/Поглед.инфо/ Родните експерти често говорят пренебрежително за западните оръжия и решенията, които НАТО и Съединените щати вземат. Междувременно нашият враг отдавна се готви за война с Русия и затова разбира нашите силни и слаби страни не по-зле от нашето ръководство.
Съединените щати включиха зенитно-ракетните системи NASAMS в следващия пакет от помощи за Украйна. В Русия се чува най-вече за американските комплекси Patriot, а отскоро и американските HIMARS, четирите от които също пристигнаха в Украйна през юни. Но малко се знае за NASAMS.
В допълнение, малкото количество доставка - само две батарии - създава усещането, че пристигането им в Украйна няма да има съществено значение.
Всъщност това впечатление е изключително погрешно. Тези комплекси ще се превърнат в голям трън не само за руските ВКС, но и за всички войски, участващи в специалната операция.
NASAMS - оръжие за мрежово-центрична война
Досега по-голямата част от доставките на оръжия за Киев бяха системи съветско производство, както и преносими зенитно-ракетни и противотанкови системи. Западните съюзници предадоха на украинците или оръжия за лично ползване, или добре познати и усвоени от въоръжените сили на Украйна.
NASAMS е оръжие от коренно различно ниво. Тези комплекси са създадени от европейците за тях самите и за тяхната концепция за мрежово-центрична война. Появата им на бойното поле е поредната, и то много голяма стъпка към пряка война между Русия и НАТО.
NASAMS означава „норвежка усъвършенствана ракетна система земя-въздух“. Създадена е от норвежката отбранителна компания Kongsberg Defense & Aerospace и американския гигант Raytheon.
Както вече беше отбелязано, европейците направиха системата, като взеха предвид собствените си специфики. За разлика от съветската концепция за противовъздушна отбрана (наследена от Русия), която разчита на наземни зенитно-ракетни системи (ЗРК), западният подход поставя на преден план мощната изтребителна авиация.
Имайки предвид това, норвежки и американски дизайнери създадоха наземна платформа, която позволява изстрелване на ракети от земята, които обикновено се използват от самолети.
Батарея NASAMS може да се окомплектова, както в мобилен, така и в стационарен модул. Снимка: Сайтът на производителя на системите NASAMS, KONGSBERG DEFENCE & AEROSPACE / KONGSBERG.COM
Самият комплекс е доста млад: разработването на първото поколение NASAMS започна в началото на 90-те години, след като западните експерти разбраха същността на мрежово-центричните войни.
Това разбиране е отразено в архитектурата на комплекса: пусковите установки и радарите са отделени от центровете за управление. Благодарение на това операторите на NASAMS могат да работят по въздушни цели без страх от отмъщение.
Дори ако врагът открие откъде е изстреляна ракетата или успешно използва антирадарни боеприпаси, в най-лошия случай само част от оборудването ще бъде унищожено. Специалистите, управляващи системата, ще останат живи и здрави и в зависимост от ситуацията ще напуснат опасната зона или ще активират резервни радари и пускови установки и ще продължат битката.
Именно благодарение на този дизайн комплексът има огромна бойна стабилност и се определя като "разпространен" в англоезични източници.
Жизнеспособността на системата се увеличава поради факта, че всички модули са монтирани на превозни средства с висока проходимост, което им позволява бързо да променят позициите си, а обменът на информация в системата за бойно управление се извършва както по радиоканал, така и по полеви път кабел.
При използването на последното по принцип е невъзможно да се наруши предаването на данни от командния пункт към пусковите установки, използващи радиоелектронна борба, или да се открият елементи на комплекса с помощта на електронното разузнаване.
