/Поглед.инфо/ Може ли победител в двубоя Макрон - Льо Пен да се окаже Мишел Барние?

Мъчително бе приемането на Закона за защита на републиканските ценности, неофициално определян като закон срещу ислямисткия сепаратизъм. Това е главното, което се случва в днешна официална Франция. Страната е на по-малко от година до президентските избори, които ще са емблематични за Петата република и ще повлияят на политиката в цяла Европа. 

Преди две години, в навечерието на евроизборите, Емануел Макрон се обърна с отворено писмо до народите на Европа. Тогава той обяви война на европейските популисти, националисти, авторитаристи, тоталитаристи и фашисти. Които подобно на зловещия Владимир Путин и турския президент Ердоган искат "да разрушат ЕС". В тогавашния апел на Макрон брюкселските институции имаха статут на препотвърдена свещеност. Животът показа, че истината е по-различна. 

Миналата есен, няколко седмици преди обезглавяването на учителя, президентът Макрон даде точна диагноза на днешния радикален ислям. Той от години работи с тинк-танка "Институт Мишел Монтен". Търси рационален отговор на тежките въпроси на епохата. Именно там от доста време се разработва проблематиката за "френския ислям". 

Възможен ли е 

"Ислям с цветовете на Франция"

Френските военни - не само офицерите от запаса, реагират срещу закона, който идейно-политически би трябвало да им е доста близък. Обвинението е директно срещу Макрон и произтича от среди, които са най-малкото поддръжници на усилията на президента да преподреди френския ислям съобразно принципите на републиката. Излязоха второ армейско и трето писмо, подписано от висши полицейски чинове - повечето пенсионери. Те продължават да бият тревога за назряващата опасност от гражданска война: "Франция е в опасност - държавата е заплашена от разпад". Общото между трите писма е убеждението, че "оцеляването на Франция е заложено на карта" след направените недопустими отстъпки пред ислямизма. И точно тук трябва да се разгърне френският национален и общоевропейският дебат. Има няколко десетки конкретни въпроси, които следва да се решат незабавно. По част от тях още в първоначалния документ на Макрон имаше удачни позиции. Да се забранят обидните предбрачни прегледи за девственост; да се премахне шарлатанската практика деца да се освобождават от задължително училищно образование, като родителите ги задържат за "домашно" обучение. Най-често радикално-ислямистко. Да се спре практиката да се привличат външни (задгранични) преподаватели в ислямските училища. Учителите в националните училища трябва да владеят националния език. Оказа се, че ислямистите имат солидно лоби във върховните институции. 

Десетки хиляди французи одобриха писмата, публикувани в крайно дясно списание, и се присъединиха към призивите. Писмата бяха осъдени от френското правителство, но похвалени от десните политици. Трите писма по същество очертават нова политическа рамка на "ислямската политика" на френската държава. Това е друго, "алтернативно" разбиране за дневния ред на френското общество и държава. Центърът на обществения дебат се премести по посока радикалния ислям и от тук - към проблемите на мигрантите, "цветните" предградия, единството на държавата и провалящата се "политика на интеграция". 

За френските военни ислямизмът не просто е "под подозрение". Той е посочен като основен враг - вътрешен враг на републиката. Патосът е нещадящ: Незачитане на нашата страна. Те (ислямистите, радикалите от предградията) "мразят нашата страна и искат нейното разрушаване". 

Френските власти междувременно планират и отстраняването на близо 300 имами, обучавани в Турция, Мароко и Алжир.

Призив за защита на патриотизма

Призивите на униформените не са "срещу исляма", а срещу религиозния сепаратизъм - т.е. срещу етно-религиозното самообособяване, трасиращо растяща враждебност. Съставителите на първите две писма се самоопределят като "Огнено поколение", което може да унищожи ислямизма. Става дума за военно унищожаване на извратена идеология, която се маскира като религиозна доктрина. 

За себе си казват, че са хора, отдали най-хубавите си години, за да защитят свободата на Франция. Обвиниха политиците, че не виждат случващото се. Заявяват, че са готови да се принесат в жертва, за да унищожат на френска територия ислямизма. Винят Макрон, че е направил недопустими отстъпки пред ислямизма. Защитават наказаните си другари от въоръжените сили, че тяхната вина е само тази, че са обичали страната си. Обявяват се срещу "комунитаризма" - т.е. срещу представата, че в държавата не живеят граждани с равни права, а (религиозни) общности, всяка от които живее по своите закони. Именно "комунитаризма", както го разбира Жак Атали, е мирогледната, "нова" опора на промалцинствената политика.    

