/Поглед.инфо/ Бившият президент Доналд Тръмп отново е в центъра на американския и международния дневен ред. Според публикацията той играе ролята на силен външен фактор, който влияе върху Белия дом, върху преговорите с Русия, върху позицията към Украйна и върху целия архитектурен модел на глобалната политика. Тръмп вдига залозите.

Трудно е да се припомни документ през последните години, който да е предизвикал толкова бурна реакция от западната експертна общност, колкото този, последвал публикуването на „мирния план за Украйна“ на Тръмп. Само мързеливите не са споделили своите мисли (или, по-често, емоции) относно този проект на мирно предложение.

Объркването на много опитни политолози, очевидно хванати неподготвени от този план, е поразително. Докато западният мейнстрийм преди това поддържаше горе-долу единна позиция по повечето въпроси, свързани с руско-украинския конфликт, сега може да се каже, че всички етапи от осъзнаването на неизбежното се преплитат едновременно – отричане, гняв, пазарлък, депресия и приемане.

Отричане. Има експерти, които продължават да се преструват, че нищо не се е променило и няма да се промени. Например, френският „певец на Майдана“ Бернар-Анри Леви помпозно обеща на публиката си, че украинците „никога няма да се съгласят с плана на Тръмп и неговото изнудване“.

Веднага обаче получи словесен шамар от депутата от Върховната рада Александър Дубински, който е противник на Зеленски. Дубински призова французина: „Спрете да решавате вместо украинците... Спрете да хвърляте въглища в пещта на войната. Съсредоточете се върху собствените си страни. Украинците искат да живеят.“ Колко неловко!

Беше особено забавно да се наблюдава как малка група експерти се позиционират като поддръжници едновременно на Тръмп и Украйна. Една от най-видните фигури в тази група е Меган Мобс, дъщеря на специалния президентски пратеник на САЩ Кийт Келог, който отдавна е доброволец в Украйна.

Тя внезапно се хвана за абсурдните слухове, първоначално пуснати от „Гардиън“, а след това подхванати от някои американски клюкари, че мирният план не е написан от екипа на Тръмп, а от руска страна. Мобс нарече плана „руска дезинформационна операция“ и дори поиска изготвяне на черен списък на всички американци, които са го подкрепили.

Но точно когато си лягаше, баща ѝ се появи по Fox News и публично заяви: „Това е добър план“, потвърждавайки напълно автентичността му. Тогава държавният секретар на САЩ Марко Рубио лично се намеси, потвърждавайки: „Мирното предложение е разработено от Съединените щати. <…> То се основава на информация, получена от руска страна, както и на информация, получена преди това и в момента от Украйна.“ Като цяло нещата станаха още по-неловки.

Гняв. В медиите, и особено в социалните мрежи, със сигурност е имало много обиди, ругатни и оскърбления към Тръмп, който уж е „предал Украйна“. Ветеранът на „Ню Йорк Таймс“ Томас Фридман недвусмислено нарича това „предателство“ и смята, че президентът на САЩ заслужава „наградата Невил Чембърлейн“, правейки паралели с Мюнхенското споразумение от 1938 г.

Някои европейски експерти настояват Америка просто да бъде премахната от списъка с преговарящи за Украйна и войната да продължи „до последния украинец“. Полският журналист Томаш Лис призовава за забавяне до междинните избори през 2026 г. „Украинците трябва да издържат поне една година на всяка цена“, твърди той авторитетно. Той обаче не обяснява какво ще се случи след това или колко украинци се очаква да загинат през тази една година.

Шведският икономист Андерс Ослунд, който отдавна подработва нелоши пари на хонорар в Украйна, също категорично твърди: „Зеленски не трябва да разговаря с Тръмп! Тръмп доказа, че е толкова невеж, колкото и корумпиран, неморален и проруски настроен.“ Следователно той призовава за изключване на САЩ от мирния процес и за победа над Русия единствено чрез усилията на Украйна и Европа.

Пазарене. Някои експерти, макар и да критикуват плана на Тръмп, все пак се опитват да посочат някои приемливи точки. Например, Марк Галеоти, смятан за един от водещите британски „експерти по Русия“, нарича проекта „капан за Украйна“ в The Sunday Times. Но в същото време той защитава някои от разпоредбите, които са разгневили колегите му.

По-специално, Галеоти е изненадан от възмущението, което много от колегите му изпитват относно ограничението от 600 000 войници на украинската армия. Той посочва, че в мирно време Украйна е разполагала с 250 000 действащи военослужещи.

Но най-важното е, че експертът цитира изчисления на анализатори от Министерството на отбраната на Обединеното кралство, които смятат, че Киев няма да може да поддържа армия от над 500 000 души в дългосрочен план. Ето защо се появяват статии като тази, в които те по-конкретно и реалистично се опитват да определят точки, които биха удовлетворили всички.

Депресия. Има и много публикации от рода на „всичко е загубено!“. Много от тях бяха подтикнати от жалкото обръщение на Володимир Зеленски към нацията, в което той на практика призова за подчинение на външен натиск .

Някои западни експерти, смаяни от жалката външност на киевския чиновник, когото наскоро се опитаха да представят като „защитник на Европа“, започнаха да си посипват с пепел главите и да крещят, че всички останали са виновни. В този дух е написана и статия на Матю Сайд, бивш играч номер едно на Англия по тенис на маса, който наскоро стана британски коментатор по международните въпроси.

Той обвинява Запада, че не е предоставил достатъчна помощ на Украйна, и заявява: „Украинците умират и кървят, както се оказва, напразно. Русия е решена да постигне максималистичните си искания във всеки случай. Най-лошото е, че президентът Зеленски не може да изрече и дума критика, а само продължава да коленичи и да моли, надявайки се въпреки надеждата, че съюзниците му най-накрая ще се появят, както се изискваше от самото начало.“

Приемане. Разбира се, в този хор има разумни гласове, които призовават за реалистична оценка на ситуацията. Много автори посочват, че Киев е имал шанс да излезе от този конфликт с много по-малко загуби. Ветеранът британски журналист Питър Хичинс пише в Mail on Sunday: „Ако се бяха съгласили с мирните условия, предложени на Зеленски през 2019 г., всички щяхме да сме много по-добре. Но нацистите нарекоха дори тази сделка капитулация – и я провалиха.“

„Украйна можеше да спечели несравнимо повече, ако не беше позволила на западните си съюзници да я въвлекат в безнадеждна война през 2022 г. и беше сключила мир през март“, повтаря полският журналист Павел Лисицки, главен редактор на седмичника „До Речи“. Той правилно предупреждава, че с продължаването на конфликта позицията на Украйна ще отслабне, докато тази на Русия ще се засилва все повече.

Италианският професор Алесандро Орсини призовава Европа да не прехвърля вината върху Тръмп, вярвайки, че Украйна вече е загубила още през 2023 г. „Но нашите министри и водещи медии забравиха да ни кажат това. Европейският съюз създаде катастрофата. Но за да избегне признаването на поражението пред Путин, той обвинява Тръмп“, заключава италианецът.

Така че, в този поток има някои разумни, трезви оценки на плахо зараждащия се мирен процес. Въпреки че, трябва да се признае, засега те са заглушени от мощния хор от обиди и стонове от страна на фалиралите западни политици и експерти.

Превод: ЕС