Вижда се ясно, че инсталациите нямат нужда от хора, които да извършват обстрела. Това означава, че никой от служителите няма да бъде убит. СНИМКА: УЕБСАЙТ НА ПРОИЗВОДИТЕЛЯ НА NASAMS SYSTEM, KONGSBERG DEFENSE & AEROSPACE COMPANY / KONGSBERG.COM
Комплексът разполага не само с радари, но и с оптико-електронна станция за проследяване, която също му позволява да изчаква целта, без да издава нейното присъствие. Подобно на много други системи на НАТО, NASAMS може да получава външно целеуказване от самолети AWACS, кораби и наземни радари.
Към днешна дата са създадени три поколения на системата. Първото е пуснато в експлоатация през 1998 г. и има като основен боеприпас ракета въздух-въздух със среден обсег AIM-120 AMRAAM.
Второто поколение отиде във войските през 2006 г.; основната му разлика от предшественика е подобрена система за управление и увеличен брой пускови установки, както и разположението на всички елементи върху превозни средства с висока проходимост.
През 2019 г. беше представен NASAMS-3, който има разширен обсег от ракети. Тези комплекси могат да изстрелват ракети с малък обсег с инфрачервени насочващи глави AIM-9 Sidewinder и IRIS-T SLS, както и ракети с увеличен обсег AMRAAM-ER.
Две батерии не са достатъчни?
Пентагонът обявява намерението си да прехвърли две батареи NASAMS в Киев; украинските медии съобщават за три. На пръв поглед и едната, и другата цифра изглежда несериозна, особено като се има предвид, че Украйна е втората по големина държава в Европа, а военните действия се водят на фронт с дължина над 2500 км.
Въпреки това, за да разберем правилно значението на дадено събитие, първо трябва да оценим контекста, в който то се случва. С други думи, първо трябва да се разбере позицията на въоръжените сили на Украйна и руските въздушно-космически сили и едва след това да се прецени какво значение ще има доставката на фронта на норвежки комплекси.
Преди началото на нашата военна операция въоръжените сили на Украйна разполагаха с повече от 50 дивизиона за ПВО, значителна част от които бяха оборудвани със С-300 и Бук. През четирите месеца на войната някои от тези комплекси са разрушени.
Нашите Въздушно-космически сили бавно, но сигурно "изнасят" противовъздушния щит на противника. Защо бавно? Първо, защото Киев наистина имаше много такива системи: само украинците наследиха от Съветския съюз 250 С-300.
Второ, роля изигра и тактиката на украинската противовъздушна отбрана, която просто отказа да защити критично важни обекти в тила и вместо защита на обекта се разпръсна и скри в очакване на възможност да стреля по руски самолети.
Залогът на засадите обрече украинския тил на безмилостен удар от нашите ракети (което всъщност наблюдаваме систематично в отчетите на Министерството на отбраната), но скова силите на ВКС в зоната на тактическата отбрана на противника и на своите комуникации.
Нашата авиация е принудена да действа с голяма предпазливост, използвайки или далекобойно ракетно оръжие, или тактика за пробив на малка височина, което също е опасно поради огромното количество ПЗРК, прехвърлени в Украйна.
Всъщност украинската страна пожертва стратегическия тил в името на спасяването на войските на фронтовата линия от бомбардировки.
Въпреки това противовъздушният щит на Украйна постепенно се износва. Един по един С-300 и Бук биват нокаутирани. Освен това украинците работят с доста старо оборудване, така че трябва да има много повреди, а ремонтът на съветски системи, които не се произвеждат извън Русия от 30 години, е много нетривиална задача.
И при тези условия американците прехвърлят две батареи NASAMS в Киев (най-вероятно във версия NASAMS-2). Всяка от тях има осем радара, оптико-електронна станция за откриване на цели и 12 пускови установки. Всяка пускова установка има шест ракети. Общо въоръжените сили на Украйна получават 144 ракети.
Ако приемем, че ефективността им е само 20% (в действителност тази цифра вероятно е по-висока), това означава, че предадените на украинците батерии могат да унищожат 29 наши самолета. Това са огромни загуби, които нашето командване, разбира се, няма да приеме.
Всъщност прехвърлянето на NASAMS на ВСУ е типичен пример за асиметричен отговор: решение, чрез което едната страна неутрализира сериозните усилия на другата с минимални разходи за себе си.
Предавайки на украинците само две зенитни батареи, американците обезсмислиха многомесечните усилия на нашите пилоти и ракетчици да ликвидират украинската противовъздушна отбрана, връщайки руската армия до точката, от която започна на 24 февруари.
Осмелявам се да гадая
Как ще се промени ситуацията във връзка с пристигането на NASAMS в театъра на военните действия? Дори първите две батареи образуват зона без достъп и маневри за нашата авиация, същата A2AD, от която се оплакваха стратезите на НАТО във връзка с развитието на нашите системи за противовъздушна отбрана и противокорабни ракети.
Докато не бъдат ликвидирани командните пунктове на батареите, нашите пилоти няма да могат да използват свободнопадащи бомби срещу въоръжените сили на Украйна. И без свещения и праведен „чугун“ – участието на нашата авиация в разгрома на сухопътните сили на противника ще остане ограничено плюс-минус до сегашните мащаби.
Не е нужно да сте голям специалист по въздушно-земни операции, за да разберете, че докато нашите пилоти ще търсят и унищожават батериите, доставени преди това на украинците, американците ще донесат нови.
Съответно, ако някой е очаквал, че след месец-два нашата авиация ще довърши последните украински „триста“ и „Букове“, а след това ще започне да стрива позициите на врага на пух и прах с БТР, може спокойно да отложи тези очаквания до следващата война.
Сегашният конфликт се оформи във „война на големи оръжия“ и ще приключи в този формат. Освен, разбира се, ако не става дума за използване на ядрено оръжие.
По тактическите си възможности норвежкият комплекс се доближава до „Бук“. Тоест на организационно ниво командването на Въоръжените сили на Украйна ще има минимум проблеми, за да го впише във вече съществуващата схема на ПВО.
Норвежкият комплекс идеално подхожда за сдържане на ВКС на Русия. Това е система, която е създадена специално за война с нас. Снимка: УЕБСАЙТ НА ПРОИЗВОДИТЕЛЯ НА NASAMS SYSTEM, KONGSBERG DEFENSE & AEROSPACE COMPANY / KONGSBERG.COM
Изключително неприятна характеристика на NASAMS за нас е тяхната ефективност срещу крилати ракети и дронове. Силно съмнително е, че ще успеят да прехванат балистични ракети Искандер, но са напълно способни да унищожат Калибър.
Съответно, с постепенното насищане на въоръжените сили на Украйна с тези системи, ефективността на нашите атаки в украинския тил ще намалява.
Пропуснала възможността да разруши мостовете през Днепър, виадуктите в Карпатите и да извади от строя тяговите подстанции на украинските железници в началото на войната, нашата армия рискува по принцип да загуби такава възможност в бъдеще.
Стратегия за бавно нагряване на жабата
Няма нужда да си правите илюзии относно обемите на хомеопатичните доставки. Внасяйки нови системи в няколко единици, американците не демонстрират слабост или глупост, а просто проправят пътя към бъдещето. Смисълът на подобна политика не е да даде повод на Русия за остър отговор. По същество това е стратегията на жабата за бавно нагряване.
В края на април руският президент Владимир Путин обеща светкавичен отговор на западната намеса в ситуацията в Украйна.
„Ако някой възнамерява да се намеси отвън в протичащите събития, той трябва да знае, че ако създава неприемливи стратегически заплахи за Русия, нашият отговор на контраударите ще бъде светкавичен“, предупреди руският лидер.
Доставката на две батареи NASAMS, четири пускови установки HIMARS или няколко противокорабни ракети не създава стратегически заплахи за Русия, но бавно и стабилно променя баланса на силите в полза на Въоръжените сили на Украйна.
