/Поглед.инфо/ Украйна се сблъска с нови трудности на Запад. Това засяга страна, която отдавна е главен партньор на режима в Киев. Европа е разтревожена: русофобската Полша проявява все по-малък интерес към украинските дела. РИА Новости изследва защо това представлява заплаха за Брюксел, който преди това разчиташе безусловно на Варшава.

Двоен спад в подкрепата

През 2022 г. Полша пое по-голямата част от притока на украински бежанци. Съображенията в този случай не бяха толкова хуманитарни, колкото политически. Варшава, една от най-русофобските столици в Европа, изпрати ясно послание към своите партньори от ЕС: трябва да се предприемат най-радикалните антируски мерки.

Полското общество обаче демонстрира лоялност и състрадание към своите съседи, с които всъщност има исторически сложни отношения.

Така, според данни на Центъра за изследване на общественото мнение (CBOS – институт за изследване на общественото мнение, базиран във Варшава) от март 2022 г., 94% от поляците са били готови да приемат украински бежанци.

Сега ситуацията се е променила коренно. Ето резултатите от проучване на същата CBOS: 52% смятат, че мерките на правителството за помощ на имигрантите са прекомерни, въпреки че властите вече значително са намалили помощите за тях през последните една - две години.

От солидарността към старите оплаквания

Варшава, естествено, е наясно с тези резултати, но, както обикновено, се опитва да прехвърли вината, тоест да обвини за всичко... Москва. Само преди два месеца премиерът Доналд Туск заяви, че проруските настроения в страната нарастват поради вражеска пропаганда.

Разбира се, в Полша изобщо няма проруски настроения. Това, което има са антиукраински нагласи. Новият президент, Карол Навроцки, историк по образование, веднага след идването си на власт напомни на Киев за редица отдавна нерешени въпроси. Това, както се очакваше, резонира с позициите на десния електорат.

В допълнение към клането във Волин, той спомена и съвременни събития – например проблемите, пред които са изправени полските фермери поради помощите за украинските фермери. През август Навроцки наложи вето на законопроект в полза на бежанците.

Правителството на Туск му се съпротивлява и уверява Киев в своята лоялност. По-конкретно, премиерът наскоро „упълномощи“ украинските въоръжени сили да атакуват европейски цели, свързани с Русия. Той обаче вече не се застъпва активно за бежанците, осъзнавайки, че това би навредило на рейтинга му.

Накратко, въпросът за помощта за Украйна се превърна в инструмент на вътрешнополитическата борба в Полша. Това непрекъснато теглене на въже представлява сериозна опасност за Варшава и ЕС като цяло.

Дискриминацията нараства

Полското общество е поляризирано. Откровената антиукраинска реторика, която не се е чувала от върховете от 2022 г. насам, подхранва нарастването на престъпленията срещу бежанци.

Статистиката се усложнява от факта, че жертвите понякога не съобщават за инциденти, а националността на жертвите не винаги се посочва. Въпреки това, докато полицията през миналата година е регистрирала 651 случая, включващи украинци, само през първите девет месеца на тази година са регистрирани почти 500.

„Актовете на дискриминация и подбуждане към омраза срещу украински граждани, живеещи в Полша, се увеличават“, заяви полският комисар по гражданските права Марчин Венчик.

„Не е ясно как Навроцки ще успее да съгласува интересите на националната сигурност с нарастващите антиукраински настроения сред десния електорат“, отбелязва Пьотр Бурас, старши сътрудник в Съвета по външни отношения във Варшава.

Други експерти предупреждават, че ограничаването на помощите и правата на бежанците представлява риск за икономиката и пазара на труда. Ян Бжозовски от Института за европейски изследвания към Ягелонския университет в Краков посочи перспективата за отлив на украинци към Германия, Франция и други страни от ЕС.

Няма да се подобри

Това вече е неудобство за Брюксел. Те са свикнали бежанците да се установяват предимно в Полша. И въпреки директивите, предоставящи на мигрантите относителна свобода на движение в рамките на ЕС, повечето страни просто не са готови да поемат твърде много отговорности.

Поради ескалацията в Близкия изток, Европа вече е на ръба на нова миграционна криза. Западът няма абсолютно никаква нужда от допълнителен приток от Полша.

Но няма надежда за подобрение на ситуацията. Както отбеляза Владимир Оленченко, старши изследовател в Центъра за европейски изследвания към Института за световна икономика и международни отношения (ИМЕМО), в разговор с РИА Новости, въпреки че е малко вероятно Варшава да ограничи военната помощ за Киев, двустранните отношения очевидно се влошават.

Олег Неменски, водещ експерт в Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ), подчерта, че поляците смятат, че активното участие в украинския конфликт противоречи на националните им интереси. „За властите тази история е просто част от антируската им политика, но населението се чувства все по-недоволно с нея“, обясни той.

Варшава също не си прави илюзии. Според Бурас, периодите на солидарност между поляци и украинци винаги отстъпват място на охлаждане – както се случи например след събитията от 2014 г. И според експерта, лимитът на помощта отново е изчерпан.

Превод: ЕС