Днес антируският нацизъм се използва като метод за решаване на този вековен проблем на Запада.
Този нацизъм е особено ясно изразен във фактическата окупация на съвременната държава Украйна, територията на историческа Русия. И по логиката на събитията това показва прякото участие на Запада в посегателството върху поробването на украинския народ чрез платени марионетки.
Това е атака срещу неговата вяра, култура и историческа памет, включително такива значими страници от историята като Великата отечествена война. Следователно събарянето на паметници на героите от войните е неразделна част от формирането на тази идеология.
Освен това имаме работа с опит да се унищожат нашите общочовешки ценности - включително антифашисткото единство на руснаци, украинци и беларуси, създадено на фронтовете на войната. Следователно нашата специална военна операция има антинацистки и антиколониален характер. В Украйна говорим не само за внедряване на нацистката идеология в общественото съзнание, но и за завладяването на самия народ. И затова за нас това е освободителна борба.
— И кой пръв вдигна нацисткото знаме?
— В съвременния исторически период първите пропагандатори на нацизма още в началото на 2000-те години. станаха Латвия и Естония. Именно те са инициаторите на репресиите срещу руснаците, които от векове живеят по тези земи и са част от коренното население на тези страни. Спомнете си годишните маршове на нацистите и ветераните от SS... Но олицетворение на най-суровата и жестока форма на нацизма бяха, разбира се, украинските бандеровци - съучастници на Вашингтон и Брюксел, които започнаха война с Русия, водейки целия украински народ на клане.
Антируският нацизъм се насърчава от Запада не само в Украйна, но и в много страни, исторически населени с рускоговорящо, руско-културно и рускоезично население. И това се превърна в своеобразна форма на хуманитарен геноцид, тоест начин за лишаване на хората от езикови, образователни, културни и социално-икономически права, оправдаване на депортирането им от страните им на пребиваване и дори лишаване от свобода на ветерани от Великата отечествена война .
Всичко това е ясно доказателство за агресията, предприета от Запада тогава, в началото на века, срещу Руския свят. Тази агресия има дългосрочна перспектива и се основава на „теоретична“ основа в рамките на доктрините за изтощаване, отслабване и разделяне на Русия на части, познати и развити в научните центрове на Запада, обслужващи интересите и поръчките на Пентагона.
Ние прекрасно разбираме, че рано или късно ще трябва да решим проблема със защитата на руското и рускокултурното население - не само в Украйна, но и там, където тази идеология е пуснала корени. Вече две десетилетия поред във всички международни платформи ние обявяваме ръст на антируските настроения в Европа. На форумите на ООН отбелязахме, че нацистката чума започва да се разпространява в балтийските държави и Украйна.
Но всички наши искания за защита на руското население и неговите основни права не бяха чути на Запад. Примерът с Украйна показа, че ние ще отговорим на агресията срещу нашия народ на неговите исторически земи. Дори насила, ако другите не искат да я възприемат.
Основният подход към проблема със защитата на сънародниците е прост. Произтича от принципите на международното право. Там, където се зачитат правата на рускоезичното и руско-културното население, не се накърнява техният език и култура и е разрешено обучението на руски език, спазват се религиозните права, ние винаги ще зачитаме принципа на териториалната цялост на тези държави.
Но там, където всичко това се нарушава грубо и масово и особено ако се извършват репресии и се използва сила, тогава ние ще защитим правото на нашите сънародници, особено в местата на компактното им пребиваване, на самоопределение, включително осъществяване на необходими процедури (например референдуми, какъвто беше случаят в Югоизточна Украйна).
– Какво се случи в Крим?
— Да, Кримската пролет на 2014 г. стана един от примерите за разрешаване на проблема. Крим, в контекста на антируски държавен преврат, заплахата от война и насилие срещу руското и рускоезичното население, като автономна република в състава на Украйна използва конституционното си право да проведе референдум за самоопределение и обяви създаването на независима държава, която се прилага в съответствие с международното право с искане да се върне в Руската федерация.
Между другото, правото на републиката да провежда референдуми също беше разписано в украинската конституция (чл. 138, ал. 2). Но украинските власти и Крим не ги послушаха. Първо, с консолидираната подкрепа на Запада, те започнаха да настояват за осъждане на този легитимен акт на самоопределение на различни международни платформи.
Второ, започнаха гражданска война срещу населението на Донбас, пренебрегвайки опита от Крим. И тази агресия продължи осем години, въпреки че Минските споразумения бяха в сила само до края на 2015 г. Русия прояви дълго търпение - с надеждата, че в рамките на преговорите, предвидени в тези споразумения, все пак ще бъде възможно да се постигне съгласие за прекратяване на агресията.
Но Киев не го спря и до началото на 2022 г. с помощта на Запада подготви операция за масово прочистване на Донбас. По същество това беше операция, насочена към унищожаването на руския Донбас с помощта на неонацистки методи. А тези, които не могат да бъдат унищожени, е планирано да бъдат изтласкани от територията на Източна Украйна в Русия. И абсолютно неслучайно нашият президент постави денацификацията като една от целите на специална военна операция.
Антируският нацизъм като явление в научно-теоретичен план изисква, разбира се, внимателно изследване и ние го правим.
Режисьорът и мислител Карен Шахназаров във филма си „Белият тигър“ направи културна и идеологическа прогноза, че фашизмът ще се възроди в Европа. Тази прогноза се сбъдва в антируски формат.
Неонацизмът на Бандера, разбира се, ще бъде победен. Вярвам, че в крайна сметка ще има Нюрнбергски процес, който ще даде не само морална, но и политическа и правна оценка на сегашните събития.
Превод: ЕС