КОМПЛЕКСЪТ ОТ ПЪРВОТО ПОКОЛЕНИЕ Е ЗАМИСЛЕН КАТО ОБЕКТ ЗА ПРОТИВОВОДУШНА ОТБРАНА, ОБАЧЕ ИНСТАЛИРАНЕТО НА МОДУЛИТЕ ВЪРХУ АВТОМОБИЛИ С ВИСОКА ПРОХОДИМОСТ ПОЗВОЛИ ДА БЪДЕ ВКАРАН НА "ПОЛЕТО" ЗА ПОДДРЪЖКА НА ВОЙСКИТЕ. СНИМКА: УЕБСАЙТ НА ПРОИЗВОДИТЕЛЯ НА KONGSBERG DEFENSE & AEROSPACE NASAMS / KONGSBERG.COM
Ако е необходимо, Съединените щати могат да увеличат доставките, но в същото време да изпращат всеки път по-малко оръжия с "критична маса" в Украйна. В същото време окончателните обеми на доставките всъщност не са ограничени.
NASAMS е пусната на въоръжение в 15 страни, технологията на нейното производство е разработена, общият брой на произведените ракети AIM-120 надхвърля 14 000 броя. Това е достатъчно, за да може да се унищожат всички руски въздушно-космически сили, ако Москва изведнъж реши да премине към размяна (което, разбира се, няма да се случи).
Натрупването на определен брой норвежки системи в Украйна ще отвори възможност за НАТО да започне доставки на повече системи с голям обсег, като системата за противовъздушна отбрана Patriot. Американците просто имат около 25 батерии от тази система от първо поколение на склад.
Експертно мнение: време е да променим подходите
Коментирайки ситуацията за Царьград, военният експерт Алексей Суконкин се съгласи, че норвежкият комплекс представлява голяма опасност за нашата авиация, въпреки че не е някакво оръжие-чудо.
"Ние просто правим сравнение с онези комплекси, които веднага бяха на въоръжение във въоръжените сили на Украйна: С-300 и Буки. Принципите на насочване на всички съвременни ракети като цяло са еднакви. Така че добавянето на две батерии (NASAMS) е същото като добавянето на две батерии S-300", заяви той.
"И в момента са унищожени под 350 зенитно-ракетни системи, включително Букове, С-300, Стрела-10 и Оси. Дори да приемем, че една трета от този брой комплекси със среден и голям обсег е унищожена, се оказват около сто комплекса", продължи експертът.
"Авиацията е работила и работи. Във всеки случай доставките на NASAMS не са по-лоши от добавянето на комплекси С-300. Но това е много опасен комплекс, разбира се", отбеляза Суконкин в разговор с наблюдател на Царьград.
В същото време експертът отбеляза, че нашите войски също не стоят неподвижни и вече са започнали да се адаптират към врага.
"Има информация, че щабът на сухопътните формирования най-после е получил дългоочакваната команда да разглежда откритите системи за противовъздушна отбрана като приоритетни цели наред с РСЗО (реактивни системи за залпов огън) и тактическата ракета "Точка-У", заяви той.
" Парадигмата се промени, системите за противовъздушна отбрана бяха включени в списъка на обектите на специално внимание. Сега във войските има отклонение от предишните принципи: очевидно, след като са се измили с кръв, започва някакво търсене на решения, поради факта, че е настъпило разбирането, че е невъзможно да се продължи да се бием както преди", заяви Суконкин.
Имайки предвид перспективите за насищане на Украйна със системи NASAMS, той предположи, че Русия ще следва пътя на повишаване на залозите за ръководството на противника.
"Мисля, че ще има затягане на събитията. Ако досега са съжалявали Банкова (улица в Киев, където се намира администрацията на украинския президент - бел.р.) и не са обръщали внимание на нея с "Калибри", тогава може би ще започнат наказания от такова ниво", заяви той.
"Тоест ще започне работа не само в щабовете на оперативните групи, както се случва сега. Може да се предположи, че центровете за вземане на решения най-накрая ще станат мишени", продължи експертът.
