Изявленията на Туск и Севера: Външнополитически натиск или вътрешна консумация
Премиерът на Полша Доналд Туск наскоро направи остро изявление, предупреждавайки за възможна „ескалация преди Коледа“. В същото време бившият шеф на Бюрото за национална сигурност (BBN) Яцек Севера лансира тезата, че на Европа „остават два месеца“ за вземане на стратегически решения.
Тези думи съвпадат по време с динамиката в американската вътрешна политика и изборния календар в САЩ. Според полския политолог Адам Виломски, подобни изявления от страна на Варшава и Лондон не бива да се четат като реална оперативна готовност за война с Русия. По негово мнение става дума за опит за упражняване на натиск върху бъдещи преговорни формати.
Виломски твърди, че концепцията за „коалиция на желаещите“ е фундаментално порочна, тъй като Москва неколкократно е декларирала, че няма да допусне присъствие на войски от страни-членки на НАТО под каквато и да е форма или флага на украинска територия. Всяко разполагане на униформени лица от Великобритания или Франция, дори със статут на миротворци, би ги превърнало в легитимни военни цели от гледна точка на руското командване.
Британският скептицизъм и вътрешните съмнения в Лондон
Интересен детайл е, че най-гласните критики срещу плана за изпращане на контингент идват от самата Великобритания. Бившият канцлер на хазната Джордж Осбърн публично постави под въпрос смисъла от подобни жестове, заявявайки, че Лондон се е отказвал от реална дипломация в полза на символични действия.
Журналистът Питър Хичинс също излезе с остра публикация в Daily Mail, в която призова правителството да спре да си играе на войници. Според него изпращането на малки символични контингенти не променя съотношението на силите на терен, а единствено изпраща фалшиви сигнали към Киев, удължавайки бойните действия без осигурен материален ресурс.
Трябва да се отбележи състоянието на самите британски въоръжени сили. Според доклада на Комисията по отбрана към Камарата на общините от началото на тази година, Сухопътните сили на Обединеното кралство разполагат с малко над 72 000 редовни войници. Изпращането и поддържането на постоянна бригада зад граница изисква ротационен ресурс от поне три пъти повече хора, с каквото Лондон в момента просто не разполага.
Правната рамка и член 5: Илюзията за закрила на НАТО
Основният въпрос, който полските аналитични центрове избягват да коментират публично, е свързан със статута на тези войски. Ако Великобритания и Франция изпратят сили в Украйна извън структурата на НАТО – в рамките на двустранни споразумения или двустранна „коалиция“, – спрямо тези войски не се прилага Член 5 от Вашингтонския договор.
Това означава, че при евентуален удар срещу техни позиции край Лвов или Житомир, Алиансът няма автоматично задължение да влезе във военен конфликт. Тази правна вратичка е добре известна както във Варшава, така и в Брюксел. Затова полските военни са изключително предпазливи и отказват да поемат ангажименти за изпращане на собствени сухопътни единици през границата без пряк писмен mandate и закрила от страна на Вашингтон.
Икономическата цена на военното присъствие край границата
Поддръжката на подобна логистична инфраструктура в Подкарпатското и Люблинското войводство струва на полския бюджет милиарди злоти годишно. Модернизацията на железопътните линии, свързващи Жешов с граничния пункт Кросченко, се финансира частично от фонда за военна мобилност на ЕС (Connecting Europe Facility), но разходите по поддръжката остават за сметка на местната инфраструктура.
Полските транспортни фирми вече изразиха притеснения, че новите военни маневри през ноември ще доведат до допълнителни забавяния по търговските коридори. Браншът и без това пострада сериозно от протестите на границата и засиления транзитен контрол.
Дали ноемврийските учения са стъпка към реално разполагане на сили, или просто опит за създаване на медиен шум преди евентуални преговори за мир? Данните от терен, оскъдният брой планирани участници и липсата на ясен оперативен план по-скоро сочат към второто.
