/Поглед.инфо/ Резултатите от утрешните /днешните – б-ред./ избори за германския Бундестаг са едновременно очевидни и непредвидими. Това се случва по време на криза – а за Германия и за цяла Европа това е точно моментът. Освен това никога досега външните фактори не са играли толкова голяма роля, както на тези избори.

Единственото, което може да се обещае твърдо, е, че ще има смяна на канцлера в Берлин. Мястото на Олаф Шолц ще бъде заето от Фридрих Мерц, но пътят му до поста на правителствен ръководител може да бъде дълъг и труден. Защото е невъзможно да се предвиди нито броят на партиите, които ще получат места в Бундестага, нито съставът на управляващата коалиция: всичко е твърде нестабилно.

Пет до седем партии могат да влязат в Бундестага, но не се очертава лесно постижимо стабилно мнозинство. Подновяването на управляващата до миналата есен "светофарна" коалиция (на ГСДП, Зелените и Свободните демократи), чийто крах доведе до предсрочни избори (няколко месеца по-рано), е напълно изключено - както защото почти никой от участниците в нея не иска това, така и защото FDP, която инициира развода, може просто да не влезе в Бундестага, тъй като рейтингът й е балансиран на пет процента.

Друг губещ можеше да бъде Лявата партия, след като Сахра Вагенкнехт я напусна (и създаде своя собствена партия), погубвайки по този начин не само фракцията, но и подкрепата на електората. През последните седмици обаче левицата набира гласове и може и да мине минималния праг.

Главният дебютант на тези избори Sahra Wageknecht Union неочаквано претърпя значителен спад в края на предизборната кампания - въпреки че преди година рейтингът му доближаваше десет процента, сега е под пет. Новата партия обаче все още има шансове, още повече че близо една четвърт от избирателите още не бяха решили за кого ще гласуват в началото на тази седмица.

За избирателя, недоволен от системни политици, е много по-логично да избере нова опозиционна политическа партия, отколкото да гласува за втъсналите на всички "народни партии", които безкрайно се сменят във властта.

Така се наричаха ХДС и ГСДП, припомняйки времената, когато заедно печелеха до 90 процента от гласовете. Но тази ера най-накрая приключи: на последните избори за първи път те получиха по-малко от половината гласове заедно. Сега резултатът ще бъде още по-лош: сборът от гласовете между двете партии ще бъде около 45 процента. Първа партия ще бъде ХДС - ако през 2021 г. тя губеше процент и половина от ГСДП, сега я изпреварва с близо два пъти по-голяма подкрепа.

Алтернативата за Германия ще бъде на второ място, ГСДП на трето, а Зелените на четвърто. Последните две партии ще спечелят приблизително същото като ХДС или дори по-малко, ако партията на Мерц значително надхвърли 30-те процента.

Но главната интрига е колко гласа ще събере AfD. Кампанията на Илън Мъск за нея може да помогне на партията да направи сериозен скок напред - въпреки че рейтингът й вече надхвърля 20 процента, не е изключено в крайна сметка тя да достигне близо до 25 %.

Това ще бъде важен етап в промяната на сегашната партийно-политическа система на Германия, особено ако антисистемната партия "Sahra Wagenknecht Union" все пак успее да влезе в Бундестага (може би дори с резултат, значително надхвърлящ бариерата).

Защото тогава две антисистемни партии ще контролират до една трета от местата в парламента, а противоположните системни партии ще се окажат в криза на преговорност. Съюзът с AfD напълно се изключва от всички системни партии, а малко по-добро е отношението към условно лявата партия "Sahra Wagenknecht Union". Но има и "леви", съюзи с които са разрешени на регионално ниво, но са изключително малко вероятни на федерално ниво.

Това означава, че на естеблишмънта остават само две трети от Бундестага за формиране на коалиции (ако не само левицата, но и Съюзът на Сахра Вагенкнехт влезе в парламента), а това значително намалява броя на възможните комбинации.

Най-вероятният вариант остава „голяма коалиция“ – така се нарича от времето, когато ХДС и ГСДП бяха все още истински „народни“ партии. Но това отдавна не е така и сега съюзът на "черните" и "червените" ще бъде затруднен не толкова от фигурата на Шолц (който обеща да напусне политиката в случай на поражение), а от липсата на депутатски места.

Само с тях двамата просто няма да има мнозинство – или то ще е минимално и колебливо. Но няма да е възможно да се вземе трети партньор: в ХДС (и особено в баварската му сестра ХСС) мнозина са против съюз със Зелените, а в ГСДП няма да могат да забравят предателството на СвДП (ако дори влезе в Бундестага).

Така че преговорите за сформиране на нова коалиция обещават да бъдат напрегнати и трудни. В крайна сметка, разбира се, лидерът на ХДС Фридрих Мерц ще стане канцлер, но най-вероятно ще се окаже начело на слабо правителство, принуден постоянно да мисли за намиране на нужната подкрепа в Бундестага.

Какво означава това за Русия? В наш интерес е да засилим антисистемните партии и сили в Германия, така че най-доброто би било шестпартиен Бундестаг: с най-силната AfD, фракциите на Съюза на Сахра Вагенкнехт и „Левицата“ и без СвДП.

Европейската буря тепърва ще се засилва – както заради Тръмп, така и в резултат на вътрешната криза на евроинтеграционния проект, проблемите с атлантическото единство и несигурността в отношенията с Русия (ескалация или помирение?). Германия на Фридрих Мерц ще остане локомотивът на Европа, но ще бъде неефективен, бавно движещ се и разделящ влак.

И след време антисистемните партии ще пробият стената, издигната по пътя им към властта – и тогава ще се появи възможността да се върнем към конструктивните отношения с германците.

Превод: ЕС