"Що се отнася до насищането (на украинската противовъздушна отбрана със западни комплекси), да се надяваме, че хората, които ръководят специалната военна операция, разполагат с информацията, от която се нуждаят, и може би със закъснение, но те вземат онези решения, които ще позволява спиране на заплахата, отправена от Съединените щати", добави Суконкин.
Той също така се съгласи с предположението, че войната вероятно ще остане конфликт, в който артилерията и пехотата ще играят решаваща роля.
"Що се отнася до тезата за прехода към оръдейна война, всеки модел на съвременен конфликт води до най-простите средства за водене на въоръжена борба. Рано или късно скъпите неща свършват, ако не са ядрени оръжия и трябва да се биете с това, което имате. Буквално – с артилерия и стрелково оръжие, танкове: Т-62 и дори Т-55“, обобщи експертът.
Стратегически последици
Изправени сме срещу много умен и подготвен противник, който е изучил добре съветската военна концепция и прекрасно разбира силните и слабите страни на руските въоръжени сили. Този враг последователно прави всичко, за да промени ситуацията към по-лошо за нас. И няма магическо хапче, което да премахне тази заплаха.
Няма тайни устройства, за които телевизионните експерти ни разказват от много години, способни да изхвърлят всички вражески дронове с едно натискане на бутон; нито магически ракети, които могат да прелетят половин континент, самостоятелно да намерят целта си и да я ударят точно.
Като цяло спецоперацията много ясно показа, че в съвременната война няма прости решения. Въоръжените сили на всяка държава, включително нашата, са сложен механизъм, който има както силни, така и слаби страни. Противникът много добре разбира това и го използва на практика.
В чисто военен аспект отговорът на Русия трябва да включва засилване на ударите срещу трудно ремонтируема инфраструктура, предимно мостове и електроцентрали. Грубо казано, трябва да унищожим максимален брой такива обекти, докато врагът не е в състояние да ги защити.
В същото време е необходимо спешно да се увеличи производството на атакуващи дронове и самолети AWACS (радарно откриване на далечни разстояния, ред.), което отчасти вече се прави.
Ако разбираме, че НАТО няма да ни даде възможност да използваме предимството в авиацията, тогава трябва да се направи всичко възможно за повишаване на ефективността на артилерията: да се решат проблемите на контрабатарейната борба по най-решителен начин; да помислим за износването на цевите на безмилостно експлоатираните гаубици; да се погрижим за възможното изчерпване на запасите от снаряди.
Готова ли е нашата индустрия да започне масово производство на далекобойни оръдия? Имаме ли възможност за масово производство на снаряди с голям калибър? Можем ли да увеличим десетократно производството на разузнавателни дронове от типа „Орлан“ и какво е направено за производството на хиляди дронове камикадзе?
Именно тези въпроси поставя пред нашата страна доставката на модерни противовъздушни системи на НАТО в Украйна.
Какво от това?
Русия трябва да признае, че сме във война с Украйна и с целия западен свят. А това означава, че трябва да се направи всичко възможно не само да се победят въоръжените сили на Украйна на бойното поле, но и да се сринат икономиките на западните държави, да се спре индустрията и да се посее глад и хаос в техните страни.
Успоредно с това е необходимо систематично да се работи срещу украинското ръководство, регионалните власти, генералите от Въоръжените сили на Украйна и Службата за сигурност на Украйна. Възможно е, за да спечели, Русия да трябва да отвори нов фронт, като удари Западна Украйна от територията на Беларус (но за това страната ще трябва да се мобилизира).
Доставките на модерни системи на НАТО в Киев говорят точно едно: Русия няма да може да спечели тази война, воювайки с една ръка и постоянно ограничавайки се в прилагането на най-ефективните методи. Борим се с много умен, компетентен и напълно безмилостен враг. И сме длъжни да победим – просто защото при поражение никой няма да ни съжалява.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com