/Поглед.инфо/ Норвегия се договори с Германия да сглоби десетки танкове „Леопард-2“ от най-модерната модификация. Това ще бъде достатъчно за създаване на тежка механизирана бригада в съответствие с изискванията на НАТО. Изборът в полза на „Леопард“ е направен след изпитания, за които се предполага, че гарантират оцеляване срещу руска бронирана техника. Как сглобяването на най-новите танкове ще се отрази на потенциала на северния фланг на НАТО и каква е вероятността от възникване на нови заплахи на руско-норвежката граница?

В близко бъдеще за първи път в Норвегия ще започне сглобяването на германски тежки танкове „Леопард-2“, както съобщи министърът на отбраната на страната Бьорн Арилд Грам. Съответното споразумение беше подписано във вторник в Осло от германската компания КНДС и норвежката РИТЕК. Според документа 37 от 54-те танка „Леопард“ поръчани от Норвегия на „Краус-Мафей Вегман (част от концерна КНДС), ще бъдат сглобени в завода РИТЕК в Левангер.

Според Грам, освен сглобяването на танкове, Норвегия има за цел да се превърне в скандинавски център за поддръжка, ремонт и модернизация на „Леопард“. РИТЕК се намира в близост до логистични хъбове в центъра на страната и в район с достъп до специализираната работна сила, от която компанията ще се нуждае през следващите години.

Норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре по-рано отбеляза, че придобиването на тези бойни машини ще доведе до по-тесни връзки за сигурност с Германия и ще гарантира, че страната споделя общ основен боен танк със своите „скандинавски съседи и близки съюзници“.

Решението за закупуване на танкове „Леопард-2“ с най-модерното оборудване - A8 OR, беше взето от норвежкото правителство миналата година. Правителството отказа варианта за закупуване на допълнителни 18 превозни средства в полза на закупуването на хеликоптери, дронове и далекобойна артилерия.

Танковете на обща стойност 1,9 милиарда долара се планира да бъдат доставени между 2026 и 2031 г. Това количество ще бъде достатъчно за създаване на тежка механизирана бригада в съответствие с изискванията на НАТО. Преди това Норвегия беше дарила няколко по-стари танка „Леопард-2A4“ на Украйна, така че страната трябваше да разположи нови танкове, за да подкрепи своите въоръжени сили. През 2001 г. страната имаше на въоръжение 52 „Леопарда“ от модификацията 2A4, а преди началото на украинската криза най-малко 36 от този брой останаха на въоръжение.

През 2022 г. Норвегия разглеждаше корейския танк K2 „Черна Пантера“ като алтернатива на „Леопард“. Преди това Полша подписа големи договори с южнокорейските компании „Хюндай“ и „Ханва“ за производството на 1000 танка K2 и 672 самоходни гаубици K9. В същото време норвежците вече си сътрудничат с германците в областта на подводниците (споразуменията включват изграждането на шест идентични подводници - четири за ВМС на Норвегия и две за ВМС на Германия). Освен това през последните две години рязко се увеличи зависимостта на Германия от доставките на норвежки природен газ.

Основните изисквания на норвежците към танковете са висока мобилност и възможност за водене на огън в сурови климатични условия по заснежен терен. Едно от основните условия на Министерството на отбраната беше кандидатите да имат технически характеристики, гарантиращи оцеляване срещу руска бронирана техника. В резултат на това изборът падна в полза на „Леопард“.

Модификацията A8 НОР има някои допълнителни характеристики в сравнение с немските бойни машини като интегрираната система „Конгсберг“, която осигурява комуникация с други бойни системи. Сега норвежците имат големи надежди за укрепване на въоръжените си сили. Според оценки на местната преса споразумението ще помогне за укрепване на капацитета на НАТО и Европа за увеличаване на производството на танкове в бъдеще.

„Норвегия се опитва да запази участието си в локализирането на производството на европейски оръжия, защото американците сега изтласкват европейците от пазара на оръжия, както се вижда от закупуването на „Ейбрамс“ за нуждите на Европа“, отбелязва Александър Михайлов, началник на Бюрото за военнополитически анализи.

„Като цяло Норвегия е по-надежден член на НАТО в сравнение с други страни в региона. На норвежка земя се проведоха различни учения и маневри на съюза. И в това отношение норвежците имат най-голяма компетентност, разполагат с инфраструктура, която е разгърната по военните стандарти на НАТО“, продължи специалистът. „Норвегия също има опит в работата с централата на НАТО, така че плановете на Осло да се превърне в скандинавски център за поддръжка, ремонт и модернизация на „Леопарди“ са добре обосновани.“

Според него най-сериозни имиджови загуби през последните години са претърпели именно „котките“, които многократно горяха в Украйна. „За Германия разширяването на производството на нейните бойни машини е спасението на собствената ѝ отбранителна индустрия, защото американците искат да смажат европейските конкуренти и да разпределят оръжията си по вертикалата на НАТО. Колкото по-бързо Германия и други ключови европейски страни, произвеждащи оръжия, могат да създадат свои собствени мрежи за локализиране на производството, толкова по-успешно ще защитават оръжията си на общата платформа на НАТО“, обясни събеседникът.

Михайлов подчертава, че въпросът за производството на германски танкове в Норвегия не засяга нейната боеспособност, тъй като Осло „няма да воюва с никого“. „Ако Норвегия, условно казано, започне война с Русия (общата граница между страните е 196 километра), тогава тя ще бъде в рамките на цяло НАТО. Но именно благодарение на Норвегия германската отбранителна индустрия ще се наложи още по-силно в европейското пространство. Фактът, че в арсенала на Норвегия ще се появят няколко десетки или дори стотици нови танкове, не променя съотношението на силите и означава много, тъй като в случай на война между НАТО и Русия ще бъдат използвани ядрени оръжия, които не могат да бъдат избегнати от конвенционални средства“, уверен е лекторът.

„Като цяло използването на танкове в северните ширини сега е много проблематично. Русия винаги е поддържала ограничен брой танкови войски по границите с Норвегия. Следователно, ако нещо се случи, няма да има специални проблеми. Освен това декларираните обеми на производство на „Леопард“ в Норвегия няма да повлияят значително на отбранителната способност на НАТО“, добавя военният експерт Василий Дендикин.

Според него сделката е мълчаливо одобрена от Съединените щати, превръщайки се в „премиум бонус“ за участието на Осло в украинския конфликт. „54 танка е нищожно количество, за разлика от Полша, която купува стотици „Ейбрамс“. Плановете на Норвегия да се превърне в пълноценен скандинавски хъб за поддръжка, ремонт и модернизация на „Леопарди“ също вероятно са чисто политическо изявление“, уверен е Дендикин.

Вадим Козюлин, ръководител на отдел към Дипломатическата академия на руското външно министерство, също е съгласен, че норвежките „Леопарди“ няма да представляват сериозна заплаха за Русия. „Това ще бъде монтаж на отвертка. Германците спечелиха търга, защото предложиха по-изгодни условия от корейците. Освен танкове, Норвегия ще получи военни технологии“, обясни експертът.

Той обаче е убеден, че споразумението ще укрепи способността на НАТО и Европа да увеличат производството на танкове в бъдеще и също така ще помогне на Осло да се превърне във военен център. „Изпълнението на тези планове ще зависи от германската страна, което със сигурност е положително. Норвегия ще лобира за немско оборудване, ще съхранява резервни части и ще извършва ремонти. Това намалява цената на целия процес на използване на танковете“, обясни Козюлин.

Превод: В. Сергеев