/Поглед.инфо/ Лидерите на Естония, Латвия и Литва излязоха с нещо като ултиматум пред ръководството на Европейския съюз. Те настояват Брюксел да отпусне пари за един от най-големите инфраструктурни проекти в региона - железопътната линия „Рейл Балтика“, в противен случай заплашват да блокира разпределението на парите в Европейския съюз за борба с "пандемията".

От балтийските столици е изпратено писмо до Антонио Кошта, министър-председател на Португалия, който председателства Съвета на ЕС, с предложение за отпускане на 1,4 млрд. евро от бюджета на ЕС за финансиране на проекта. „Рейл Балтика“ трябва да свърже Литва, Латвия и Естония с други държави-членки на ЕС, използвайки високоскоростни влакове, "дори ако трябва да забавят европейския фонд за икономическо възстановяване като откуп", съобщава „Политико“.

Това е изнудване. С Брюксел понякога това става. Достатъчно е да се каже, че миналата година Унгария и Полша за малко да осуетят приемането на плана за възстановяване на икономиките на страните-членки на ЕС.

Литва, Латвия и Естония, тези бивши съветски републики, са исторически свързани с широкия руски железопътен габарит от 1524 мм. За местните политици обаче мечтят да преминат към европейската теснолинейка с ширина 1435 мм. За тях това дори не е икономически проект, а по-скоро символ на окончателното скъсване със съветското минало. Желанието за пробив обаче е толкова далеч извън рационалната рамка, че вече пряко вреди на балтийските страни, които преди това печелиха добри пари от транзита на руски стоки. Като се има предвид недружелюбната политика на тези страни, Русия е намалила транзита си през тях за последните години и ако балтийците стартират „Рейл Балтика“, това ще означава, че едва ли ще е възможно въобще да се възстанови транзитът.

Проектът „Рейл Балтика“ се обсъжда от около десет години. Маршрутът трябва да минава през Берлин, Варшава, Вилнюс, Каунас, Рига и Талин. Предполагаше се, че магистралата ще бъде пусната в експлоатация през 2026 г., като нейните разходи се оценяват на 5,8 млрд. евро. Брюксел обаче заявява, че „такова разпределение на средства от бюджета е невъзможно, това е ненормална процедура“. Видите ли, парите от структурните фондове на ЕС се разпределят на конкурентна основа и балтийските държави първо трябва да спечелят конкурс.

Европа отдавна е уморена да хрантути Балтийските републики, а без субсидии от ЕС балтийските икономики са застрашени от колапс: „Балтийските сектори на земеделието и строителството оцелява за сметка на структурните фондове на ЕС - със спирането на паричния поток в Брюксел, тези индустрии ще се изправят пред криза, която ще се разпространи върху цялата икономика на балтийските републики”, - пише политологът Александър Носович. И нещата вървят към намаляване на субсидиите. Субсидиите за Литва трябва да бъдат намалени с 27%. Приходите за Латвия ще намалят с около 22%. И най-големият удар я очаква Естония: там размерът на субсидиите от ЕС може да намалее с 40%, или с 1,5 милиарда евро.

Предполагаше се, че субсидиите от структурните фондове на ЕС ще създадат основата за независимото икономическо развитие на страните от Централна и Източна Европа и след няколко десетилетия ще се върнат стократно в Брюксел. Нивото на развитие на стара и млада Европа обаче не се изравни. Разликата между богатите и бедните държави-членки на ЕС само се увеличи. „Млада Европа“ остава депресиран субсидиран регион на Европейския съюз: 18% от общия БВП на „младите европейци“ се формира от субсидии от фондове на ЕС. В Прибалтика делът на субсидиите от Брюксел е дори още по-голям - поне 20% от БВП.

Следователно, новите пари от Брюксел отиват трудно в Прибалтика. Дори препратките към „тежки последици от окупацията“ и „агресивното съседство“ не помагат. В края на краищата, самата Европа изпитва икономически затруднения (Брекзит, блокировките поради коронавируса). И най-важното, в Брюксел разбират, че скоро няма да има какво да се транспортира по железниците на балтийските държави. Според Евростат през периода януари - ноември 2020 г., поради транзитния завой на Руската федерация и Беларус, местните бързо губят товари и съответно губят доходи от претоварване на товари в пристанищата.

Особено трудно е положението за Литва. През годината износът от Литва е намалял с 5%, до 25,9 милиарда евро (износът от Латвия не се е променил и възлиза на 12,9 милиарда евро, естонският износ е намалял с 3%, до 13 милиарда евро). Вносът от Литва също е намалял: за същия период с 10%, до 26,4 милиарда евро: в Латвия и Естония този показател е съответно 6% и 7%. По отношение на общия оборот търговският дефицит на Литва е 0,5 млрд. евро, Латвия - 1,6 млрд. евро, Естония - 0,7 млрд. евро. Статистическата служба на Европейския съюз нарича причината за тази тенденция „транзитният завой на Руската федерация и Беларус“.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели