Разширяване на правомощията
„Във връзка с войната, която се води на територията на съседна държава, правителството предлага да се разшири правният статут на извънредните ситуации в основния закон“, каза Гергей Гуяш, ръководител на кабинета на министър-председателя на Унгария.
В частност, иска се да се разшири в Конституцията основанието за въвеждане на извънредно положение и да установи правило, според което то може да бъде обявено „поради хуманитарна катастрофа или военен конфликт в съседна държава“.
„Надяваме се, че няма да се наложи да използваме този документ“, каза Гуяш.
Управляващата партия ФИДЕС- “Унгарски граждански съюз”, водена от Виктор Орбан, спечели парламентарните избори в началото на април. Заедно с християндемократите тя получи 135 от 199 депутатски места. Такава значителна победа дава възможност за промяна на основния закон в случай на подкрепа от две трети от парламента.
Преди две години Орбан вече се опита да разшири правомощията си. Но това предизвика възмущение в Брюксел. Причината за това беше пандемията от коронавирус, срещу която премиерът въведе извънредно положение. Действието му непрекъснато се удължава. Окончателно трябва да бъде отменено на 31 май.
Сега в Унгария има закон за извънредно положение, който позволява на премиера да издава укази, без да изисква одобрение от парламента за това. В същото време се запазват демократичните свободи, а самият законодателен орган продължава да работи както обикновено.
Освен това в страната има и друг специален правен режим – „кризисно състояние поради масова миграция“, въведен през 2016 г. по време на изостряне на мигрантската криза. Въпреки факта, че вече няма масов приток на близкоизточни мигранти през съседна Сърбия, правният режим продължава да действа, развързвайки ръцете на властите при прилагането на различни закони.
„Ние не сме украинци, не сме руснаци, а сме унгарци“
Критиците на Орбан се оплакват, че страната изпада в авторитаризъм. Същата гледна точка се споделя и в Брюксел. Наскоро ръководителят на унгарското правителство напълно загуби съюзници. Преди това Будапеща често се противопоставяше на Европейския съюз заедно с Варшава и Прага. Сега обаче интересите на Полша и Чехия, от една страна, и Унгария, от друга, се разминават.
Причината за това бяха разногласията на фона на украинската криза. Унгария отказа да доставя оръжия на Украйна през нейна територия и се противопостави на налагането на антируски санкции в петролния и газовия сектор. Будапеща не блокира ограничителните мерки на ЕС срещу Москва, но обявиха, че ще продължат енергийното сътрудничество с Русия.
Според Орбан Будапеща защитава само собствените си национални интереси.
„Украинската гледна точка е разбираема: те искат намеса на Северноатлантическия блок, започване на въздушна война и доставка на оръжие. Но ние не сме украинци и не сме руснаци, а сме унгарци“, отговори Орбан.
Той също така подчерта нежеланието на някои страни от НАТО и ЕС да участват в конфликта.
„Унгария трябва всеки път да защитава своите национални интереси. Ето защо няма значение какво правителство има Унгария. Това е правителство, което защитава националния интерес или което иска да плава като подчинено заедно с други държави - големи или с власт. Имаме правителство, което защитава националните интереси и искаме да продължим да правим това“, каза тогава унгарският премиер.
Енергийно важни взаимоотношения
Миналата есен Москва и Унгария подписаха двустранен договор за доставка на газ за срок от 15 години. Той предвижда доставка на 4,5 милиарда кубически метра газ годишно. Министърът на външните работи и външноикономическите отношения на Унгария Петер Сиярто нарече споразумението с “Газпром” „въпрос на сигурност, суверенитет и икономика”.
А на 20 април унгарската атомна електроцентрала „Пакш“ получи нова партида руско ядрено гориво. Тази станция е построена по съветски модел, работи с четири реактора. Пакс произвежда почти половината от електроенергията в страната. Унгарските власти многократно са подчертавали, че за тях ядрената енергия е начин за гарантиране на енергийната сигурност.
Властите планират да пуснат в експлоатация още два реактора - Москва и Будапеща подписаха споразумение за изграждането им през 2014 г., за да удвоят производството на електроенергия. Страната обаче се опасява, че западните санкции могат да попречат на осъществяването на този проект, тъй като се предполагаше, че 80% от него ще се осъществи чрез руски заем.
Защитава суверенитета на страната
Избирателите подкрепят Виктор Орбан именно защото той защитава суверенитета на страната, провежда политика на подкрепа на унгарците по света, коментира Наталия Ерьомина, доктор по политически науки, професор в Санкт Петербургския университет.
„Той не позволява страната му да бъде въвлечена в пряк конфликт в Украйна. И в сегашните условия съществуват рискове в противен случай политическите сили да взаимодействат активно по украинския въпрос с НАТО и страните от ЕС. Очевидно това е начин да се избегнат подобни рискове. Позицията на Орбан е да не споделя общата реторика и да продължи да си сътрудничи с Русия, особено в енергийния сектор“, обобщи политологът.
На свой ред Дмитрий Офицеров-Белски, старши научен сътрудник в ИМЕМО на РАН, отбелязва в, че страните от Източна Европа са изправени пред избор.
„Или се опитват да запазят суверенитета и свободата на маневриране, или действат в рамките на политиката на Брюксел, тоест на европейската бюрокрация, която действа различно в интерес на всички страни от ЕС. По-специално става дума за държавите от Централна и Източна Европа, особено тези, които не са членки на еврозоната – тези, които са запазили форинта, злотата, кроната. Полша и Унгария се опитват да останат независими. Но това изисква търсене на противотежест извън ЕС. За Варшава това са Вашингтон и Лондон. Унгария, от друга страна, разчита на взаимодействие с Китай и Русия. Орбан отдавна се опитва да защити националните интереси на страната. Но сега му е по-трудно да води такава политика, тъй като и Русия, и Китай имат проблеми в отношенията със Запада“, смята експертът.
Според политолога натискът от ЕС върху Орбан ще продължи. Например, сега на Унгария не се дават пари от европейски фондове за преодоляване на последствията от пандемията.
„Въпреки това, ЕС вече има много линии на разделение и сериозни проблеми. Никой не иска да ги изостри. Опитът от Брекзит принуждава европейските лидери да водят по-предпазлива политика, дори и други страни да имат подобни перспективи или не. Колкото и да са против Орбан западните политици, нищо фундаментално не трябва да се променя. Орбан вярва, че може да действа като лобист за диалог между Русия и Запада и това може да е от полза за Будапеща. Да не забравяме и съвместната работа в областта на ядрената енергетика и снабдяването на страната с руски природен газ. По отношение на енергетиката сътрудничеството с Русия е много по-надеждно и по-безопасно за Унгария, отколкото с която и да е друга страна. Освен това Унгария може да се превърне в страна, в която някои руски компании биха могли да продължат да работят в ЕС - не като начин за заобикаляне на санкциите, а за да се поддържа бизнес комуникацията”, убеден е специалистът.
Превод: В. Сергеев
АКО ВИДИТЕ, ЧЕ СА СЛОЖИЛИ НА НЯКОЯ НАША СТАТИЯ ЗНАК ЗА ФАЛШИВА НОВИНА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Я ПРОЧЕТЕТЕ! ТЯ Е НАЙ-ДОСТОВЕРНА!!!
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В "ТЕЛЕГРАМ" И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?