Военнослужещите обвиниха френските власти, че отстъпват пред ислямизма. В парламента първоначално заявените замисли на Макрон бяха сериозно редуцирани. Окастрянето и обезсилването на идеите за реформиране на френския ислям е дало тласък на военните протести, които по начало в демократичните държави не са допустими.  

Примиреният Макрон или примирена Франция?

Военните констатират, че властите са изгубили контрол върху цели райони, например в Южна Франция. Едновременно екстремните "антирасисти" воюват срещу "хегемонията на западната култура". Историята на Запада не може да се сведе до колониализъм и расизъм. Американският експеримент с "животът на черните има значение" фактически води до антицивилизационни послания.  

Не само във Франция, но и в цяла Западна Европа се правят опити критиката на противозаконни ислямски практики да се санкционира. Макрон можеше да развие своята концепция като виждане за европеизиране на исляма, като ясно разграничи неприемливото, а международните структури, които защитават правата на мигрантите, да признаят суверенните права на националните държави сами да решават кого да допуснат на своя територия. 

Обърканата френска левица

Трите писма са публикувани в крайнодясното списание "Вальорс актюел". Те развълнуваха Франция. Лявата част от френския политически спектър обаче зае "изчаквателна позиция". В най-добрия случай това ще доведе до електорална стагнация на левите сили. По-вероятно е да задълбочи упадъка на френската левица. Тя просто нямаше право да изостави полемиката по най-острите проблеми на днешна Франция като миграцията и радикалния ислям да се затвори в десните политически пространства. Нямаше право да не реагира, когато по френските площади новодошли мигранти от други континенти скандират "Франция не е за французите". Ако се викаше "не е само за французите!", мога някак да го разбера, но отрицанието на френската национална държава, както и на всяка друга европейска национална държава, изисква отхвърляне и противопоставяне. Възраждането на френската левица преминава през преоткриване на националния поглед към проблемите на глобализирания свят. 

Ще бъде ли Льо Пен отново "прескочена"?

Госпожа Льо Пен енергично подкрепи заявените позиции във "военните писма". Схвана ги като продължение на собствената си политика от последните 15 години. Политически зад нея стоят една четвърт от френските избиратели. Според солидно експресно изследване тезите от писмата на военните се споделят от 58 на сто от френските граждани. Идентификацията със заявените в писмата позиции в някаква степен я предопределя като по-вероятния победител на предстоящите президентски избори догодина. Междувременно на горната съдебна инстанция падна осъдителната присъда срещу Мари Льо Пен по абсурдно дело: тя бе качила на сайта си снимки от кървавите дела на радикални ислямисти от ИДИЛ, за което я съдят, че е "пропагандирала омраза". Т.е. да режеш глави на пленени "неверници" не е голямо прегрешение по "европейските преценки", но да го покажеш заснето е "пропагандиране на омраза". Словото на омраза възмущава, отвратителните убийства - не толкова. Важното е да се говори "правилно". У нас имахме идентичен случай с делата срещу Магдалена Ташева, бивш народен представител от "Атака". Осъдиха я по инсинуативни обвинения за "слово на омраза" ("канибали") в ефир. Тя показа запис на ислямист, който започва да яде черния дроб на убития от него боец от армията на Башар Асад. "Възмутително!", каза нашето правораздаване - не за действията на канибала, а за излъчването на записа, дело впрочем на западен журналист. После присъдата падна. Въпросът е, че в т.нар. дела за "слово на омразата" стават странни неща - част от тях някак се трансформират в "слово на любов към убиеца", особено ако е етнически или религиозно "различен". 

Ако изборите бяха тия дни, по-вероятно щеше да е Льо Пен да победи Макрон. Само че до изборния ден има доста време. Тия дни Мишел Барние, крупна фигура в европейската дипломация, водил и преговорите за Брекзит, усъвършенства своята идейно-политическа идентификация - "аз съм европеец, но също и патриот". Ако суперфакторите, които контролират нашия свят, са допуснали вероятността президентът Макрон да загуби от Льо Пен, съвсем възможно е в последния момент да го "подменят" като кандидат-президент. Мишел Барние би могъл да е съвсем естествен заместник.  

Наскоро направеното неформално предложение за пет години да се въведе мораториум върху приемането на мигранти в ЕС е не особено реалистично, но полезно поне с оглед нуждата от общоевропейски дебат за стесняване полетата на радикалния ислям.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели